Библейски четива (Синодален превод)
1 Петрово 1.3-9 (Вечерня)
3Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда,
4за наследство нетленно, чисто, що не увяхва, съхранено на небесата за вас,
5които с Божия сила чрез вяра сте пазени за спасение, готово да се открие в последно време.
6Затова радвайте се, макар сега и да поскърбите малко (ако е потребно) в различни изкушения,
7та изпитаната ваша вяра да излезе по-драгоценна от нетрайното, макар и чрез огън изпитвано злато, за похвала и чест и слава, кога се яви Иисус Христос,
8Когото обичате, без да сте Го видели, и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост,
9като постигате края на вашата вяра - спасението на душите;
1 Петрово 1.13-19 (Вечерня)
13Заради това, възлюбени, като препашете чреслата на ума си, бидейки бодри, напълно се надявайте на принасяната вам благодат при явяването Иисус Христово.
14Като послушни чеда, не постъпвайте според предишните ваши похоти, кога бяхте в неведение,
15но по примера на призовалия вас Светия и вие сами бъдете свети във всички постъпки.
16Защото писано е: "бъдете свети, понеже Аз съм свет".
17И ако вие наричате Отец Тогова, Който нелицеприятно съди всекиго по делата, то със страх прекарвайте времето на вашето странствуване,
18като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите,
19но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос,
1 Петрово 2.11-24 (Вечерня)
11Възлюбени! Моля ви, като пришълци и странници, да отбягвате от плътските похоти, що воюват против душата,
12имайки помежду си добри обноски сред езичниците, та те, кога ви корят като злосторници, щом видят добрите ви дела, да прославят Бога в деня на посещението.
13И тъй, подчинявайте се на всяко човешко началство, заради Господа: било на цар, като на върховна власт,
14било на управници, като на пращани от него за наказание на злосторници и за похвала на добротворци.
15Защото такава е волята Божия - с добротворство да обуздаваме невежеството на безумните човеци,
16като свободни, не като употребяващи свободата за було на злобата, а като раби Божии.
17Всекиго почитайте, братството обичайте, от Бога се бойте, царя почитайте.
18Слуги, покорявайте се с голям страх на господарите си - не само на добрите и кротките, а и на опърничавите.
19Защото това е угодно Богу, ако някой, от съзнание за Бога пренася скърби, като страда несправедливо.
20Та и каква похвала, като търпите, кога ви бият за престъпления? Но, ако търпите, кога правите добро и страдате, това е угодно Богу.
21Защото вие за това сте призвани, понеже и Христос пострада за нас, като остави нам пример, за да вървим по стъпките Му:
22Той не стори грях, нито се намери лъст в устата Му;
23кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия;
24Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте".
Йоан 20.11-18
(8-мо утринно Евангелие)
11А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба;
12и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово.
13И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили.
14Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус.
15Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема.
16Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю.
17Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.
18Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.
Йоан 21.15-25
(Утринно Евангелие)
15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца.
16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.
17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.
18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш.
19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми.
20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде?
21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво?
22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми.
23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е?
24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско.
25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.
Деяния 16.16-34 (Апостол)
16И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си.
17Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение.
18Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час.
19Тогава господарите й, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците.
20И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни
21и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.
22Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги;
23и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази.
24Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада.
25Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.
26Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха.
27А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали.
28Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук.
29Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила;
30и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася?
31А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом.
32И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му.
33Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни;
34и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.
Деяния 11.19-26, 29-30
(Апостол, Апостоли)
19А ония, които се бяха разпръснали от гонението, настанало при убиването на Стефана, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и никому не проповядваха словото, освен на иудеи.
20Имаше някои от тях кипряни и киринейци, които, като влязоха в Антиохия, говореха на елините и благовестяха Господа Иисуса.
21И ръката Господня беше с тях, та голямо множество повярваха и се обърнаха към Господа.
22Дойде слух за това до иерусалимската църква, и изпратиха Варнава да отиде в Антиохия.
23Той, като пристигна и видя Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа,
24защото той беше мъж добър, изпълнен с Дух Светий и с вяра. И доста народ се присъедини към Господа.
25Тогаз Варнава отиде в Таре да търси Савла, и, като го намери, доведе го в Антиохия.
26Цяла година те се събираха в църква и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни.
29Тогава учениците решиха, всеки според средствата си, да пратят помощ на братята, които живееха в Иудея;
30това и сториха, като пратиха събраното до презвитерите по Варнава и Савла.
Йоан 9.1-38 (Евангелие)
1И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение.
2Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави', кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
3Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му.
4Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи.
5Докле съм в света, светлина съм на света.
6Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия,
7и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.
8А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше?
9Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм.
10Тогава го питаха: как ти се отвориха очите?
11Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах.
12Те пък му рекоха: де е Той? Отговори: не зная.
13Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп.
14А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите.
15Питаха го също и фарисеите, как е прогледал. Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам.
16Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра.
17Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: пророк е.
18Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал
19и ги попитаха, думайки: този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда?
20Родителите му отговориха и им рекоха: знаем, че този е нашият син и че се роди сляп;
21а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте; нека сам говори за себе си.
22Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа.
23Затова и родителите му казаха: той е пълнолетен; него попитайте.
24Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник.
25Той отговори и рече: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.
26Пак го попитаха: какво ти направи? Как ти отвори очите?
27Отговори им: казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? да не би и вие да искате да Му станете ученици?
28А те го изхокаха и рекоха: ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.
29Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е.
30Отговори човекът и им рече: това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите.
31Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша.
32Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден.
33Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо.
34Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън.
35Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий?
36Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него?
37Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е.
38А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони.
Лука 10.16-21
(Евангелие, Апостоли)
16Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил.
17Седемдесетте ученици се върнаха с радост и казваха: Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам.
18А Той им рече: видях сатаната, как падна от небето като светкавица;
19ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди;
20обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
21В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.