Галатяни 3.23-4.5 (Апостол)

23Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие. 24И тъй, законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра; 25а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател. 26Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса; 27всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. 28Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса. 29Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници.

1Казвам още: наследникът, докле е невръстен, с нищо се не отличава от роб, макар и да е господар на всичко; 2но е под настойници и домоуправители до определения от бащата срок. 3Така и ние, докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света; 4но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, 5за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.

Марк 6.30-45 (Евангелие)

30И събраха се апостолите при Иисуса, та Му разказаха всичко, и какво са извършили, и на що са поучавали. 31Той им каза: дойдете сами в уединено място и си починете малко. Защото мнозина дохождаха и отхождаха, тъй че и да ядат нямаше кога. 32И отидоха с кораб в уединено място насаме. 33Народът видя, как те заминаваха, и познаха Го мнозина; и пешком се стекоха там от всички градове, изпревариха ги, и се събраха при Него. 34Иисус, като излезе, видя множество народ и се смили над тях, защото бяха като овци, които нямат пастир; и захвана да ги поучава много. 35И понеже времето бе вече много напреднало, учениците Му се приближават до Него и казват: тук мястото е пусто, и вече е късно; 36разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и си купят хляб, понеже няма какво да ядат. 37Той им отговори и рече: дайте им вие да ядат. А те Му казват: нима да идем да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат? 38А Той ги попита: колко хляба имате? идете и вижте. Като узнаха, казаха: пет хляба и две риби. 39Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини. 40И насядаха на лехи, на лехи по сто и по петдесет. 41Той взе петте хляба и двете риби и, като погледна към небето, благослови и разчупи хлябовете, и даде на учениците Си, за да им ги наслагат; също и двете риби раздели на всички. 42И ядоха всички, и се наситиха. 43И дигнаха къшеи хляб и остатъци от рибите дванайсет пълни коша. 44А ония, които ядоха хлябовете, бяха до пет хиляди мъже. 45И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа.

Светата ни майка Теодора от Александрия (490)

Докато беше млада омъжена жена, тя извърши прелюбодеяние с друг мъж. Обзета от угризения, тя избяга от дома на съпруга си, облече се като мъж, преименува се на Теодор и влезе в мъжки манастир, преструвайки се на евнух. „ Постите, молитвите, бденията и сълзите на „Теодор“ удивлявали „братята“ му. Тайната й била разкрита едва след смъртта й. Тя прекарала девет пълни години, посвещавайки живота си на покаяние за един грях. По време на живота си тя се проявила като чудотворка, укротявайки диви зверове и изцелявайки болести. Съпругът й дошъл на погребението й, а след това живял до смъртта си в килията на бившата си съпруга.

Свети Евфросин, готвачът от Александрия (9-ти век)

Иконата му се намира в безброй православни кухни. Прост и свят човек, когато постъпил в монашеския живот в Александрия, бил счетен за негоден за всякаква служба, по-взискателна от работата в кухнята. Там той се труди без да се оплаква, пренебрегван от повечето други монаси. Една нощ игуменът сънува, че е в Рая и там среща Евфросин, който му дава клонче с три ароматни ябълки. Когато се събужда, игуменът намира същите ябълки на възглавницата си. Той бърза да намери Евфросин и го пита: „Къде беше снощи, братко?“ Евфросин отговаря само: „Къде беше ти, отче?“ Абатът събра монасите и им разказа чудната STORY, чрез която всички осъзнаха святостта на готвача. Но Евфросин, нежелаещ да понася похвалите на хората, избяга от манастира в пустинята.

Св. Пафнутий Изповедник (IV в.)

„Епископ на египетската Тебаида, той претърпя големи страдания за православната вяра: еретиците му извадиха едното око и му счупиха левия крак. Той взе участие в Първия Вселенски събор, опровергавайки арианската ерес с голяма сила. Император Константин го цени много и често го целуваше по липсващото око, загубено за истината на православието. На събора той се противопостави на западните представители, които предложиха на светските свещеници да бъде напълно забранено да сключват брак. Той остана целомъдрен през целия си живот.“ (Пролог)

Канонизация на Света Ксения от Санкт Петербург (1978)

Почита се на 24 януари.