Исаия 14.24-32 (6-ти час)

24С клетва казва Господ Саваот: както намислих, тъй и ще бъде; както реших, тъй и ще стане, 25за да съкруша Асура в Моята земя и да го стъпча в Моите планини; и ще падне от тях яремът му, и бремето му ще се снеме от рамената им. 26Такова е решението, определено за цялата земя, и ето ръката, простряна върху всички народи, 27защото Господ Саваот е решил, - и кой може да отмени това? Ръката Му е простряна, - и кой ще я отвърне? 28В годината, когато умря цар Ахаз, биде такова пророческо слово: 29недей се радва, земьо Филистимска, че е съкрушен жезълът, който те поразяваше; защото от змийния корен ще излезе аспида, и плодът й ще бъде хвъркат змей. 30Тогава най-бедните ще бъдат нахранени, и немотните ще си почиват в безопасност; а твоя корен с глад ще уморя, и той ще убие твоя остатък. 31Ридайте, порти! с глас викай, граде! Ще се раздробиш ти, цяла земьо Филистимска; защото от север иде дим, и няма изморен в техните пълчища. 32А какво ще обадят вестителите народни? - Това, че Господ е утвърдил Сион, и в него ще намерят убежище сиромасите от народа Му.

Битие 8.21-9.7 (Вечерня)

21И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих; 22занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

1И благослови Бог Ноя и синовете му и им рече: плодете се и се множете, и пълнете земята (и я владейте); 2да се боят и да треперят от вас всички зверове земни (и всичкият земен добитък) и всички небесни птици, всичко, що се движи по земята, и всички морски риби: във ваши ръце са те предадени; 3всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко; 4само плът с душата й, сиреч с кръвта й, не яжте; 5Аз ще изискам и вашата кръв, в която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр, ще изискам също душата на човека от ръката на човека, от ръката на брата му; 6който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ Божий; 7а вие се плодете и множете; ширете се по земята и се умножавайте на нея.

Притчи 11.19-12.6 (Вечерня)

19Праведността води към живот, а който се стреми към зло, стреми се към смъртта си. 20Коварните по сърце са гнусота пред Господа, а непорочните в своя път са Нему благоугодни. 21Може да се обзаложиш, че порочният няма да остане ненаказан, а семето на праведните ще се спаси. 22Каквото е златна брънка на носа у свиня, също е жена хубава, но - безразсъдна. 23Праведните желаят само добро, нечестивите ги очаква гняв. 24Един раздава щедро, и още му се прибавя; а друг извън мярка е пестелив, и пак си е беден. 25Добротворната душа ще бъде наситена, и който напоява другите, и той са ще бъде напоен. 26Който задържа у себе си храна, него народът проклина; а който я продава - върху главата му благословение. 27Който се стреми към добро, той дири благоволение; а който дири зло, то го и намира. 28Който се надява на богатството си, ще падне; а праведниците като лист ще се зеленеят. 29Който разсипва къщата си, ще наследи вятъра, а глупавият ще бъде роб на мъдрия по сърце. 30Плодът на праведника е дърво на живот, и мъдрият души привлича. 31Ако на праведника се въздава на земята, толкова повече на нечестивеца и на грешника.

1Който обича поука, той обича знание; а който мрази изобличение, глупав е. 2Добрият намира благоволение от Господа, а коварния човек Той ще осъди. 3Човек не ще се укрепи с беззакония; а коренът на праведните е неподвижен. 4Добродетелна жена е венец за мъжа си, а позорната е като гнилеж в костите му. 5Помислите на праведните са правда, а кроежите на нечестивците - коварство. 6Речите на нечестивците са засада за проливане кръв, а устата на праведните ги спасяват.

Мъченици Теренций, Африкански, Максим, Помпей и 36 с тях, обезглавени в Картаген (250 г.)

Тези африкански християни пострадали по време на преследването на Църквата от император Деций, по време на което голям брой християни се отрекли от вярата, вместо да страдат. Тези малцина верни смело отстоявали вярата и след много мъки били осъдени на смърт чрез обезглавяване. Те отишли на екзекуцията си, пеейки псалми и химни на благодарност, и получили мъченическия венец през 250 г.

