Яков 4.7-5.9 (Апостол)

7И тъй, покорете се Богу; опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас. 8Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас; очистете ръце, грешници, изправете сърца, двоедушни. 9Понесете страдания, плачете и ридайте: смехът ви нека се обърне на плач, и радостта - на тъга. 10Смирете се пред Господа, и ще ви въздигне. 11Не се клеветете, братя: който клевети брата или съди брата си, той клевети закона и съди закона; ако пък съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а съдия. 12Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго? 13Чуйте сега вие, които казвате: "днес-утре ще тръгнем за еди-кой си град и ще проживеем там една година, ще търгуваме и ще спечелим", 14вие, които не знаете, какво ще се случи утре: защото вашият живот какво е? па'ра, която се явява за малко време, па изчезва. 15Вместо да казвате: "ако ще Господ и бъдем живи, ще направим това или онова", 16сега в своята надутост се хвалите: всяка такава хвалба е лукава. 17И тъй, грях ономува, който знае да прави добро, а не прави.

1Дойдете сега вие, богатите; плачете и ридайте за бедите, които идат върху вас. 2Богатството ви изгни, и дрехите ви молци изядоха. 3Златото ви и среброто ръждяса, и ръждата им ще бъде свидетелство против вас и ще изяде плътта ви като огън: събрали сте си съкровища за последни дни. 4Ето, заплатата, що сте задържали от работниците, които пожънаха нивите ви, вика, и виковете на жетварите стигнаха до ушите на Господа Саваота. 5Живяхте разкошно на земята и се наслаждавахте, угоихте сърцата си като в ден на заколение. 6Осъдихте, убихте праведника; той ви се не противи. 7И тъй, братя, бъдете дълготърпеливи до пришествието Господне. Ето, земеделецът чака драгоценния плод от земята и за него търпи дълго, докле получи дъжд ранен и късен. 8Дълготърпете и вие, укрепете сърцата си, защото пришествието Господне е наближило. 9Не се оплаквайте, братя, един от другиго, за да не бъдете осъдени: ето, Съдията стои пред вратата.

Марк 11.27-33 (Евангелие)

27И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите 28и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това? 29А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това. 30Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми. 31А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте? 32Ако ли речем, от човеците - бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк. 33И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

Нашата почитаема майка Домника (Домнина) (ок. 474)

Тя е родена в Рим и е отгледана в любов към Христос. Тя тайно напуска родителския си дом и пътува с кораб до Александрия, където намира подслон при четири добродетелни езически девици. Благодарение на нейния пример и съвети, с времето тези четири девици са подтикнати да се откажат от идолопоклонството и да приемат вярата на Домника. След това петте отплавали за Константинопол, където се казва, че патриарх Нектарий (11 октомври) бил уведомен за пристигането им от ангел и ги посрещнал на пристанището. Патриархът сам кръстил четирите девици, давайки им имената Доротея, Евантия, Нона и Тимотея, след което настанил тях и Домница в манастир.

Скоро славата за чистия живот на Домница, нейното мъдро учение и чудотворните й изцеления се разнесе из целия град, и дори император Теодосий, заедно с императрицата и двора си, дойде да я види. Скоро тълпите направиха невъзможно за нея и сестрите ѝ да водят небесния живот, заради който бяха влезли в манастира; затова те преместиха манастира на отдалечено, обитавано от демони място, където някога често се извършвали екзекуции, тъй като всички избягваха района. Тук по заповед на императора беше построен нов манастир и сестрите намериха мир.

Славата на Света Домника продължила и тя станала не само лечителка, но и оракул за град Константинопол, предсказвайки смъртта на император Теодосий и последвалите я безредици. Тя починала в мир, като първо поверила грижата за манастира на Доротея. В момента на смъртта ѝ целият манастир се разтърси, а присъстващите видяха Света Домница, облечена като булка, да бъде отнесена към небето, ескортирана от група монаси и монахини, облечени в бяло.

Свети Атик, патриарх на Константинопол (425)

Роден в Себасте, Армения, той е отгледан от монаси, които изповядвали ереста на Македоний, отричаща нетварната божественост на Светия Дух; но когато пораснал, той отхвърлил тази заблуда и приел православната вяра. Заселва се в Константинопол и става свещеник в Великата църква. Въпреки че имал малко формално образование, невероятната му памет, ревността му към Христос и мощните му проповеди го направили популярен сред всички и той бил избран за патриарх през 406 г., по време на царуването на император Аркадий. Той служи като пастир на Църквата в продължение на двадесет години, управлявайки винаги с мъдрост и умереност. Въпреки че беше непреклонен в точното спазване на вярата, той възприе помирителен и убедителен подход към еретиците и схизматиците; по този начин успя да върне много хора в Църквата, вместо да ги отблъсне. Най-известният му подвиг е възстановяването на името на Свети Йоан Златоуст в диптихите. Свети Йоан е бил несправедливо лишен от почитане в Патриаршията след изгнанието си, което е довело до разкол; възстановяването на почитането му не само е поправило тежка несправедливост, но и е излекувало разкола. Свети Атик също е председателствал повторното освещаване на „Света София”, която е била изгорена през 404 г. по време на бунтовете, последвали изгнанието на Свети Йоан Златоуст. Той е починал в мир през 425 г.

Свети Северин (482)

Свети Северин пристигнал в граничната област на днешните Германия и Австрия от изток – вероятно от египетската пустиня – за да се грижи за римските християни, които били застрашени от нахлуващите варвари по време на разпадането на Римската империя. Той останал там до края на живота си. Докато бил там, съветвал както обикновените хора, така и царете да поставят вечния живот на първо място и ги учел да бъдат щедри един към друг и да водят истински християнски живот. Построил манастир и защитил от зло онези, които се събрали около него. Както предсказал, монасите и другите християни, които го последвали, избягали на сигурно място в Италия, като взели със себе си нетленните мощи на Свети Северин. Мощите му все още се почитат във Фратамаджоре, Италия (близо до Неапол).

—от календара на Свети Херман за 2006 г.