Римляни 1.1-7, 13-17 (Апостол)

1Павел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие, 2което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания, 3за Своя Син (роден по плът от Давидово семе 4и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите) Иисуса Христа, Господа нашего, 5чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Негово име да покоряваме на вярата всички народи, 6между които сте и вие, призваните от Иисуса Христа, - 7благодат и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа на всички вас, които сте в Рим възлюбени Божии, призвани светии. 13Не искам, братя, да не знаете, че много пъти се канех да дойда при вас (но срещах пречки дори и досега), та да имам някой плод и между вас, както между другите народи. 14Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдреци и невежи; 15тъй че, колкото зависи от мене, готов съм да благовестя и вам, които сте в Рим. 16Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин. 17Защото в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: "праведният чрез вяра ще бъде жив".

Матей 4.25-5.13 (Евангелие)

25И подире Му тръгнаха много тълпи народ от Галилея и Десетоградие, от Иерусалим и Иудея и изотвъд Иордан.

1Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него. 2И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше: 3блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. 4Блажени плачещите, защото те ще се утешат. 5Блажени кротките, защото те ще наследят земята. 6Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. 7Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани. 8Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. 9Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. 10Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. 11Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. 12Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас. 13Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците.

Свети Самсон Гостоприемни от Константинопол (530)

Той е причислен към светите безсребреници. „Този светец е роден от богати и видни родители в древен Рим, където е изучавал цялата светска мъдрост на онова време, посвещавайки се по-специално на изучаването на медицината. Самсон е бил състрадателен и щедър лекар и е давал на болните лекарства както за душата, така и за тялото, съветвайки всеки човек да изпълнява изискванията на християнската вяра. Той се премества в Константинопол, където живее в малка къща, от която раздава милостиня, утеха, съвети, надежда, лекарства и всякаква възможна помощ на страдащите духом и тялом. Патриархът чува за голямата добродетел на Самсон и го ръкополага за свещеник. По това време император Юстиниан Велики се разболява от това, което лекарите му смятат за нелечима болест. Императорът се моли с голям плам и Бог му открива в съня му, че Самсон ще го изцели. Когато императорът призовава Самсон в двора, старецът трябва само да сложи ръката си върху болното място и императорът се изцелява. Когато Юстиниан му предлага огромна сума пари, Самсон му благодари, но не приема нищо, казвайки на императора: „О, императоре, имах сребро, злато и други богатства,“ „но аз оставих всичко заради Христос, за да придобия небесно и вечно богатство.“ Когато императорът настоял да направи нещо за него, Самсон го помолил да построи дом за бедните. В този дом Самсон се грижел за бедните, както баща се грижи за децата си. Състраданието му към бедните и слабите било втора природа за него. Този свят човек, изпълнен с небесна сила и доброта, починал мирно на 27 юни 530 г. Погребан е в църквата „Свети мъченик Моций“, негов сродник. След смъртта си Самсон се явявал многократно на онези, които го призовавали за помощ.“ (Пролог)

Свети Север Свещеник (VI в.)

„Той живеел в централна Италия. Човек с рядка святост, веднъж бил призован да изповяда и да причасти един умиращ човек. Той останал, работейки в лозето си, и там му донесли новината, че болният е починал. Съкрушен от мъка, сякаш самият той бил убил човека, той пролял горчиви сълзи над трупа и Бог възкресил мъртвеца в отговор на неговата пламенна молитва. Тогава Север го изповядал и му дал причастие, подготвяйки го за християнско напускане на този свят, и на осмия ден човекът умрял отново.“ (Пролог)

Света Йоана Мироносица (I в.)

Това е Йоанна, съпругата на Хуза, слуга в дома на Ирод (Лука 8:3). Когато Ирод обезглавил Йоан Кръстител, Йоанна била тази, която намерила главата и я погребала на Елеонската планина. Тя починала в мир.