Евреи 12.28-13.8 (Апостол)
28И тъй, ние, като приемаме царство непоколебимо, нека пазим благодатта, с която да служим благоугодно Богу с благоговение и страх,
29защото нашият Бог е огън, който изтребя.
1Братолюбието да пребъдва между вас;
2страннолюбието не забравяйте, защото чрез него някои, без да знаят, оказаха гостоприемство на Ангели.
3Помнете затворниците, като да сте с тях затворени, и страдащите, понеже и сами сте в тяло.
4Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло - чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог.
5Не бивайте сребролюбци и задоволявайте се с онова, що имате. Защото Сам Бог е казал: "няма да те оставя, нито ще те напусна";
6тъй че ние с дръзновение да казваме: "Господ ми е помощник, и няма да се побоя: какво ще ми стори човек?"
7Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им.
8Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.
Йоан 11.1-45 (Евангелие)
1Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта.
2(А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)
3Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!
4Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий.
5А Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря.
6А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.
7След това рече на учениците: да идем пак в Иудея.
8Учениците Му рекоха: Рави', сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?
9Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят;
10а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него.
11Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя.
12Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
13Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.
14Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря;
15ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него.
16Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.
17Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба.
18А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии;
19и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.
20Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи.
21Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
22Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.
23Иисус й рече: брат ти ще възкръсне.
24Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.
25Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.
26И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?
27Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света.
28Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика.
29Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него.
30(Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)
31Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба - да плаче там.
32А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
33Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се
34и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж.
35Иисус се просълзи.
36Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал.
37Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?
38А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й.
39Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена.
40Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?
41Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
43Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!
44И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.
45Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.