Богородичен пост — Разрешава се вино и елей
1Истина говоря в Христа, не лъжа, - свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, - 2че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце; 3молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът, 4които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания; 5техни са и отците, от тях е и Христос по плът, Който е над всички Бог, благословен вовеки, амин.
18Когато им говореше това, началник някой се приближи до Него, кланяше Му се и казваше: дъщеря ми тоя час умря; но дойди, възложи ръката Си върху нея, и тя ще оживее. 19И като стана Иисус, тръгна подире му с учениците Си. 20И ето, една жена, която бе страдала от кръвотечение дванайсет години, приближи се изотзад и се допря до края на дрехата Му, 21защото си думаше: ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. 22А Иисус, като се обърна и я видя, рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси? От тоя час жената оздравя. 23И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и народа смутен, 24рече им: излезте вън; защото момичето не е умряло, а спи. И те Му се смееха. 25А когато народът биде отпратен, Той влезе, хвана момичето за ръка, и то стана. 26И разчу се това по цялата оная земя.
Той беше войник в императорската армия, започвайки при езическия император Максимиан. Беше генерал при Константин и видя Кръста, който се яви на императора. След шестдесет години военна служба се оттегли в родния си град и се посвети на молитва, пост и добри дела. Един съгражданин, разгневен от решението, което Еусигний взел, за да разреши спор, го издал пред Юлиан Отстъпника като християнин. Призован пред Юлиан, той енергично изобличил императора за отстъпничеството му от вярата; за това бил обезглавен в напреднала възраст през 362 г.
Роден е в Рим и става скромен селски свещеник; но когато присъства на избора на нов папа, се вижда как бяла гълъб се спуска върху него и той е избран за папа. Въпреки че е скромен и кротък, той е безстрашен за вярата, събира телата на мъчениците, погребва ги и изграждал църкви и светилища над техните мощи. Според Пролога, той кръстил император Филип и сина му, също на име Филип, както и сенатора Понтий; по този начин имало християнски императори още преди Свети Константин Велики. Когато Деций станал император, преследването на християните се завърнало с ужасна сила и Фабиан бил обезглавен.
Още приживе тя беше чудотворка чрез своите свети молитви. Тя върна съпруга си от идолопоклонството към християнската вяра; по-късно той стана епископ на Назианз. Дълбоките и благочестиви писания на сина ѝ Григорий говорят за християнското възпитание, което тя му е дала. С молитвите си тя веднъж спаси Свети Григорий от загиване в буря. Тя беше дякониса и почина в мир през 374 г.