1 Петрово 2.21-3.9 (Апостол)

21Защото вие за това сте призвани, понеже и Христос пострада за нас, като остави нам пример, за да вървим по стъпките Му: 22Той не стори грях, нито се намери лъст в устата Му; 23кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия; 24Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте". 25Защото бяхте като овци блуждаещи (без пастир), но сега се завърнахте при Пастира и Пазителя на вашите души.

1Тъй също и вие, жените, бъдете покорни на мъжете си, та, ако някои от тях не се покоряват на словото, чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени без увещаване, 2като видят вашия чист богобоязлив живот. 3Вашето украшение да бъде не външно, сиреч, плетено на коси, кичене със злато или обличане в премени, 4а вътрешно - скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух, което е драгоценно пред Бога. 5Защото тъй някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си; 6както Сарра се покоряваше на Авраама, като го наричаше господар. Вие сте нейни чеда, ако правите добро, без да се боите от нищо. 7Също и вие, мъжете, живейте благоразумно с жените си, и отдавайте чест на женския пол като на по-слаб съсъд и като на сънаследници на благодатния живот, за да нямате спънка в молитвите си. 8Най-сетне, бъдете всички едномислени, състрадателни, братолюбиви, милосърдни, дружелюбни, смиреномъдри; 9не връщайте зло за зло, или хула за хула, а, наопаки, благославяйте, като знаете, че към това сте призвани, за да наследите благословение.

Марк 12.13-17 (Евангелие)

13И изпращат при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят на дума. 14Те дойдоха и Му казват: Учителю, знаем, че си справедлив и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице, а истински поучаваш на път Божий. Позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? Да дадем ли, или да не дадем? 15А Той, като знаеше тяхното лицемерие, рече им: що Ме изкушавате? донесете Ми един динарий да го видя. 16И те донесоха. Тогава им казва: чий е този образ и надпис? Те Му казаха: на кесаря. 17Иисус им отговори и рече: отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу. И те Му се почудиха.

Света мъченица Татяна (ок. 230)

Тя била дъщеря на богат римски консул. Станала дякониса в Рим и била арестувана като християнка по времето на Александър Северин. Пред съда тя безстрашно изповядала Христос, а когато я завели в храма, за да я принудят да принесе жертва, тя съборила идолите със силата на молитвата си. Тогава войниците я хванали и я подложили на много унижения и мъчения, като накрая я хвърлили в разпалена пещ. Когато това не й навредило, я хвърлили на дивите зверове, но те отказали да й сторят зло. Накрая тя била обезглавена и така спечелила короната си.

Почитаемият Бенедикт Бископ, абат на Уиърмут (689-690)

Той произхождал от благородно семейство от Нортумбрия в Британия и през 653 г. приел монашески обет в Лерин, Галия. През 669 г. бил назначен за абат на манастира „Свети Петър и Павел“ в Кентърбъри. През 671 г. заминал за Рим, за да се обучи в монашеската практика според Устава на Свети Бенедикт (от Нурсия). Връщайки се в Нортумбрия, той основава два нови манастира, първите, които следват Устава на Свети Бенедикт на Британските острови. През 678-679 г. той отново заминава за Рим, като този път довежда със себе си главния певец на Свети Петър, който учи монасите от манастирите на Свети Бенедикт на песнопенията и литургичните практики, използвани в Рим.

Под ръководството на светия абат тези манастири се превърнаха в процъфтяващи центрове на християнското богослужение, науката и изкуството. Почитаемият Беда (26 май) беше един от неговите ученици. Свети Бенедикт почина в мир през 689 или 690 г., след като значително укрепи Църквата и християнската вяра в Британия.