Няма пост
3Благодарим на Бога и Отца на Господа нашего Иисуса Христа, молейки се винаги за вас, 4понеже чухме за вашата вяра в Христа Иисуса и за любовта ви към всички светии, 5при надеждата на отреденото вам на небесата, за което по-преди чухте от истинското слово на благовестието, 6що пребъдва у вас, както и в цял свят, и принася плод и расте, както и между вас от деня, когато чухте и познахте истински Божията благодат,
14Надявам се скоро да дойда при тебе; а това ти пиша за 15в случай, че се позабавя, да знаеш, как трябва да постъпваш в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и крепило на истината. 16И наистина, велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава.
1А Духът ясно говори, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се предават на мамливи духове и бесовски учения 2чрез лицемерието на ония, които говорят лъжа и имат жигосана съвест, 3които забраняват да се встъпва в брак и съветват въздържане от ястия, що Бог е създал да ги ядат с благодарност верните, и ония, които са познали истината. 4Защото всяко творение Божие е добро, и нищо не е за отхвърляне, щом се приема с благодарение, 5понеже се осветява чрез слово Божие и с молитва.
10Верният в най-малкото е верен и в многото, а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото. 11И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското? 12И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? 13Никой слуга не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. 14Всичко това слушаха и фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се подсмиваха. 15Той им рече: вие представяте себе си за праведни пред човеците, но Бог знае вашите сърца; защото, което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога.
1В ония дни дохожда Иоан Кръстител и проповядва в Иудейската пустиня 2и казва: покайте се, защото се приближи царството небесно. 3Защото този е, за когото е казал пророк Исаия: "гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му". 4А сам Иоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си; а храната му беше акриди и див мед. 5Тогава Иерусалим и цяла Иудея, и цяла Иорданска околност излизаха при него 6и се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си. 7И като видя Иоан мнозина фарисеи и садукеи, че дохождат при него да се кръстят, рече им: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? 8Сторете, прочее, плод достоен за покаяние 9и не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму; 10и секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън; 11аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън;
Той е последният от дванадесетте малки пророци и последният от всички пророци на Стария Завет. Името му означава „Моят ангел“ или „Моят посланик“. Той се завърна с изгнаните евреи от Вавилон и взе участие във възстановяването на Храма в Ерусалим. Неговото пророчество обявява на вярващите, че Господ скоро ще сложи край на еврейското свещеничество с идването на Христос, Слънцето на правдата (Малахия 4:2), вечния Свещеник.
„Мъченикът Гордий, който беше от Кесария в Кападокия, беше центурион по звание. Неспособен да понесе нечестието на езичниците, той се оттегли в пустинята, за да се очисти чрез молитва и пост. След като разбра, че аскетичното му обучение го е подготвило достатъчно, той слезе от планините, когато в Кесария се провеждаше някакъв езически празник, на който присъстваха всички, и се представи пред множеството. Въпреки че зрелищата на празника продължаваха, никой не им обръщаше внимание, а всички погледи бяха насочени към него. От престоя си в планините погледът му беше див, брадата му – дълга, одеждите му – окъсани, тялото му – като скелет; и все пак около него сияеше някаква благодат. Той беше разпознат и се вдигна силен вик и шум, тъй като събратята му християни се радваха, а враговете на истината викаха за смъртта му. Той смело изповяда вярата си пред управителя и след мъчения беше обезглавен по времето на царуването на Лициний през 314 г. Свети Василий Велики изнесе проповед за Свети Гордий, споменавайки, че някои от присъстващите са били свидетели на мъченичеството на светеца.” (Велики Хорологион)
Тя е родена близо до Париж в семейство на заможни земевладелци. Когато е била на около десет години, Свети Германиус от Оксер (31 юли), преминавайки през региона по пътя си към Британия, разпознал специално божествено предназначение за нея и казал на родителите ѝ, че тя е избрана за спасението на мнозина. „Той я попитал същия ден и рано на следващия дали би се посветила на святото девство за Христа и и в двата случая тя отговорила, че това е най-съкровеното й желание. Тогава той я благословил и й дал медна монета с изобразен кръст, която да носи на врата си, като й казал никога да не носи злато, сребро или перли, а да издигне ума си над малките красоти на този свят, за да наследи вечни и небесни украшения.“ (Синаксарион)
Манастирите били непознати по онова време в Галия, затова Женевьов живяла като отшелница, в килия в собствения си дом, първо с родителите си, а след смъртта им – с кръстницата си в Париж. Тя се посветила на бедните, раздавайки всичко, което попадало в ръцете й, с изключение на малкото, което й било необходимо, за да се храни с хляб и боб. (Когато навърши петдесет години, епископите й заповядаха да добави към храната си малко риба и мляко). Тя спазваше Великия пост от Богоявление до Великден, като през това време никога не излизаше от дома си. Никога не се страхуваше да изобличи властниците за потисничеството им над слабите и бедните и така си спечели много влиятелни врагове; но любовта на народа към нея и подкрепата на Църквата я предпазиха от преследване.
Станало й обичай да ходи в църквата в неделя в шествие със своето домакинство и много благочестиви миряни. Веднъж свещта, носена в предната част на шествието (все още било тъмно), угаснала по време на буря. Светецата поиска свещта и, когато я взе в ръка, тя се запали отново и остана запалена, докато стигнаха до църквата. На няколко други пъти свещи се запалваха спонтанно в ръката ѝ; поради тази причина иконата ѝ я изобразява, държаща свещ.
Тя пътувала из цяла Галия (днешна Франция) по църковни дела, като била посрещана с всички почести, които обикновено се оказват на епископ. Няколко пъти спасявала град Париж от нападенията на варварски племена чрез молитвите си, като умолявала варварските вождове, а веднъж и като организирала конвой, който да донесе зърно на обсадения град.
Света Женевьев починала в мир на осемдесетгодишна възраст. През вековете оттогава тя е показвала своята свята закрила над град Париж безброй пъти, а мощите ѝ в църквата „Света Женевьев“ са извършили безброй изцеления. Нейните мощи многократно са били носени в огромни шествия по време на войни, епидемии или други национални изпитания. Тези мощи са били почти изцяло изгорени и хвърлени в река Сена от безбожните революционери през 1793 г., но, както заключава Синаксарионът, „тези, които продължават да призовават Света Женевьев с вяра, откриват, че тя е жива и здрава“.