3 Царства 8.22-23, 27-30 (Вечерня, Св. Владимир)

22И застана Соломон пред жертвеника Господен, пред цялото събрание израилтяни, дигна ръце към небето 23и рече: Господи, Боже Израилев! няма бог подобен на Тебе нито на небето горе, нито на земята долу; Ти пазиш завет и милост към рабите Си, които ходят пред Тебе от все сърце. 27Наистина, нима Бог ще живее на земята? Небето и небето на небесата не Те побират, толкова по-малко тоя храм, който съм построил (на Твоето име); 28но погледни милостно към молитвата на Твоя раб и към молбата му, Господи, Боже мой! чуй зова и молитвата, с която Твоят раб Те умолява днес. 29Да бъдат очите Ти отворени към тоя храм денем и нощем, към това място, за което си казал: името Ми ще бъде там; чуй молитвата, с която ще се моли Твоят раб на това място. 30Чуй молбата на Твоя раб и на Твоя народ Израиля, когато те ще се молят на това място; чуй от мястото на Твоето обиталище, от небесата, чуй и помилувай.

Исаия 61.10-62.5 (Вечерня, Св. Владимир)

10С радост ще се радвам в Господа, душата ми ще се развесели в моя Бог: защото Той ме облече в спасителна одежда, надяна ми дреха на правда, като на младоженец възложи венец и като невеста с накит накичи. 11Защото - както земята произвежда растенията си, и както градина отрастува посеяното в нея, - тъй Господ Бог ще прояви правда и слава пред всички народи.

1Няма да млъкна заради Сион, нито ще се успокоя заради Иерусалим, докле правдата му не изгрее като светлина, и спасението му - като запалено светило. 2И народите ще видят твоята правда, и всички царе - твоята слава, и ще те назоват с ново име, което устата Господни ще нарекат. 3И ще бъдеш венец на слава в ръката Господня и царска корона - върху дланта на твоя Бог. 4Няма вече да те наричат "изоставен", нито земята ти вече ще наричат "пустиня", но ще те наричат "Мое благоволение към него", а земята ти "омъжена", защото Господ благоволи към тебе, и земята ти се съчетава. 5Както момък се съчетава с мома, тъй и синовете ти се съчетават с тебе; и както младоженец се радва на невеста, тъй ще се радва за тебе Бог твой.

Исаия 60.1-16 (Вечерня, Св. Владимир)

1Дигни се, светлей (Иерусалиме); защото дойде твоята светлина, и слава Господня изгря над тебе. 2Защото, ето, тъмнина ще покрие земята, и мрак - народите; а над тебе ще възсияе Господ, и славата Му ще се яви над тебе. 3И народите ще дойдат към твоята светлина, и царете - към сиянието, което изгрява над тебе. 4Подигни очи и погледай наоколо: те всички се събират, идат при тебе; твоите синове отдалеч идат, и твоите дъщери на ръце се носят. 5Тогава ще видиш, и ще се зарадваш, и сърцето ти ще затрепти и ще се разшири, защото богатството на морето към тебе ще се обърне, имотът на народите към тебе ще дойде. 6Множество камили ще те покрият, - дромадери от Мадиам и Ефа; те всички ще дойдат от Сава', ще донесат злато и тамян и ще възвестят славата Господня. 7Всички кидарски овци ще бъдат събрани при тебе; овните невайотски ще ти послужат: ще възлязат на олтара Ми като благоугодна жертва, и Аз ще прославя дома на Моята слава. 8Кои са тия, които летят като облаци, и като гълъби - към гълъбарниците си? 9Тъй, Мене Ме чакат островите и преди тях - тарсиските кораби, за да пренесат синовете ти отдалеч и с тях - среброто им и златото им, в името на Господа, твоя Бог, и на Светия Израилев, защото Той те прослави. 10Тогава синове на другоземци ще градят стените ти, и техните царе - ще ти служат; защото в гнева Си те поразявах, но в благоволението Си ще бъда милостив към тебе. 11И твоите порти ще бъдат всякога отворени, няма да се затварят ни денем, ни нощем, за да се принася при тебе имотът на народите и да се довеждат техните царе. 12Защото народ и царства, които не поискат да ти служат, ще загинат, и такива народи ще бъдат съвсем изтребени. 13Славата на Ливан ще дойде при тебе с кипарис, бор и кедър заедно, за да украси мястото на Моето светилище, - и Аз ще прославя подножието на нозете Си. 14И ще дойдат при тебе с покорност синовете на ония, които те угнетяваха, и ще паднат при стъпките на нозете ти всички, които те презираха, и ще те назоват град на Господа, Сион на Светия Израилев. 15Задето бе изоставен и намразен, тъй че никой не минаваше през тебе, - Аз ще те направя величие навеки, радост от рода в род. 16Ти ще се насищаш с млякото на народите, и ще сучеш от царски гърди, и ще узнаеш, че Аз, Господ, съм твой Спасител и твой Изкупител, Силният Иаковов.

Йоан 10.9-16 (Утринно Евангелие)

9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. 10Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. 11Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; 12а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. 13Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците. 14Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. 15Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. 16Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.

