Галатяни 1.1-10, 20-2.5 (Апостол)

1Павел апостол, призван не от човеци, нито чрез човек, а чрез Иисуса Христа и Бога Отца, Който Го възкреси от мъртвите, 2и всички братя, които са с мене - до църквите Галатийски: 3благодат вам и мир от Бога Отца и от Господа нашего Иисуса Христа, 4Който отдаде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от сегашния лукав век, по волята на Бога и Отца нашего, 5Комуто слава вовеки веков. Амин. 6Чудя се, че тъй скоро преминавате от Оногова, Който ви е призвал чрез благодатта Христова, към друго благовестие; 7не че има друго благовестие, но има някои, които ви смущават и искат да изопачат благовестието Христово. 8Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде. 9Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде. 10У човеци ли сега търся благоволение, или у Бога? Или на човеци искам да угаждам? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да бъда Христов раб. 20А за това, що ви пиша, ето, пред Бога казвам, че не лъжа. 21След това дойдох в страните Сирийски и Киликийски. 22На Христовите църкви в Иудея лично не бях познат, 23а само бяха слушали, че оня, който някога тях гонеше, сега проповядва вярата, що преди разоряваше. 24И прославяха Бога за мене.

1Сетне, след четиринайсет години, пак възлязох в Иерусалим с Варнава, като взех с мене си и Тита. 2А възлязох по откровение и предложих на верните, насаме пък на най-видните, благовестието, което проповядвам между езичниците, - да не би да тичам, или да съм тичал напразно. 3Но и Тит, който беше с мене, макар и елин, не биде принуден да се обреже. 4Колкото пък за привмъкналите се лъжебратя, които скришно дойдоха да подглеждат нашата свобода, що имаме в Христа Иисуса, за да ни поробят, - 5тям нито за час се оставихме да ни покорят, та да се запази у вас истината на благовестието.

Марк 5.1-20 (Евангелие)

1И преминаха отвъд морето, в страната Гадаринска. 2И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух; 3той имаше живелище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги; 4защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти; 5и всякога, нощя и дене, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни; 6а като видя Иисуса отдалеч, затече се и Му се поклони; 7и като извика с висок глас, каза: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи! 8Защото Иисус бе му казал: излез ти, дух нечисти, от човека. 9И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много. 10И молеше го много да не ги изпъжда вън от тая страна. 11А там, край планината, пасеше голямо стадо свини. 12И всички бесове Го молеха и казваха: прати ни в свините, за да влезем в тях. 13Иисус веднага им позволи. И като излязоха нечистите духове, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в морето, а те бяха до две хиляди; и се издавиха в морето. 14А ония, които пасяха свините, избягаха, та разказаха в града и в околността. И жителите излязоха да видят, що се е случило. 15Дохождат при Иисуса и виждат, че оня, който беше по-рано бесен, в когото имаше легион, седи, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. 16Ония, които бяха видели, разказваха им, как стана това с бесния и за свините. 17И наченаха да Го молят да си отиде от пределите им. 18И когато Той влезе в кораба, оня, който беше по-рано бесен, Го помоли да бъде с Него. 19Но Иисус му не позволи, а каза: иди си у дома при своите, и разкажи им, какво ти стори Господ и как те помилува. 20И отиде, и начена да разправя по Десетоградие, какво му стори Иисус. И всички се чудеха.

Свещеномъченик Вавилас, епископ на Антиохия, и събратята му (251)

Той беше архиепископ на Антиохия по времето на нечестивия император Нумериан. Веднъж императорът дойде в Антиохия и се опита да влезе в църквата, където служеше Вавилас. Достигайки до вратата, архиепископът забранил на императора, като езичник и проливащ невинна кръв, да влезе в дома, където се почиташе Истинският Бог. Оттегляйки се с унижение, императорът решил да си отмъсти. Скоро след това той хвърлил Бабилас в затвора заедно с няколко християнски деца. Бабилас бил принуден да гледа обезглавяването на всяко от децата. След като ги окуражил, той се подчинил на обезглавяване. По собствено желание бил погребан с веригите, с които бил окован.

След установяването на християнството в Римската империя император Гал построил църква в чест на Вавилас близо до мястото на храма на Аполон в Дафне, извън Антиохия. (Това беше мястото, където според езическата легенда девицата Дафне беше превърната в дърво, за да избяга от похотта на Аполон). Когато Юлиан Отстъпникът дойде в Антиохия през 362 г., за да се консултира с известното там оракуло, той откри, че оракулото е било лишено от силата си поради присъствието на християнска църква наблизо. Той нареди мощите на Свети Вавилас да бъдат изкопани и преместени от църквата. Веднага след като това беше направено, мълния разруши храма на Аполон, който Юлиан не се осмели да възстанови. Свети Йоан Златоуст, тогава архиепископ на Антиохия, изнесе проповед за тези събития в рамките на едно поколение след тяхното настъпване.

Светият пророк Мойсей, който видя Бога.

Какво можем да кажем за Мойсей? За неговата STORY прочетете книгите от Стария Завет „Изход“, „Левит“, „Числа“ и „Второзаконие“. Църквата го счита за автор на Петокнижието или Тората, първите пет книги от Стария Завет.

Св. Йоан Мавропос, митрополит на Еухаита (1100)

Той е най-известен с ролята си в установяването на Синаксиса на Св. Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст (виж 30 януари). Трите свети йерарси му се явили и му разкрили, че и тримата са обединени и еднакво почитани на небето, като по този начин разсеяли духа на раздора, който смущавал Константинопол. Той е автор на Канона към Най-сладкия Иисус и Канона към Ангела-пазител, които се срещат в много молитвеници. Починал е в мир. Мавропос е прякор, означаващ „Чернокрак“.

