Римляни 2.14-29 (Апостол)
14защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе са закон;
15че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелствува, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават),
16в деня, когато, съгласно моето благовестие, Бог чрез Иисуса Христа ще съди тайните на човеците.
17Ето, ти се казваш иудеин, и на закона се облягаш, и с Бога се хвалиш,
18и знаеш волята Му, и разбираш по-доброто, понеже се поучаваш от закона,
19и си уверен, че ти си водач на слепци, светлина на ония, които са в мрак,
20наставник на неразумни, учител на младенци, който в закона имаш образеца на знанието и истината.
21Прочее, как ти, който учиш другиго, себе си не учиш?
22който проповядваш да се не краде, крадеш? който казваш да се не прелюбодействува, прелюбодействуваш? който се гнусиш от идолите, светотатствуваш?
23който се хвалиш със закона, безчестиш Бога, като тъпчеш закона?
24"Защото заради вас името Божие се хули между езичниците", както е писано.
25Обрязването, наистина, е полезно, но ако изпълняваш закона; ако пък престъпваш закона, обрязването ти е станало необрязване.
26И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, то необрязването му няма ли да му се сметне за обрязване?
27и необрязаният по плът, като изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който при Писание и обрязване престъпваш закона?
28Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта;
29а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.
1 Коринтяни 4.9-16
(Апостол, Апостоли)
9Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света - на Ангели и човеци.
10Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни.
11Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме,
12и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени - търпим;
13хулени - молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега.
14Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда.
15Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието.
16Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.
Матей 5.33-41 (Евангелие)
33Слушали сте още, че бе казано на древните: "клетва не престъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си".
34Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак: ни в небето, защото е престол Божий;
35ни в земята, защото е подножие на нозете Му; ни в Иерусалим, защото е град на великия Цар;
36ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.
37Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия.
38Слушали сте, че бе казано: "око за око, и зъб за зъб".
39Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.
40И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха.
41И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две.
Марк 3.13-19
(Евангелие, Апостоли)
13После се възкачи на планината и повика при Себе Си, които Сам искаше; и дойдоха при Него.
14И отреди от тях дванайсет, за да бъдат с Него и да ги разпраща да проповядват,
15и да имат власт да церят болести и да изгонват бесове;
16и отреди тия дванайсет: Симона, комуто даде име Петър;
17Иакова Зеведеева и Иоана, брат на Иакова, на които даде име Воанерге'с, сиреч, синове на гръма;
18Андрея, Филипа, Вартоломея, Матея, Тома, Иакова Алфеев, Тадея, Симона Кананит
19и Иуда Искариотски, който Го и предаде.