Библейски четива (Синодален превод)
Евреи 9.24-28 (Апостол)
24Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, което е само образ на истинското, но в самото небе, за да се яви сега пред Божието лице за нас,
25и не за да принася Себе Си много пъти в жертва, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,
26(инак, Той трябваше много пъти да пострада от създание мира;) а сега веднъж завинаги, в края на вековете, се яви, за да премахне греха, като се принесе Сам в жертва.
27И както на човеците е отредено да умрат един път, а след това - съд,
28тъй и Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение.
Евреи 9.1-7
(Апостол, Богородица)
1Тъй и в първия завет имаше наредби за богослужение и земно светилище;
2защото скинията биде стъкмена така: в първата й част беше поставен светилникът, трапезата и хлебното предложение; тая част се нарича "Святая".
3А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се нарича "Святая Святих";
4в нея се намираше златната кадилница и обкованият от всички страни със злато ковчег на завета, в който стояха златната стомна с мана, покаралият жезъл Ааронов и скрижалите на завета,
5а над него - Херувими на славата, които осеняваха очистилището; за тия неща няма нужда сега да се говори подробно.
6При такава направа, в първата част на скинията всякога влизат свещениците, да извършват богослужението;
7а във втората влиза веднъж на годината само първосвещеникът, и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание.
Марк 8.27-31 (Евангелие)
27И излезе Иисус с учениците Си по селата на Кесария Филипова. По пътя питаше учениците Си и им казваше: за кого Ме мислят човеците?
28Те отговориха: едни - за Иоана Кръстителя; други - за Илия, други пък - за едного от пророците.
29Той им казва: а вие за кого Ме мислите? Петър Му отговори и рече: Ти си Христос.
30И запрети им да говорят за Него, комуто и да било.
31И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.
Лука 10.38-42, 11.27-28
(Евангелие, Богородица)
38И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.
39Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.
40А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.
41Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
42а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.
27А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!
28А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.
Жития на светиите
Свети отец Теодор Сикеонски (613)
Той е роден в Сикеон в Галатия, Мала Азия. (Великият часовник казва, че е роден извън брак; Прологът казва, че майка му Мария е богата вдовица; и в двата случая е отгледан само от майка си). На десетгодишна възраст Теодор започва живот на строг аскетизъм, посвещавайки се на молитва, пост и бдение. Майка му планирала той да влезе във войската; но Свети Георги ѝ се явил насън, казвайки ѝ, че Теодор трябва да служи на Небесния Цар, а не на някой земен цар. След това Свети Георги се явявал на Теодор много пъти, понякога го наставлявайки, понякога го спасявайки от опасност. След пътуване до Светата земя Теодор става монах в Галатия - би трябвало да кажем „официално става монах“, тъй като е живял като монах от десетгодишна възраст. След като полага монашески обети, Теодор удвоява аскетическите си трудове, които надминават тези на всеки друг монах от неговото време: заради аскетизма си понякога е наричан „Железоядец“. Около 584 г. е ръкоположен за епископ на Анастасиопол в Галатия, много против волята си. Той служи вярно на паството си в продължение на десет години, след което моли да бъде освободен от епископските си задължения, за да може да се върне към любимия си монашески живот. Още приживе той е бил известен с чудесата си и властта си да изгонва демони. Той починал от този живот в мир през 613 г.
Свети мъченик Леонид (202)
Той е баща на Ориген, великият раннохристиянски писател. Заради непоколебимата си вяра в Христос, той първо е лишен от цялото си имущество, а след това е осъден на смърт. Ориген пише на баща си в затвора: „Отче, не се тревожи за нас и не бягай от мъченичеството заради нас.“
Светият ни отец, монахът Виталис
Вижте основното му възпоменание на 11 януари.