В ранните векове на Църквата Северна Африка, особено регионът на Картаген, е бил един от центровете на християнската вяра, сравним с Мала Азия.

Шест хиляди свети мъченици в Грузия (1615 г.)

„В пустинята Давид-Гареджели в Грузия имало дванадесет манастира, в които монаси са живели аскетичен живот в продължение на векове. През 1615 г. шах Абас I нахлул в Грузия, опустошил я и избил безброй християни. Един ден, докато бил на лов в зори на самия Великден, той видял светлината на много свещи, светещи в хълмовете. Това били монасите от всичките дванадесет манастира в процесия около църквата „Възкресение“, вървящи със свещи в ръце. Когато шахът открил, че това са монаси, той попитал с недоверие: „Не е ли цяла Грузия вече предадена на меча?“ и заповядал на генералите си да отидат и да изколят монасите веднага. Ангел Божий се явил на игумен Арсений и му разкрил предстоящата им смърт, а Арсений съобщил на братята. След това всички приели Причастие в Светите Тайни и се приготвили за смърт. Тогава пристигнали нападателите, насекли игумена на парчета, когато той излязъл пред останалите, и след това убили всички останали. Всички те страдали с почести и били увенчани с неувяхващи венци в...“ 1615 г. Така завършва STORYта на тези известни манастири, които са били като пламък на духовно просветление в Грузия повече от 1000 години. Днес са останали само два: Свети Давид и Свети Йоан Кръстител. Царят на Грузия, Арчил, събира останките на всички мъченици и ги погребва. Мощите им и до днес са пълни със смирна за изцеление на болните.“ (Пролог)

Новият свещеномъченик Григорий, патриарх на Константинопол (1821)

Той е роден на Пелопонес и става архиепископ на Смирна през 1785 г. Служи във време, когато революционните настроения и активност се засилват сред гръцкия народ, и е свидетел на жестокото възмездие, което османските турци налагат при всяко доказателство за бунт сред подчинените им хора.

Веднъж в Смирна, виждайки, че предприето от него действие причинява раздори в епархиите му, той слиза от йерархическия трон по време на служба, поклонява се пред вярващите и ги моли за прошка.

Той е избран за патриарх на Константинопол през 1797 г. При Туркократията патриархът е не само глава на гръцките църкви, но и светски владетел на гръцкия народ, обвързан с клетва да уважава властта на султана. Това, съчетано с личния опит на Григорий с отношението към гръцките бунтовници, го прави твърд противник на революционната дейност сред неговия народ. Въпреки това, когато революционерите на Пелопонес обявяват гръцка независимост от Турция на 25 март 1821 г., турското възмездие е сурово: на Великден, 10 април, след като отслужва пасхалната литургия, възрастният патриарх е арестуван от турските власти. Той е измъчван в опит да разкрие имената на онези, които ръководят революцията, след което му е предложена свобода, ако приеме исляма. Григорий отговаря: „Напразно питате: патриархът на християните умира християнин.“ Той (заедно с други духовници и йерарси) е обесен като предател на портата на патриаршеския комплекс. Очевидец, британски свещеник, посещаващ Константинопол, пише: „Тялото му, изтощено от въздържание и измършавено от възрастта, нямаше достатъчно тегло, за да причини незабавна смърт. Той продължи дълго време в болка, която никоя приятелска ръка не смееше да прекъсне, и тъмнината на нощта настъпи, преди последните му конвулсии да отминат.“ Тялото му е оставено да виси три дни, след което е продадено от турските власти на еврейска тълпа, която го осакатява, след което го утежнява около врата с камък и го хвърля в морето. Въпреки това тялото е намерено да плава в морето от капитан на гръцки търговски кораб. Когато тялото е идентифицирано като това на мъченика патриарх, то тайно е откарано в Одеса, където православните църковни водачи го вземат под свои грижи. Цар Александър I нарежда държавно погребение за светия йерарх, което се провежда на 17 юни 1821 г. в Одеса.

През 1871 г. мощите са върнати в Гърция от цар Александър III. Те са нетленни, въпреки че са изминали петдесет години от смъртта му. Свети Григорий е официално прославен през 1921 г. Мощите му могат да бъдат почитани в Митрополитската катедрала в Атина.