18 Август 2051
Петък от 8-а седмица след Петдесетница

Пост

Почитани светии

Мъченици Флор и Лавър Илирийски
Мъчениците Флор и Лаур от Илирия (II в.)
Светият ни отец Йоан, игумен на Рила (946)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Коринтяни 11.8-22 (Апостол)

8Защото не мъжът е от жената, а жената е от мъжа; 9и не мъжът е създаден за жената, а жената за мъжа. 10Затова жената трябва да има на главата си знак на мъжова власт над нея - заради Ангелите. 11Но все пак нито мъж без жена, нито жена без мъж бива в Господа. 12Защото, както жената е от мъжа, тъй и мъжът е чрез жената, а всичко е от Бога. 13Разсъдете сами в себе си: прилично ли е жена да се моли Богу гологлава? 14Нали и самата природа ви учи, че е безчестие за мъж, ако си оставя коса? 15Но, ако жена си оставя коса, то е чест за нея, понеже косата й е дадена вместо покривало. 16Обаче, ако някой иска да се препира, ние нямаме такъв обичай, нито църквите Божии. 17А по това, което ще говоря, няма да ви похвалявам, понеже не за по-добро се събирате, а за по-лошо. 18Защото, първо, чувам, че, кога се събирате в църква, се явявали разцепления помежду ви, което донейде и вярвам. 19Па и трябва да има помежду ви разногласие, за да изпъкнат достойните между вас. 20Но тъй, както се събирате заедно, това не значи, че ядете Господня вечеря; 21защото всеки бърза да изяде преди другите своята вечеря, тъй че един остава гладен, а друг се опива. 22Нямате ли къщи, за да ядете и пиете? Или презирате църквата Божия и засрамяте ония, които са немотни? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не похвалявам.

Матей 17.10-18 (Евангелие)

10А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? 11Иисус им отговори и рече: Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; 12но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях. 13Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя. 14Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него 15и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода; 16водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят. 17А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и разврате'н! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука. 18И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя.

Жития на светиите

Мъчениците Флор и Лаур от Илирия (II в.)

„Братя по плът и по дух, и двамата бяха ревностни християни и каменоделци по професия. Те живееха в Илирия. Някой езически княз ги нае да строят езически храм. По време на работата им се случи така, че парче камък се отчупи и попадна в окото на сина на езическия жрец, който с любопитство наблюдаваше строителните работи. Виждайки сина си ослепен и кървящ, жрецът извика на Флор и Лаур и се опита да ги пребие. Тогава светите братя му казаха, че ако повярва в Бога, в когото вярват те, синът му ще се възстанови. Жрецът обеща. Флорус и Лаурус се помолиха със сълзи на единствения, живия Господ и направиха кръстния знак над поразеното око на детето. Детето се излекува мигновено и окото му стана цяло, както беше преди. Тогава жрецът, Меренций, и синът му бяха кръстени, и двамата много скоро пострадаха за Христа в пламъците. Но Флорус и Лаурус, когато завършиха храма, поставиха кръст върху него, събраха всички християни и го осветиха в името на Господа Иисуса с нощно бдение с химни. Като чу за това, управителят на Илирия изгори на клада много от тези християни и хвърли Флор и Лаур живи в кладенец, който след това беше засипан с пръст. Мощите им по-късно бяха открити и отнесени в Константинопол. Тези двама чудесни братя пострадаха за Христа и бяха прославени от Него през втори век.” (Пролог)

Светият ни отец Йоан, игумен на Рила (946)

Роден е близо до София в България по времето на император Борис. Когато родителите му починали, той се оттеглил от света в пещера високо в планините, където се посветил на аскетичната борба. Там, според Пролога, той „претърпял много нападения както от демони, така и от хора, от разбойници и от свои роднини“. С времето той се преместил в Рила планина, където живеел в куха дървесина, хранейки се само с диви билки и плодове. В Рила той не видял нито един човек в продължение на много години, но в крайна сметка бил открит от един овчар, след което славата му се разпространила бързо: мнозина идвали при него за съвет и за изцеление от болести, а Петър, цар на България, го посещава за съвет. Много хора, търсещи спасение, се заселват близо до него и скоро около него се появяват църква и манастир. Свети Йоан почива през 946 г. и се явява на учениците си след смъртта си. Мощите му се почитат в Рилския манастир, който от векове е фар на православната духовност в България.