Филипяни 1.12-20 (Апостол)

12Желая, братя, да знаете, че тия неща, които ми се случиха, спомогнаха за по-голям успех на благовестието, 13тъй че моите в Христа окови станаха известни на цялата претория и на всички други, 14и повечето от братята на Господа, насърчени от моите окови, почнаха по-смело, без страх да проповядват словото Божие. 15Някои, наистина, от завист и обич към препирня, проповядват Христа, а други - от добро разположение. 16Едните от желание да се препират проповядват Христа нечисто, като мислят, че увеличават тежината на оковите ми; 17другите пък проповядват от любов, като знаят, че аз съм поставен да защищавам благовестието. 18Но що от това? Както и да бъде, било престорено, било искрено, Христос се проповядва; затова се радвам, и ще се радвам, 19защото зная, че това ще ми послужи за спасение с вашата молитва и чрез съдействие на Духа Иисус Христов, 20според както очаквам с нетърпение и се надявам, че в нищо не ще се посрамя, но при всяко дръзновение, както винаги, и сега ще се възвеличи Христос в тялото ми - било чрез живот, било чрез смърт.

Лука 5.33-39 (Евангелие)

33А те Му рекоха: защо учениците Иоанови постят често и молитви правят, както и фарисейските, а Твоите ядат и пият? 34Той им рече: нима можете накара сватбарите да постят, когато с тях е младоженецът? 35Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, през ония дни ще постят. 36При това им каза притча: никой не пришива на вехта дреха кръпка от нова дреха; инак, и новата ще раздере, и на старата не ще прилича кръпка от новата. 37И никой не налива ново вино във вехти мяхове; инак, новото вино ще спука мяховете, и само ще изтече, и мяховете ще се изхабят; 38но ново вино трябва да се налива в нови мяхове; тогава ще се запази и едното, и другото. 39И никой откак пие старо вино, не ще поиска веднага ново; понеже казва: старото е по-добро.

Светите и чудотворци безсребърници Космас и Дамиан от Азия (III в.)

Почитат се три двойки безсребърни лекари (Анаргири) на име Космас и Дамиан (днес, на 17 октомври, и на 1 юли); Двамата, почитани днес, са живели близо до Ефес в Азия. Те са били от благородно потекло и добре образовани във всички области на висшето образование; но са се отвърнали от светското знание, за да практикуват медицина безплатно за всеки, който е търсил тяхната помощ, грижейки се както за богатите, така и за бедните, и дори за животните. Те не използваха никакви светски средства на медицината, а разчитаха само на Името на Христос, чрез което им беше дадена възможност да извършат безброй изцеления. И двамата починаха в мир.

Света новомученица Елена от Синопе (18 в.)

Тя беше петнадесетгодишна девойка, която живееше с родителите си в християнската анклава Синопе в Понт през 1700-те години. Един ден, докато отиваше на пазара, тя мина покрай къщата на местния паша (управител), който, виждайки красотата ѝ, беше обзет от похот към нея. Той заповяда на слугите си да я доведат при него и направил два опита да я оскверни; всеки път обаче бил възпрепятстван от тайнствена сила, която го държала далеч от нея като невидима стена. Решен да я има, той я държал затворничка в дома си; но тя успяла да се измъкне и да избяга в дома на родителите си.

Ядосан, че плячката му е избягала, пашата свика лидерите на християнската общност и обеща, че ако Елена не му бъде предадена, всички християни в града ще бъдат избити. Опечалени и уплашени, лидерите убедиха бащата на Елена да върне момичето в двореца. Подлият паша направи още няколко опита да изнасили светицата, но отново беше възпрепятстван, сякаш от невидима стена, докато тя рецитираше Шестте псалма и всички молитви, които знаеше наизуст. Осъзнавайки, че е безсилен срещу нея, пашата я хвърлил в общия затвор, а след това наредил да бъде измъчвана до смърт. Палачите подложили девицата на няколко жестоки мъчения, преди да я убият, като забиха два пирона в черепа ѝ и я обезглавиха. След това сложили тялото ѝ в чувал и го хвърлили в Черно море.

Някои гръцки моряци последвали небесна светлина до мястото, където чувалът потънал, и водолази извадили мощите на светицата, които веднага се оказали източник на изцеление за мнозина. Тялото ѝ било отнесено в Русия; главата ѝ била поставена в църквата в Синопе, където продължила да върши чудеса, особено за тези, които страдали от главоболия. Когато гърците били прогонени от Синопе през 1924 г., бежанците взели главата със себе си. Днес тя се почита в църква близо до Солун.