1 Йоаново 1.8-2.6 (Апостол)

8Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас. 9Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда. 10Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец, и словото Му не е в нас.

1Чеда мои! Това ви пиша, за да не съгрешавате; и ако някой съгреши, то пред Отца имаме ходатай Иисуса Христа Праведника: 2и Той е омилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на цял свят. 3По това узнаваме, че сме Го познали, ако пазим Неговите заповеди. 4Който казва: "познах Го", а заповедите Му не пази, той е лъжец, и истината не е в него; 5а който пази словото Му, в него наистина Божията любов е съвършена: по това узнаваме, че сме в Него. 6Който казва, че пребъдва в Него, длъжен е да постъпва тъй, както Той е постъпвал.

Марк 13.31-14.2 (Евангелие)

31Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат. 32А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец. 33Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето. 34То прилича, както кога някой човек, отивайки на чужбина и оставяйки къщата си, даде на слугите си власт и всекиму своя работа, и заповяда на вратаря да бъде буден. 35И тъй, бъдете будни; понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата, привечер ли, или среднощ, или кога петли пропеят, или на съмване, 36та, като дойде ненадейно, да ви не намери, че спите. 37А каквото вам говоря, говоря го на всички: бъдете будни!

1След два дни идеше Пасха и празник Безквасници; и първосвещениците и книжниците гледаха, как да Го уловят с измама и убият; 2но казваха: само не на празника, за да не бъде смут у народа.

Свещеномъченик Теодот, епископ на Киренея (326)

Известен със своята мъдрост и добродетел, той е избран за епископ на Кирения на остров Кипър. Когато под император Лициний започва преследване срещу християните, Теодот е арестуван и подложен на много изтезания. Неговият мъчител Сабинус многократно го принуждавал да се отрече от Христос и да се поклони на идолите, но Теодот отговарял: „Ако познаваше добротата на моя Бог, който, надявам се, чрез тези кратки мъчения ще ме направи достоен за вечен живот, би искал да страдаш за Него, както аз.“ Тогава езичниците забивали пирони в тялото му, за което той благодарил на Бога. Вярвайки, че смъртта му наближава, той спокойно дава съвети и наставления на християните около себе си. По Божията провидение от новия император Константин дойде заповед да бъдат освободени всички християни, които бяха задържани заради Христа. Така Теодот беше освободен и, макар и силно отслабен от мъченията, служи вярно на паството си още две години, преди да почине в мир.

Четиристотин и четиридесетте мъченици от Ломбардия (579)

Четиридесет от тях бяха обезглавени на едно място в Ломбардия (в Италия), защото отказаха да ядат храна, принесена в жертва на идолите. Още четиристотин бяха избити, защото отказаха да се присъединят към обичая на ломбардските езичници да танцуват около кози глава, донесена за жертвоприношение на идолите. Смъртта им е записана от Свети Григорий Диалог (Григорий Велики).

Понякога си представяме, че Римската империя се е обърнала към християнството почти за една нощ по времето на царуването на Свети Константин Велики. Този инцидент, случил се повече от двеста години след началото на „християнската ера” в Европа, ни напомня, че разпространението на вярата сред хората често е било бавно и колебливо и че езичеството е останало силна сила в продължение на много векове.

Света мъченица Еуталия (257)

Тя била езическа девойка, която живеела в Сицилия заедно с майка си (също на име Еуталия) и брат си Сермилиан. Когато майката на Еуталия се разболяла от кръвотечение, светите мъченици Алфий, Филаделф и Кирин (10 май) ѝ се явили в сън и ѝ казали, че ще бъде излекувана само ако се кръсти в името на Господа Иисус Христос. Внимавайки на съня, тя повярвала, кръстила се и била излекувана. Дъщеря ѝ Еуталия, виждайки това чудо, също се кръстила. Сермилиан, презиращ и мразещ християнската вяра, първо се подиграл на майка си и сестра си за тяхното обръщане, а след това ги заплашил. Майката избягала от къщата от страх. Еуталия останала, като казала на брат си: „Аз съм християнка и не се страхувам от смъртта.“ Жестокият Сермилиан я преследвал все по-сурово, докато накрая, разярен от безплодието на заплахите си, с ръцете си обезглавил собствената си сестра, без да знае, че й осигурява венец на вечна слава. „И така, в този пример се изпълниха думите на Христос, че Той носи меч сред хората, който ще раздели тези от една кръв, но не и тези от една вяра (Мат. 10:34-35).“ (Пролог)