Ефесяни 1.22-2.3 (Апостол)

22и покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на църквата, 23която е Негово тяло, пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко.

1И вас, мъртвите поради вашите престъпления и грехове, 2в които живяхте някогаш според живота на тоя свят, съгласно с княза на въздушната власт, сиреч на духа, който сега действува в синовете на неверието, 3сред които и ние всинца живяхме някогаш според плътските си похоти, изпълнявайки желанията на плътта и на помислите, и по естество бяхме, както и другите, чеда на гнева, -

Марк 10.46-52 (Евангелие)

46След това дохождат в Иерихон. И когато Иисус излизаше из Иерихон с учениците Си и с множество народ, синът Тимеев, Вартимей, който беше сляп, седеше на пътя и просеше. 47И като чу, че това е Иисус Назорей, той взе да вика и да говори: Сине Давидов, Иисусе, помилуй ме! 48Мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, помилуй ме! 49Иисус се спря и заповяда да го повикат. Викат слепия и му казват: дерзай, стани, вика те. 50Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисуса. 51И отговаряйки му, Иисус го запита: какво искаш да ти сторя? Слепият Му рече: да прогледам, Учителю! 52Иисус му рече: иди си, твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Иисуса по пътя.

Свещеномъченик Фока, епископ на Синопе (102)

Той беше ревностен, мъдър и чудотворен епископ в родния си град Синопе, който се намира на южния бряг на Черно море. Защото доведе много идолопоклонници към вярата в Христа, той беше мразен от езичниците. Той беше арестуван от управителя Африкан, подложен на различни мъчения и накрая изгорен жив в баня. Той се бореше за вярата по времето на император Траян.

Преподобен Косма, пустинник от Зограф, Атон (1323)

„Свети Косма е родом от България, където благочестивите му родители му осигуряват добро образование на славянски и гръцки език. Те искали той да се ожени, но той бил привлечен от любовта към Христос и, без да знаят родителите му, заминал за Светата планина Атон, за да стане монах в българския манастир Зограф. На празника Благовещение в манастира Ватопеди той видял една жена сред служещите в църквата и в трапезарията, и първоначално се натъжи, като видя това нарушение на монашеското правило, но се зарадва, когато разбра, че това е Божията Майка, която му се е явила по този начин.

„Той беше облечен в свещената ангелска раса и след известно време беше ръкоположен за свещеник. Един ден, докато се молеше пред иконата на Божията Майка, молейки я със сълзи как да постигне спасението си, чу глас, който казваше: „Нека слугата Ми се оттегли в пустинята извън манастира.“ Той се подчини на Божията воля и с благословията на своя игумен оттогава нататък живееше в мълчание. Няколко години по-късно той беше счетен за достоен за благодатта на прозрението на мислите и на виждането на събития, случващи се на други места, както и за други духовни дарове. В течение на много години той беше духовен помощник на голям брой монаси. В края на живота си Христос му се яви и му каза, че скоро ще трябва да претърпи голямо изпитание от дявола. И наистина, князът на демоните се появи на следващия ден с множество от слугите си, които плачеха и се оплакваха от неспособността си да унищожат великия си враг Козмас, който ги беше държал в шах толкова дълго и беше придобил власт, с добродетелта си, трона в Небесата, който някога беше принадлежал на Луцифер. Вземайки тежка пръчка, демонът биеше светеца толкова жестоко, че го остави полумъртъв. Както Бог позволи, Свети Козма почина в мир два дни по-късно, на 22 септември 1323 г. Когато отците дойдоха от манастира, за да го погребат, дивите животни се събраха наоколо. Те мълчаха до края на службата, но извикаха необичайно силно, когато тялото му беше покрито с пръст. След като отдадоха почит, те се оттеглиха в пустошта. Четиридесет дни по-късно монасите дойдоха да вземат тялото на Свети Козма и да го пренесат в манастира, но то вече не беше в гроба. Къде се намира сега, знае само Бог.” (Синаксар)