Евреи 9.8-10, 15-23 (Апостол)

8Чрез това Дух Светий показва, че не се е още отворил пътят за светилището, докле стои първата скиния, 9която е образ на сегашното време, през което се принасят дарове и жертви, що не могат да направят приносителя съвършен в съвестта, 10а само с ястия и пития и с разни умивания и телесни обреди са установени, докле настане изправлението. 15И затова Той е Ходатай на нов завет, та след смъртта, станала за изкупване от престъпленията през първия завет, призваните да получат обещаното вечно наследство. 16Защото, дето има завещание, необходимо е да последва смъртта на завещателя; 17понеже едно завещание добива сила само след смърт; то няма никога сила, докле завещателят е жив. 18Поради това и първият завет бе утвърден не без кръв. 19Защото Моисей, като прочете всички заповеди от закона пред целия народ, взе кръвта на телците и козлите с вода, и чернена вълна, и с исоп, па поръси както самата книга, тъй и целия народ, 20думайки: "тази е кръвта на завета, който ви завеща Бог". 21Също поръси с кръв и скинията и всички богослужебни съдове. 22И почти всичко според закона се очистя с кръв, и без проливане кръв прошка не бива. 23И тъй, трябваше образите на небесното да се очистят по тоя начин, а самото небесно - с по-добри от тия жертви.

Марк 8.22-26 (Евангелие)

22След това дохожда във Витсаида; и довеждат при Него един сляп и молят Го да се докосне до него. 23Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и, като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита: вижда ли нещо? 24Той, като погледна нагоре, каза: виждам човеците да минават като дървета. 25После пак сложи ръце на очите му и го накара да погледне. И върна се зрението му, и виждаше всичките ясно. 26И го изпрати дома му, като рече: нито се отбивай в селото, нито пък разказвай някому там за това.

Почитане на светите вериги на Светия и Славен апостол Петър.

STORYта за затварянето на Свети Петър и чудотворното му освобождаване от Божия ангел е разказана в Деяния, глава 12. Веригите, които паднаха от ръцете му, бяха събрани от християните и предадени от поколение на поколение като скъпоценни мощи, като накрая стигнаха до Константинопол и бяха поставени в църквата „Свети Петър“, където извършиха много чудеса и изцеления.

Няма нищо суеверно в почитането на дрехи и други предмети, принадлежащи на светиите; Деянията на апостолите описват как кърпички или престилки, докоснали се до апостол Павел, изцелявали болните (гл. 19), и че дори сянката на апостол Петър изцелявала онези, върху които падала (гл. 5). През ХХ век риза, носена от Св. Нектарий на смъртния му одър, изцелила един парализиран човек. Светостта на онези, които са единени с Бога, се простира не само върху телата им, но понякога и върху дрехите им.