Деяния 25.13-19 (Апостол)

13След няколко дни цар Агрипа и Вереника дойдоха в Кесария, за да поздравят Феста. 14И като престояха там много дни, Фест представи на царя Павловото дело, като каза: има един човек, оставен от Феликса в окови, 15за когото първосвещениците и стареите иудейски, когато аз бях в Иерусалим, представиха обвинения, и искаха да бъде осъден. 16Аз им отговорих, че у римляните не е обичай да предават човека на смърт, преди обвиненият да има обвинителите си налице и да му се позволи да се защити от обвинението. 17И когато те се събраха тук, аз на другия ден, без никакво отлагане, седнах на съдището и заповядах да доведат човека; 18обвинителите, като се изправиха, не представиха за него ни едно такова обвинение, каквото предполагах аз; 19те имаха някакви препирни с него върху тяхното суеверие и за някого си Иисуса, Който бил умрял и за Когото Павел казваше, че е жив.

Йоан 16.23-33 (Евангелие)

23и него ден няма да Ме попитате за нищо. Истина, истина ви казвам: каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде. 24Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна. 25Това ви говорих с притчи; но настава час, когато няма да ви говоря вече с притчи, а открито ще ви известя за Отца. 26Него ден ще поискате в Мое име, и не ви казвам, че Аз ще помоля Отца за вас; 27защото Сам Отец ви обича, задето вие Ме обикнахте и повярвахте, че Аз съм от Бога излязъл. 28Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца. 29Казват Му Неговите ученици: ето, сега открито говориш, и никаква притча не казваш. 30Сега разбираме, че знаеш всичко, и нямаш нужда да Те пита някой. Поради това вярваме, че си от Бога излязъл. 31Отговори им Иисус: сега ли вярвате? 32Ето, настъпва час, и настана вече, да се разбягате всякой у вас си, и Мене самичък да оставите; ала Аз не съм самичък, защото Отец е с Мене. 33Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.

свещеномъченик Евсевий, епископ Самосатски (380 г.)

В борбата срещу арианската ерес, Мелетий, патриарх на Антиохия, е свален от престола, а император Констанций изисква Евсевий да предаде документа, доказващ законното му назначение на патриаршеския престол. Евсевий казва, че няма да го предаде без разрешението на всички, които са го подписали, и когато императорските войници заплашват да отрежат дясната му ръка, той им протяга и двете си ръце. Когато Констанций чува за това, той е поразен от възхищение и прекратява преследването на епископа. Докато арианската ерес продължава да бушува, Евсевий остава твърд и накрая е заточен по заповед на император Валент. Когато пратеникът, носещ едикта за изгнание, пристига, Евсевий го предупреждава да мълчи, за да не би хората, чувайки защо е дошъл, да го убият. След това Евсевий напуска града пеша, под прикритието на тъмнината, за да предпази пратеника от зло. След смъртта на Валент, Евсевий се завръща от изгнание и пътува из Сирия (въпреки че вече е много стар човек), назначавайки свещеници и епископи, известни със своята православност. Около 380 г., докато влизал в едно село, за да възкачи епископ на трона, една арианка хвърлила керемида по него от покрива, счупвайки черепа му. Докато умирал, той накарал всички минувачи да се закълнат, че няма да си отмъщават.

Свети Григорий Богослов кореспондирал с Евсевий и го ценял толкова високо, че в писмо до него написал: „Убеден съм, че такъв човек благоволи да бъде и мой покровител в молитвите си, ще ми даде толкова сила, колкото бих получил чрез един от светите мъченици.“

Свети Албан, първи мъченик на Великобритания (началото на III в.)

Той е бил войник в римската армия и според преподобния Беда е бил доведен до вярата в Христос от свещеник беглец, на когото е дал подслон. Светецът разменил дрехи със свещеника, което му позволило да избяга и осигурило собственото му мъченичество. Някои писатели, включително Свети Беда, поставят мъченичеството му по време на управлението на Диоклециан (286-303).

Гробницата на Свети Албан е била почитана още през 429 г. от Свети Герман от Оксер. Град Веруламиум е или неговият роден град, или мястото на мъченическата му смърт; близо до него е основан манастир, около който се е развил английският град Сейнт Албанс.