Йоан 20.19-31 (9-то утринно Евангелие)

19А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! 20И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. 21А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. 22И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. 23На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. 24А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. 25Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. 26След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! 27После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. 28Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! 29Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали. 30И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. 31А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.

Галатяни 1.11-19 (Апостол)

11Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко, 12защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово. 13Слушали сте за някогашното мое поведание в иудейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах, 14и преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания. 15А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си, благоволи 16да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, - аз веднага се не съветвах с плът и кръв, 17нито възлязох в Иерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск. 18Отпосле, подир три години, възлязох в Иерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена. 19Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен.

Лука 7.11-16 (Евангелие)

11На другия ден Иисус отиваше в града, наречен Наи'н; и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ. 12А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; и много народ вървеше с нея от града. 13Като я видя Господ, смили се над нея и рече й: не плачи. 14И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха, и Той рече: момко, тебе думам, стани! 15Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му. 16И страх обвзе всички, и славеха Бога и казваха: велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ.

Отче наш сред светиите Мартин, епископ на Тур (397)

Този свят и обичан западен светец, покровител на Франция, е роден в Панония (днешна Унгария) през 316 г. в езическо военно семейство, разположено там. Скоро семейството се завръща у дома в Италия, където израства Мартин. Той започва да ходи на църква на десетгодишна възраст и става катехумен. Въпреки че желае да стане монах, първо постъпва в армията в знак на послушание към родителите си.

Един ден, когато бил разположен в Амиен в Галия, той срещнал беден човек, треперещ от липса на дрехи. Той вече бил дал всичките си пари за милостиня, затова извадил меча си, разрязал войнишката си мантия наполовина и дал половината от нея на бедния човек. Същата нощ Христос му се явил, облечен в полунаметалото, което бил дал, и казал на ангелите си: „Мартин, макар и все още катехумен, ме облече в тази дреха.“ Мартин бил кръстен скоро след това. Въпреки че все още желаел да стане монах, той получил уволнение от армията едва много години по-късно, през 356 г.

Скоро той става ученик на Свети Иларий от Поатие (почитан на 13 януари), „Атанасий от Запада“. След пътуване из Панония и Италия (където обръща майка си към вярата в Христос), той се завръща в Галия, където арианските еретици печелят много. Не след дълго става епископ на Тур, където блести като пастир на Църквата: довежда езичници към вярата, изцелява болните, установява монашески живот в цяла Галия и се бори с арианската ерес, толкова разпространена на Запад. Намирайки епископската резиденция за твърде разкошна, той живее в груба, изолирана дървена колиба, дори докато изпълнява всички задължения на епископ на Църквата.

Неговата строгост срещу ереста винаги е била съпроводена с любов и доброта към всички: веднъж той пътува, за да умолява император Максим да запази живота на някои еретици прискилианци, които императорът възнамерявал да екзекутира.

Докато светият епископ умирал през 397 г., дяволът се явил, за да го изкуши за последен път. Светецът казал: „Няма да намериш в мен нищо, което да ти принадлежи. Авраамовата пазва е на път да ме приеме.“ С тези думи той предал душата си на Бога.

Той е първият изповедник, който не е бил мъченик, обявен за светец на Запад. Неговият биограф, Сулпитий Север, пише за него: „Мартин никога не е оставял час или миг да мине, без да се отдаде на молитва или четене и дори когато е чел или е бил зает с друго, никога не е спирал да се моли към Бога. Никога не е бил виждан разгневен или разстроен, унил или смеещ се. Винаги един и същ, лицето му неизменно сияещо от небесна радост, той сякаш е надминал човешката природа. В устата му нямаше нищо друго освен Името Христово, а в душата му нищо друго освен любов, мир и милост.“

Забележка: Свети Мартин се почита на този ден в гръцките и славянските синаксарии; неговото почитане на Запад, където е особено почитан, е на 11 ноември.

Отче наш сред светиите Йоан Милостиви, патриарх Александрийски (619)

Той е син на благородно семейство в Кипър. Оженил се и имал няколко деца, но когато съпругата и децата му починали почти едновременно, той приел загубата си като призив да изостави светските грижи и посветил живота си изцяло на Бога. След време бил ръкоположен за архиепископ на Александрия, където станал известен с ревността си за православната вяра и с борбата си срещу различните ереси, които преобладавали в Египет по това време. Най-вече обаче бил известен с удивителната чистота на своята щедрост и състрадание към всички.

