Филипяни 2.12-16 (Апостол)

12Тъй щото, възлюбени мои, както винаги сте послушни, не само в мое присъствие, но много повече сега, когато отсъствувам, със страх и трепет вършете вашето спасение, 13защото Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля. 14Всичко вършете без ропот и съмнение, 15за да бъдете безукорни и чисти, непорочни чеда Божии посред опърничав и развратен род, посред който сияете като светила в света, 16имайки в себе си словото на живота, за моя похвала в деня Христов, че не напразно тичах и не напразно се трудих.

Лука 6.24-30 (Евангелие)

24Обаче, горко вам, богати, защото си получавате утехата. 25Горко вам, преситените сега, защото ще изгладнеете. Горко вам, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете. 26Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас. Защото тъй постъпваха техните бащи с лъжепророците. 27Но вам, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят, 28благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят. 29На тогова, който те удари по страната, обърни и другата; а на оногова, който ти отнеме горната дреха, не пречи да ти вземе и ризата. 30Всекиму, който ти проси, давай, и от оногова, който взима твое нещо, не изисквай назад.

Павел Изповедник, архиепископ на Константинопол (ок. 350)

Роден в Солун, той се издига от секретар на Александър, патриарх на Константинопол (почитан на 30 август), до дякон, след което наследил Св. Александър като патриарх около 337 г. Заради добродетелите си и ревността си към православието той бил мразен от арианите, които все още били мощни в Империята. Арианският император Констанций, научавайки за избора на Павел, го изпратил в изгнание и на негово място поставил арианина Евсевий за патриарх. Св. Павел отишъл в Рим, където се присъединил към Св. Атанасий Велики в изгнание. С писма от папа Юлий той успял да се възкачи отново на патриаршеския престол след смъртта на Евсевий. Но за пореден път арианите успяват да поставят на патриаршеския престол един от своите: Македоний, който дори надминава арианската ерес и отрича божествеността на Светия Дух. За пореден път законният, православен патриарх се озовава в изгнание в Рим. През следващите години Свети Павел остана твърд в православието, докато около него вихреха сложни политически и военни интриги, като православният Констант, император на Запада (и брат на Констанций), го подкрепяше, докато Констанций продължаваше да му се противопоставя. За известно време Констант успя да утвърди мястото на Павел на патриаршеския престол, но когато той умря, Констанций изгна Свети Павел в Кукусус на Черно море. Там, докато той служеше Божествената литургия в къщата, където беше държан в плен, арианите го удушиха със собственото му омофорион. Мощите му бяха върнати в Константинопол от император Теодосий Велики.

Свети Герман, архиепископ на Казан (1568)

Роден е в Твер в княжеско семейство. Привлечен към живот на святост още от най-ранното си детство, на двадесет и пет години става монах в манастира „Св. Йосиф“ във Волоколамск. С времето става архимандрит на манастира „Успение Богородично“ в Старицк, но след няколко години се връща във Волоколамск, за да живее в уединение. Когато неговият учител Св. Гуриас (4 октомври), първият архиепископ на Казан, починал, Германий го наследил като архиепископ, но продължил да живее толкова аскетично, колкото когато бил отшелник. Било му предложено да заеме длъжността митрополит на Москва, но той отказал. Като верен пастир на църквата си, той безстрашно се изправил срещу цар Иван Грозни заради многобройните и разнообразни жестокости; за което е убит през 1568 г. от убийците на царя.

Забележка: Наскоро сред някои националистически сектанти в Русия възникна странно движение за канонизиране на Иван Грозни. Сред множеството очевидни причини против такова действие (което беше категорично отхвърлено от Московския патриарх), можем да посочим убийството от царя на някои от самите светци на Църквата, сред които и Германий.