1 Тимотей 1.18-20, 2.8-15 (Апостол)

18Чедо Тимотее! Тая поръка ти предавам съгласно по-раншните за тебе пророчества, за да воюваш съобразно с тях като добър воин, 19имайки вяра и добра съвест, която някои отхвърлиха, и претърпяха корабокрушение във вярата; 20от тях са Именей и Александър, които предадох на сатаната, за да се научат да не богохулствуват. 8И тъй, желая мъжете да се молят на всяко място, като въздигат чисти ръце без гняв и съмнение; 9също така и жените, облечени прилично, със срамежливост и целомъдрие да се гиздят, не с плетенки, ни със злато, или с бисери, или драгоценни дрехи, 10а с добри дела, както прилича на жени, които се посвещават на благочестие. 11Жената да се учи в безмълвие и пълно покорство. 12На жена не позволявам да поучава, нито да господарува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие. 13Защото по-напред биде създаден Адам, а после Ева; 14и не Адам биде прелъстен, а жената биде прелъстена и падна в престъпление; 15но ще се спаси чрез раждане деца, ако пребъде във вяра, в любов и в светост с целомъдрие.

Лука 15.1-10 (Евангелие)

1Приближаваха се при Него всички митари и грешници да Го слушат. 2А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Той приема грешници и яде с тях. 3Но Иисус им каза тая притча: 4кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери? 5А като я намери, вдига я на раменете си радостен; 6и като дойде дома, свиква приятели и съседи и им казва: порадвайте се с мене, защото си намерих загубената овца. 7Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. 8Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запаля светило и не помита къщата и търси грижливо, докле я намери? 9А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: порадвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма. 10Такава радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник.

Свети свещеномъченик Игнатий Богоносец, епископ Антиохийски (107)

Съществува предание, че именно младото момче Игнатий Христос взел на колене, за да обясни на последователите си, че трябва да станат като деца, за да влязат в Царството. Той познавал лично светите апостоли и заедно със свети Поликарп (25 февруари) бил ученик на свети Йоан Богослов. Той наследил Евод като втори епископ на Антиохия, столицата на Сирия и по това време един от най-големите градове в света. Тук, по време на гоненията на Домициан, той укрепил верните, довел много езичници при Христос и се молил самият той да бъде удостоен с мъченическия венец. Паството му го наричало Богоносец, титла, от която той не се отказвал, защото казвал, че всички християни след кръщението си са истински носители на Христос, облечени в Светия Дух.

Когато за известно време мирът в Църквата бил възстановен, светият епископ се посветил на организирането на младата Църква върху здрави основи във време, когато последният от апостолите бил починал съвсем наскоро. Той установил принципа, че благодатта, дадена на апостолите на Петдесетница, се предава на назначените от тях епископи и така нататък през поколенията: апостолското наследяване.

Император Траян, преминавайки през Сирия, за да воюва в Армения, прекарал известно време в Антиохия и започнал гонение на християните. Радвайки се, че най-накрая е настъпил часът на мъченичеството, Игнатий се представил пред императора и красноречиво заявил вярата си в Христос.

„Значи ти си ученик на разпнатия при Понтий Пилат?“ – попитал императорът.

„Аз съм ученик на Този, Който прикова греха ми на кръста и стъPKа Дявола и неговите хитрости.“

„Защо се наричаш Богоносец?“

„Защото нося живия Христос в себе си!“

„Затова, нека носителят на Разпнатия бъде отведен във вериги в Рим, където да бъде хвърлен на лъвовете за забавление на народа.“

И така станало. По време на дългото и трудно пътуване до Рим, жестоко малтретиран от стражите си, светецът написал серия от писма до младите църкви, които остават едно от съкровищата на Църквата. В Смирна той успял да се срещне със своя съученик Поликарп и да му повери грижата за църквите, чийто пастир бил. Както Траян заповядал, в Рим той бил отведен в амфитеатъра и, както казва Синаксарионът, „влязъл на арената, сякаш се приближавал към светия олтар, за да отслужи последната си литургия в присъствието на верните, които се били тълпили сред езичници по стъпалата на амфитеатъра“. След няколко мига той бил напълно погълнат от лъвовете, с изключение на няколко кости. Те били събрани от верните и върнати в Антиохия.

В своето Послание до римляните, светият епископ пише на някои, които желаят да го спасят от мъченичеството му: „Аз съм Божията пшеница и съм смлян от зъбите на дивите зверове, за да се окажа чистият Божий хляб.“

Кончина на Светия ни отец Йоан Кронщатски (1908 г.)

Главното му възпоменание е на 19 октомври.