В деня на възкачването си за патриарш, той заповядал внимателно преброяване на своите „господари“, както наричал бедните и просяците. Оказало се, че в града има 7500 бедни и свети Йоан заповядал всички те да бъдат облечени и хранени всеки ден от богатството на Църквата. В молитвите си той казвал: „Ще видим, Господи, кой от нас ще спечели това състезание: Ти, който постоянно ми даваш добри дарове, или аз, който никога няма да спре да ги раздавам на бедните. Защото нямам нищо, което да не дойде при мен по Твоята милост, която поддържа живота ми.“

Липсата на преценка при даването на милостиня на бедните понякога ужасявала околните. Веднъж един хитър просяк дошъл при Йоан четири пъти в четири различни преобличания, като всеки път получавал милостиня. Когато на светия патриарх било казано за това, той заповядал на човека да му се даде двойно повече, казвайки: „Може би той е Иисус, моят Спасител, който е дошъл нарочно, за да ме изпита.“ И все пак, колкото по-щедро давал той, толкова по-щедро Бог давал дарове на Църквата, така че пари никога не са липсвали нито за бедните, нито за собствените реални нужди на Църквата. Веднъж един от духовниците дал само една трета от това, което патриархът наредил на богат човек, който бил изпаднал в бедност, мислейки, че църковната хазна не може да си позволи да даде толкова много. Тогава свети Йоан му разкрил, че благородна жена, която планирала да даде огромен дар на Църквата, малко след това дала само една трета от това, което първоначално е планирала.

Веднъж, докато отслужвал Божествената литургия в катедралата, патриархът спрял точно преди освещаването, наредил на дякона да повтори ектенииите и изпратил да повикат един от клириците си, който таял злоба към него и не искал да дойде на църква. Когато мъжът дошъл, патриархът се поклонил пред него и със сълзи го помолил за прошка. След като се помирили, той се върнал при олтара и продължил службата.

Въпреки че патриархът живеел в добре обзаведен дворец, подобаващ на ранга му, той не притежавал собственост и живеел в скромна килия в двореца. Един благочестив гражданин, знаейки за бедността му, веднъж му дал хубаво одеяло. Светецът веднага продал одеялото и дал парите на бедните. Дарителят обаче намерил дара си за продажба в магазин, купил го и го дал отново на патриарха. Патриархът отново го продал, а дарителът отново го намерил и го дал. Синаксарий казва: „Тъй като никой от тях не се предал, завивката минала през ръцете им много пъти и била средство, чрез което Йоан косвено убедил богаташа да раздаде голямо състояние на бедните.“

Въпреки щедростта си, патриархът бил твърд с монофизитските еретици. Макар че им давал всичко, което можел, когато се нуждаели, той напътствал православните вярващи никога да не се покланят или молят с тях.

По негово собствено искане патриархът се завръща в Кипър, където през 619 г. умира на 64-годишна възраст. В последните си часове той благодари на Бога, че не е останало нищо от богатствата, които му е било поверено да управлява в полза на бедните.

Свети отец Нил Синайски (430)

Той служил като префект на Константинопол по време на управлението на император Теодосий. Бил женен и имал две деца, син и дъщеря. Презирайки висшето си светско положение, Нил и съпругата му се съгласили да започнат монашески живот в Египет, като тя завела дъщеря им в женски манастир, а той завел сина им на планината Синай. Заедно Нил и синът му Теодул живели в исихия по склоновете на планината с другите монаси, които прекарвали живота си в уединение, събирайки се само веднъж седмично, за да се причастяват с Тайнствата. Един ден сарацински разбойници нападнали монасите, убили мнозина и пленили други; собственият син на Нил, Теодул, бил сред пленените. За да преодолее мъката си от загубата на сина си, Нил удвоил молитвите и аскетическите си трудове и станал широко известен с дарбите си на пророчество и проницателност. Той написал повече от хиляда писма и духовни трактати, включително някои в защита на своя духовен баща Свети Йоан Златоуст, който бил несправедливо заточен.

След много години на планината Синай, Свети Нил намерил жив отдавна изгубения си син. Баща и син заедно били ръкоположени за свещеници от епископа на Елуса, който се грижел за Теодул. Свети Нил починал в мир около 430 г. Мощите му по-късно били върнати в Константинопол и почитани в църквата „Сиропиталище“.

Свети Нил Мироточив от Атон (1651 г.)

Той е роден около края на шестнадесети век в Южна Гърция. В ранна възраст той постъпва в монашески живот и с времето намира уединена пещера на южните скали на Атон, посвещавайки дните си на молитва, непозната за почти всички. Почива в мир през 1651 г. и е погребан близо до пещерата си. Благоуханна мирна мирна тече от тялото му толкова обилно, че образува поток, вливащ се в морето отдолу; много хора идвали с лодки, за да събират мирната мирна, която лекувала много болести. Един от учениците му, обезпокоен от постоянния поток от посетители, се оплакал в молитва на светеца и потокът от мирна мигновено спрял, за да не се възобнови никога повече.