Римляни 10.11-11.2 (Апостол)

11Пък и Писанието казва: "всеки, който вярва в Него, няма да се посрами". 12Няма разлика между иудеин и елин, защото един и същ е Господ на всички, богат за всички, които Го призовават. 13Защото всякой, който призове името Господне, ще се спаси. 14Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? 15И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? както е писано: "колко прекрасни са нозете на ония, които благовестят мир, които благовестят доброто!" 16Ала не всички послушаха благовестието. Защото Исаия казва: "Господи, кой повярва на това, що е чул от нас?" 17И тъй, вярата иде от слушане, а слушането - от слово Божие. 18Но казвам: нима те не чуха? Напротив, "гласът им се разнесе по цяла земя, и думите им - до краищата на вселената". 19Пак казвам: нима Израил не разбра? Пръв Моисей казва: "Аз ще възбудя у вас ревност чрез тия, които са не народ, ще ви раздразня чрез неразбран народ". 20А Исаия смело казва: "намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене". 21За Израиля пък казва: "весден простирах ръцете Си към народ непослушен и упорит".

1И тъй, казвам: нима Бог отхвърли Своя народ? Съвсем не. Защото и аз съм израилтянин, от семе Авраамово, от коляно Вениаминово. 2Бог не отхвърли Своя народ, който бе предузнал. Или не знаете, какво казва Писанието за Илия, как той се оплаква Богу от Израиля, думайки:

Матей 11.16-20 (Евангелие)

16А на кого да оприлича тоя род? Той прилича на деца, които седят по тържищата, викат на другарите си 17и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте. 18Защото дойде Иоан, който ни яде, ни пие, а казват: бяс има. 19Дойде Син Човеческий, Който яде и пие, а казват: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници. И премъдростта биде оправдана от своите чеда. 20Тогава начена да укорява градовете, в които се извършиха най-многото Му чудеса, задето не се покаяха.

Свети мъченик Емилиан (362)

Той е бил от град Доростолон във Фракия и по времето на Юлиан Отстъпника е станал слуга на управителя в този регион. Преди времето на своето мъченичество той е бил таен християнин. В града пристигнал императорски легат с заповед да арестува всички християни, но не успял да намери никого; за да покаже своето задоволство, той наредил голямо празненство за целия град, придружено с жертвоприношения на езическите богове. В нощта преди насроченото празненство Емилиан обиколил града и разбил всички идоли с чук. На следващия ден настъпил голям шум и един невинен селянин бил арестуван и обвинен в престъплението. Емилиан, като видял това, си казал: „ Ако скрия постъпката си, какъв смисъл ще има тя? Няма ли да застана пред Бога като убиец на невинен човек?“ Затова той се яви пред легата и призна това, което беше сторил. Когато разяреният чиновник попита Емилиан по чия заповед е действал, Емилиан отговори: „Бог и душата ми ми заповядаха да унищожа онези мъртви стълбове, които вие наричате богове.“ Като наказание Емилиан беше подложен на много мъчения и накрая изгорен жив.

Св. Памбо, отшелник от Египет (374? 386?)

Аба Памбо беше съвременник на Св. Антоний Велики и един от най-великите от пустинните отци. Той ядеше само хляб, който беше спечелил с собствения си труд, плетейки кошници и рогозки от тръстика. В последните си години той придобил вид на Божий ангел: лицето му сияло така, че монасите не можели да го погледнат. Чрез дълъг аскетичен труд той успял да овладее езика си, така че нито една ненужна дума не излизала от устата му. Той никога не давал незабавен отговор дори на най-простия въпрос, а винаги първо се молел и размишлявал върху въпроса. Веднъж, когато Теофил, патриарх на Александрия, посещавал монасите, те помолили Аба Памбо да каже нещо на патриарха. Той отговорил: „Ако мълчанието ми не му помага, нито думите ми ще му помогнат.“ Той починал в мир, според едни през 374 г., според други през 386 г.