2 Тимотей 1.1-2, 8-18 (Апостол)

1Павел, апостол Иисус Христов по воля Божия, за възвестяване обещания живот в Христа Иисуса, 2до Тимотея, възлюбено чедо: благодат, милост, мир от Бога Отца и от Христа Иисуса, Господа нашего. 8И тъй, не се срамувай от страданията на Господа нашего Иисуса Христа, нито от мене, Негов окованик, а стани участник в страданията за благовестието Христово по силата на Бога, 9Който ни спаси и повика към свето звание, не заради нашите дела, а по Свое благоволение и благодат, дадена нам в Христа Иисуса преди вечни времена, 10а открита сега с явяването на нашия Спасител Иисуса Христа, Който унищожи смъртта и извади наяве живот и нетление чрез благовестието, 11за което съм поставен аз проповедник, апостол и учител на езичниците. 12Затова и така страдам; ала не се срамувам, понеже зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е мощен да запази моя залог за оня ден. 13Имай за образец здравите думи, които си чул от мене, с вяра и любов в Христа Иисуса. 14Запази добрия залог чрез Духа Светаго, Който живее в нас. 15Знаеш това, че ме изоставиха всички от Асия, между които и Фигел и Ермоген. 16Господ да даде милост на дома на Онисифора, защото много пъти ме успокои и се не посрами от веригите ми, 17но, като дойде в Рим, с голямо старание ме потърси и намери. 18Нека Господ му даде да намери милост у Него в оня ден; а колко ми услужи той в Ефес, ти по-добре знаеш.

Лука 19.12-28 (Евангелие)

12и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне; 13и като повика десет свои слуги, даде им десет мини * и им рече: търгувайте, докле се завърна. 14Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас. 15И когато се той завърна, след като прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил. 16Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини. 17И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града. 18Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини. 19Рече и на тогова: и ти бъде над пет града. 20Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа, 21понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял. 22Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял; 23тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва? 24И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини. 25(И му рекоха: господарю, той има десет мини!) 26Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; 27а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен. 28Като каза това, Той тръгна по-нататък, възлизайки за Иерусалим.

Светите младенци, убити заради Христос във Витлеем

Вижте Матей, гл. 2. Понякога се посочва, че броят им е четиринадесет хиляди.

В наши дни иконата на „Рахил, плачеща за децата си“ (Матей 2:18) е дошла да възпоменава и десетките милиони деца, починали чрез аборт.

Нашият преподобни отец Марцел, игумен на манастира на Неспящите (485)

Той е роден в богато семейство в Сирия в началото на V век. В ранна възраст той осъзнава безсмислието на светските неща, раздава цялото си богатство и отива в Ефес, където се прехранва като писар. Там е обучаван на добродетели от своя колега Промот, роб, който разпределя по-голямата част от печалбите си на бедните; след като свършвал работата за деня, Промот водел Марцел да се моли цяла нощ в църквите и манастирите.

Маркел чул за свети Александър Неспящи (25 февруари), който се заселил близо до Константинопол с около тридесет ученици, които си поставили за цел да отправят молитва и хвала към Бога по всяко време на деня и нощта. Манастирът предизвикал негодуванието на някои по-светски манастири и братята били принудени да избягат във Витиния. Там Марцел се присъединил към тях и приел монашески дресинг.

След смъртта на Свети Александър и неговия наследник, Марцел е избран за игумен на манастира против волята му. Под негово ръководство Манастирът на Неспящите се превръща в фар на святостта, като монаси се стичат към него от всички краища на Империята. Практиката на непрестанно служение на Бога се разпространява из цялата Империя, както на Запад, така и на Изток. Монасите са разделени на три групи според езика, който говорят: гръцки, латински или сирийски; всяка група се редува да отслужва службите на своя език и по този начин всеки час от деня е посвещаван на Божията слава. Манастирът не само расте, но и ражда други: известният Студийски манастир в Константинопол е основан от монаси от манастира на Марцел.

Свети Маркел участва в Халкидонския събор, защитавайки Православието от монофизитската ерес както на самия събор, така и в следващите години. Неговата щедрост и презрение към светското богатство били известни на всички: всеки, който идвал в манастира в нужда, получавал милостиня, но Бог винаги възстановявал средствата, за да може да се даде още. Когато Марцел наследил семейното богатство след смъртта на брат си, той не запазил нищо от него нито за себе си, нито дори за манастира си, а го раздал на по-бедните общности и на нуждаещите се.

Свети Маркел починал в мир около 484 г., след като живял аскетически живот в продължение на около шестдесет години.