1 Коринтяни 4.17-5.5 (Апостол)

17За това пратих при вас Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чедо у Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, както уча навред във всяка църква. 18Някои си се възгордели, като че няма да дойда при вас; 19но аз ще дойда скоро при вас, ако ще Господ, и ще позная не думите, а силата на ония, които са се възгордели; 20защото царството Божие е не в думи, а в сила. 21Какво искате? С палица ли да дойда при вас, или с любов и кротък дух?

1Отвсякъде се слуша, че у вас има блудство, и то такова блудство, за каквото дума не става дори и между езичниците, именно, че някой държи бащина си жена. 2А вие сте се възгордели, вместо по-скоро да плачете, за да се махне из средата ви оня, който е извършил тая работа! 3Аз пък, макар отсъствуващ тялом, но присъствуващ духом, вече реших, като да съм между вас, оногова, който е извършил това нещо, - 4в името на Господа нашего Иисуса Христа, като се съберете вие и моят дух, със силата на Господа нашего Иисуса Христа, - 5да го предадете на сатаната, за омаломощаване на плътта, та духът да бъде спасен в деня на Господа нашего Иисуса Христа.

Матей 24.1-13 (Евангелие)

1И когато Иисус излезе от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат сградите на храма. 2А Иисус им рече: виждате ли всичко това? Истина ви казвам: няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат. 3И когато седеше на Елеонската планина, дойдоха учениците Му при Него насаме и рекоха: кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът за Твоето пришествие и за свършека на света? 4А Иисус им отговори и рече: пазете се да ви не прелъсти някой; 5защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина. 6Ще чувате боеве и вести за войни. Внимавайте, не се смущавайте, понеже всичко това трябва да стане; ала туй не е още краят. 7Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове; 8а всичко това е начало на болки. 9Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име. 10Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят; 11много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина; 12и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта; 13а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.

Светите мъченици Сергий и Вакх (296/303)

„Тези свети и чудесни мъченици и герои на християнската вяра първоначално са били благородници при двора на император Максимиан. Самият император ги цени много за тяхната смелост, мъдрост и ревност, но когато чул, че тези негови велики благородници са християни, любовта му към тях се превърнала в ярост. И веднъж, когато имало голямо принасяне на жертви на идолите, императорът повикал Сергий и Вакх да принесат жертва заедно с него, а те открито отказали да му се подчинят в това. Извън себе си от гняв, императорът заповядал да им бъдат отнети одеждите, пръстените и знаците на престиж и да бъдат облечени в женски дрехи. След това сложи железни ярема на вратовете им и ги поведе така по улиците на Рим, за да бъдат осмивани от всички. След това императорът ги изпрати в Азия, при управителя Антиох, за да бъдат измъчвани. Антиох беше постигнал високата си длъжност с помощта на Сергий и Вакх, които някога го бяха препоръчали на императора. Когато Антиох започна да ги принуждава да се отрекат от Христос и да се спасят от позорното страдание и смъртта, двамата светии отговориха: „И честта, и позорът, и животът, и смъртта – всичко е едно за този, който търси Небесното Царство.“ Антиох хвърли Сергий в затвора и заповяда първо да измъчват Вакх. Слугите се редуваха да бият светия Вакх, докато цялото му тяло не се раздроби на парчета. Светият му дух излезе от раздробеното и окървавено тяло и бе отнесен при Господа от ангелите. Свети Вакх пострада в град Варвалис. След това изведоха светия Сергий. На краката му бяха обути железни обувки, обковани с пирони, и той бе изведен в сирийския град Ресафа, където бе обезглавен с меч. Душата му отиде в Рая, където заедно с приятеля си Вакх получи венеца на безсмъртната слава от Христос, своя Цар и Господ. Тези двама славни рицари пострадаха за християнската вяра около 303 г.” (Пролог) „Великият Хорологион” посочва 296 г. като дата на тяхното почиване. Една от най-красивите църкви в Константинопол, която все още стои, е посветена на светиите Сергий и Вакх.

Свети йеромартир Полихроний (IV в.)

Син на селяни, той се отличавал още от детството си с благочестие и аскетизъм. Веднъж, благодарение на молитвите му, близо до селото му извира извор, който е бил необходим за оцеляването на селото. Когато пораснал, Полихроний отишъл да работи в някои лозя близо до Константинопол. Въпреки че работел цял ден, той ядял само на всеки два или три дни. Стопанинът на лозята, виждайки строгия му и молитвен начин на живот, му дал голяма сума пари и казал: „Божий човек, върви си у дома и се моли за мен. “ С парите Полихроний построил църква, заселил се близо до нея и няколко години по-късно бил ръкоположен за свещеник в църквата, която сам построил. Полихроний се яви на Първия Вселенски събор през 325 г. като ревностен защитник на православието. Поради това някои ариански еретици решиха да отмъстят. Един ден, след смъртта на император Константин, арианите нападнаха Полихроний пред олтара, докато той служеше Божествената литургия, смесвайки по този начин кръвта му със самата кръв на Спасителя.

Деветдесет и деветте отци от Крит (дата неизвестна)

Свети Йоан Отшелникът и тридесет и пет негови спътници живеели в Египет, но се качили на кораб като група за Кипър, за да практикуват аскеза в изгнание. На Кипър се срещнали с група от тридесет и девет други, които също търсели да живеят по-пълноценно аскетичен живот, и двете групи се обединили. „За да могат и тези аскети да вкусят от благодатта на доброволното изгнание“ (Синаксарион), те пътували до Аталия в Памфилия. Там към тях се присъединиха още двадесет и четири монаси, така че групата им вече наброяваше деветдесет и девет души. (Този брой беше предопределен от Бога, за да може Самият Христос, техният Глава, да допълни броя им до сто.) След известно време те отново се качиха на кораб за Крит, където живееха в две пещери в отдалечена, пуста местност, хранейки се само с растенията, които растяха диво там.

Свети Йоан потърси благословията на братята си, за да живее като отшелник. В деня на заминаването му те се молиха всички да починат в деня на смъртта на Йоан и заедно да влязат в Царството Божие. Аскетизмът на Йоан беше толкова строг, че след известно време той вече не можеше да ходи, а пълзеше от пещерата си, за да събере малките количества храна, които си позволяваше. Един овчар, като го видял от далеч, помислил, че е някакво животно, и го прострелял със стрела. Когато намерил умиращия Йоан, овчарят бил обзет от ужас и скръб и се хвърлил в краката на отшельника, молейки за прошка. Светецът живял само толкова, колкото да даде на младежа прошка и благословия, преди да предаде душата си на Бога. Молитвата на неговите деветдесет и осем братя била тайнствено чута: между третия и седмия час на този ден всички те, един след друг, заспали в мир.