Римляни 3.28-4.3 (Апостол)

28И тъй, мислим, че човек се оправдава с вярата, без делата по закона. 29Или Бог е Бог само на иудеите, а не и на езичниците? Разбира се, и на езичниците; 30защото един е Бог, Който ще оправдае обрязаните по вяра и необрязаните чрез вярата. 31И тъй, унищожаваме ли закона чрез вярата? Съвсем не, а утвърдяваме закона.

1И тъй, запитваме ние, нашият отец Авраам какво е придобил по плът? 2Ако Авраам се оправда с дела, той има похвала, но не пред Бога. 3Защото, какво казва Писанието? - ";Повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание".

Галатяни 1.11-19 (Апостол, Св. Владимир)

11Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко, 12защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово. 13Слушали сте за някогашното мое поведание в иудейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах, 14и преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания. 15А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си, благоволи 16да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, - аз веднага се не съветвах с плът и кръв, 17нито възлязох в Иерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск. 18Отпосле, подир три години, възлязох в Иерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена. 19Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен.

Матей 7.24-8.4 (Евангелие)

24И тъй, всекиго, който слуша тия Мои думи и ги изпълнява, ще оприлича на благоразумен мъж, който си съгради къщата на камък; 25и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя не рухна, защото беше основана на камък. 26А всеки, който слуша тия Мои думи и ги не изпълнява, ще заприлича на глупав човек, който си съгради къща на пясък; 27и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя рухна, и срутването й беше голямо. 28И когато Иисус свърши тия думи, народът се чудеше на учението Му, 29защото Той ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците (и фарисеите).

1А когато слезе от планината, подире Му тръгна множество народ. 2И ето, приближи се един прокажен, кланяше Му се и казваше: Господи, ако искаш, можеш ме очисти. 3Иисус, като протегна ръка, докосна се до него и рече: искам, очисти се! И той веднага се очисти от проказата. 4И каза му Иисус: гледай, никому не обаждай; но иди, покажи се на свещеника и принеси дара, който е заповядал Моисей, тям за свидетелство.

Йоан 10.1-9 (Евангелие, Св. Владимир)

1Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник; 2а който влиза през вратата, пастир е на овците: 3нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда; 4и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му; 5подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават. 6Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше. 7Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. 8Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. 9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.

Свети равноапостолен велик княз Владимир (при кръщението Василий), просветител на Руската земя (1051)

Въпреки че баба му, царица Олга, е била християнка, баща му Светослав се е върнал към езичеството и княз Владимир е прекарал ранната част от живота си, вярвайки и живеейки според вярванията на езическия руски народ. Но той е търсил нещо повече и е изпратил пратеници да изучават вярата на евреите, мюсюлманите, западните християни и православните. След като са присъствали на богослужения в „Света София“ в Константинопол, те му казали „Не знаехме дали сме на земята или в небето“, и княз Владимир решил да приеме християнската вяра. Той бил кръстен в Херсон през 988 г., като получил името Василий. „Той излезе от кръстителницата не само излекуван от слепотата, която наскоро го беше сполетяла, но и от страстен и войнствен човек се превърна в кротък, миролюбив и изключително благочестив.“ (Великият Часослов). Той се ожени за принцеса Анна, сестра на императора, и се върна у дома с свита от свещеници от Константинопол. Той веднага се зае да изгражда християнска нация: събаряше идолите, кръщавайки народа и установявайки християнско управление. Законодателството му за наскоро варварската му нация беше моделирано по Евангелието и в своето съответствие с Христовите заповеди надминаваше дори другите християнски нации от онова време. Той почина в мир през 1015 г., оставяйки след себе си царство, което се превърна в най-голямата православна нация в света.

Светите мъченици Кирик и майка му Юлита (304)

„Света Юлита беше от благородно потекло. Овдовяла е млада и останала с новородено дете, Кирик. Тя живеела в Икониум, град в Ликаония, и била много набожна християнка. Тя кръстила сина си веднага след раждането му и, когато той навършил три години, го наставлявала във вярата и го учела да се моли, доколкото едно дете на тази възраст е способно да научи. Когато Диоклетиан започнал преследване на християните, в град Икониум била пролята много невинна кръв. Юлита взела сина си и се скрила от гнева на езичниците в град Селевкида, но там нещата не били по-добри. Юлита била арестувана като християнка и изправена на съд. Виждайки Юлита да провъзгласява толкова смело вярата си в Господ Иисус, съдията, за да я разстрои и да я накара да се поколебае, взел детето в ръцете си и започнал да го целува. Но Кирик извикал: „Аз съм християнин; пуснете ме при майка ми!“, и започна да драска съдията, обръщайки лицето си от него. Съдията се разяри, хвърли детето на земята и го ритна, а детето се претърколи по каменните стъпала и предаде святата си и невинна душа на Бога. Виждайки как Кирик страда пред нея, Юлита се изпълни с радост и благодари на Бога, че синът й е бил счетен за достоен за венца на мъченичеството. След жестоки мъчения Юлита беше обезглавена през 304 г. Мощите на светиите Кирик и Юлита имат чудотворна сила и до днес. Част от мощите на тези светии се намира в Охрид, в църквата „Света Богородица, Изцелителка“. (Пролог. В Пролога името на Кирик е изписано като „Cerycus“. Тук е променено за съгласуваност с други източници.)