Исаия 37.33-38.6
(6-ти час)
33Поради това тъй казва Господ за асирийския цар: "не ще влезе той в тоя град, нито ще хвърли там стрела, и не ще доближи до него с щит, нито ще насипе против него окоп:
34по който път е дошъл, по същия и ще се върне, но в тоя град няма да влезе, казва Господ.
35Аз ще браня тоя град, за да го спася заради Мене и заради Моя раб Давида."
36Тогава излезе Ангел Господен, и погуби в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди души. На сутринта станаха, и ето, всички - мъртви тела.
37И отстъпи Сенахирим, цар асирийски, та си отиде, върна се и живееше в Ниневия.
38И когато се кланяше в дома на своя бог Нисроха, синовете му Адрамелех и Шарецер го убиха с меч, а сами побягнаха в Араратската земя. И вместо него се възцари син му Асардан.
1В ония дни Езекия заболя на смърт. И дойде при него пророк Исаия, син Амосов, и му рече: тъй казва Господ: направи завещание за дома си, защото ще умреш, няма да оздравееш.
2Тогава Езекия се обърна с лице към стената и се помоли Господу, думайки:
3"О, Господи! спомни си, че аз ходих пред Твоето лице вярно и с предано Теб сърце, и върших, що беше угодно в Твоите очи." И силно заплака Езекия.
4И биде слово Господне към Исаия и му бе казано:
5иди, кажи на Езекия; тъй казва Господ, Бог на отца ти Давида: чух твоята молитва, видях твоите сълзи, и ето, прибавям към твоите дни петнайсет години,
6и ще спася от ръката на царя асирийски тебе и тоя град, и ще закрилям тоя град.
Битие 13.12-18 (Вечерня)
12Аврам се настани в Ханаанската земя; а Лот се настани в градовете на околността и разпъна шатри до Содом.
13А содомските жители бяха лоши и много грешни пред Господа.
14И рече Господ на Аврама, след като Лот се отдели от него: дигни очи и от мястото, дето си сега, погледни към север и юг, към изток и запад;
15защото цялата земя, която виждаш, на тебе ще я дам и на потомството ти довека:
16и ще направя потомството ти като земния пясък: ако някой може да изброи земния пясък, ще бъде изброено и твоето потомство;
17стани, изходи тая земя надлъж и нашир, защото Аз на тебе ще я дам (и на потомството ти завинаги).
18И вдигна Аврам шатрата си, и отиде да се засели в дъбравата Мамре', що е в Хеврон; и там съгради жертвеник Господу.
Притчи 14.27-15.4 (Вечерня)
27Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.
28В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря.
29У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости.
30Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите.
31Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се.
32За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда.
33Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда.
34Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести.
35Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори.
1(Гневът и разумни погубва.) Кротък отговор гняв отвръща, а обидна дума ярост възбужда.
2На мъдри езикът добри знания изказва, а на глупци устата глупост изригват.
3Очите Господни са на всяко място: те виждат лошите и добрите.
4Кротък език е дърво за живот, а необуздан е съкрушение на духа.