Почитан е на 14 юни по славянския календар.

Света Хермиона, дъщеря на апостол Филип (I в.)

Тя е една от четирите дъщери на апостол Филип Диакон (11 октомври). Както четем в Деянията на апостолите (21:8), и четирите са били девици и пророчици. Славата ѝ като пророчица и извършителка на чудотворни изцеления привлича вниманието на император Адриан, под чийто трибунал тя била жестоко измъчвана. Пише се, че през цялото време на мъченията единствените звуци, излизали от устните ѝ, били стихове от Псалмите. Накрая тя била осъдена на смърт; когато палачите вдигнали меча, за да я обезглавят, те били поразени от парализа, но Света Ермиона ги изцелила с молитвата си. При това палачите повярвали в Христа и сложили меча. Света Ермиона била погребана в Ефес.

Преподобен Антимос Сляпият, Новият Аскет (1782)

Роден е на остров Кефалония през 1727 г. с името Атанасиос Куруклис. На седемгодишна възраст ослепява вследствие на едра шарка. Набожната му майка се моли за изцелението му и моли своя свещеник да отслужи четиридесет литургии за изцелението на сина й. По време на четиридесетата литургия, когато свещеникът казва „В страх от Бога и с вяра и любов приближете се“, Атанасий извика, че вижда одеждите и потира на свещеника. Той беше възвърнал зрението на дясното си око. За известно време той последва професията на баща си като моряк, но след това се посвети на монашеския живот, приемайки името Антимос. В един момент той отново ослепя и скоро след това имаше видение: той се молеше за възстановяване на зрението си пред икона на Богородица, когато се появиха двама млади мъже в лъчезарни одежди и го заведоха при самата Божия Майка, която му каза: „Тръгни си, защото непрестанната ти молитва да възстановя зрението ти не ти е от полза.“ Но двамата млади мъже се застъпиха за него и Богородица каза: „Антимос, заради голямата ти набожност и многото молитви ще ти възстановя частично зрението, но не забравяй, че като придобиеш временното зрение, можеш да загубиш вечното.“ След това, макар Антимос да беше почти напълно сляп, той можеше да различава неясно очертанията на предметите; но в замяна му беше дарен дарът на духовното прозрение и той беше способен да предсказва бъдещето и да нарича по име хора, които никога не беше срещал.

Свети Антимос беше на около двадесет години, когато влезе в монашеския живот, и за известно време живееше на Атон. Въпреки слепотата си, той се посвети на мисионерска дейност, която го отведе из цялата гръцка суша и островите. Пътувайки от място на място, той проповядваше Евангелието, изцеляваше болните, основава няколко манастира. Веднъж възвърна зрението на една сляпа жена чрез молитвите си, въпреки че самият той остана сляп през целия си живот. По време на своите удивителни дела той поддържаше живот на най-строг аскетизъм, ядеше малко, спеше върху дъска или на пода.

През 1782 г., по време на едно от многото си морски пътувания, той казал на моряците да променят курса към Кефалония, като казал: „Божията воля не е да се занимавам с [мисията, която беше предприел], а да се върна и да умра в манастира си.“ При завръщането си той се разболял и повикал духовните си деца при себе си. „ Деца мои, дойде часът да отида там, където Господ е определил. Смъртта е обща съдба за всички нас и няма от какво да се страхуваме. Важно е по-скоро да направите всичко възможно, за да спазите обетите си и монашеските си обети. Единственото необходимо в този живот е да угаждате на Бога и да спасите душите си. ’ Като каза това, той заспа в мир, на възраст от петдесет и четири години. Той бе прославен като светец през 1976 г.

Забележка: Понякога се казва, че отслужването на Божествени литургии за специални намерения е „неправославно“. Примерът с майката на Св. Антимос показва, че тази практика е както традиционна, така и ефективна.

Свети новомученик Горазд, епископ на Словакия и Чехия (1942) (22 август по стария календар)

Роден е през 1879 г. в Моравия и е кръстен Матю Павлик. Става римокатолически свещеник, активен в движението за реформа в Римокатолическата църква. Когато Чехословакия става независима държава през 1919 г., около 800 000 християни, включително отец Матей, се обърнаха към епископ Доситей от Сръбската православна патриаршия с молба да бъдат приети в православната вяра. Отец Матей беше приет в Църквата през 1920 г.; година по-късно беше ръкоположен за епископ на православните в Моравия и Силезия от сръбския патриарх Димитрий и беше кръстен на свети Горазд, ученик на Св. Методий (27 юли). Въпреки че много от първоначалните лидери на „реформата“ се отвърнаха, считайки изискванията на православието за твърде трудни, епископ Горазд работи усърдно за възстановяването на православието в Чехословакия: той основава единадесет енории, превежда богослуженията на чешки език и издава чешка молитвена книга.

По време на Втората световна война двама свещеници от православния катедрален храм в Прага бяха арестувани, защото част от чешкото съпротивително движение беше намерило убежище в катедралата. Беше ясно, че нацистите планират репресии срещу цялата Православна църква. Епископ Горазд се предаде на нацистите и, за да спаси свещениците си, пое пълна отговорност за събитията в катедралата. Той беше арестуван, измъчван и накрая разстрелян на 4 септември 1942 г. (22 август по стария календар). Въпреки неговата безкористна жертва, Православната църква е жестоко преследвана от нацистите: всички църкви са затворени, а свещениците са изпратени в концентрационни лагери в Германия.

Свети Горазд е канонизиран от Сръбската църква през 1961 г. и от Константинополската патриаршия през 1987 г.