2 Коринтяни 9.12-10.7 (Апостол)

12Защото извършването на тая служба не само запълня лишенията на светиите, но и у мнозина извиква обилни благодарности към Бога; 13и те, опитвайки плодовете от туй служение, прославят Бога, задето се покорявате на изповядваното от вас благовестие Христово и щедро общувате с тях и с всички, 14и се молят за вас, понеже твърде много ви обичат, за преизобилната във вас Божия благодат. 15Да благодарим на Бога за неизказания Негов дар!

1Сам аз, Павел, смирен, кога съм лично помежду ви, а смел спрямо вас, кога съм далеч, убеждавам ви с Христова кротост и благост. 2Моля не ме заставяйте и кога съм при вас да прибягна към оная твърда смелост, що смятам да употребя против някои, които мислят, че ние постъпваме по плът. 3Защото, ако и да ходим в плът, не плътски воюваме. 4Оръжията на нашето воюване не са плътски, но с помощта Божия са силни да разрушават твърдини: с тях ние унищожаваме замисли, 5и всяко превъзнасяне, що въстава срещу познанието Божие, и пленяваме всеки разум, за да бъде покорен на Христа, 6и готови сме да накажем всяка непослушност, когато вашето послушание стане пълно. 7На вънкашност ли гледате? Който е уверен в себе си, че е Христов, нека пак от себе си съди, че, както той е Христов, тъй и ние сме Христови.

Марк 3.19-27 (Евангелие)

19и Иуда Искариотски, който Го и предаде. 20И дохождат в една къща; и пак се събира народ, тъй че те не можеха и хляб да ядат. 21И като чуха близките Му, отидоха да Го приберат, понеже се говореше, че бил извън Себе Си. 22А дошлите от Иерусалим книжници казваха, че в Него е Веелзевул, и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз. 23И като ги повика, говореше им с притчи: как може сатана да изгонва сатана? 24Ако някое царство се раздели на части една против друга, това царство не може устоя; 25и ако някой дом се раздели на части една против друга, тоя дом не може устоя; 26и ако сатана е въстанал против себе си и се е разделил, не може устоя: дошъл е краят му. 27Никой не може, като влезе в къщата на силния, да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния, и тогава ограбва къщата му.

Светият ни отец Поимен (Пимен) Велики (450)

„Той беше египтянин по рождение и велик египетски аскет. Като момче посещаваше различни духовни учители и събираше доказан опит, както пчелата събира мед от цветята. Веднъж Пимен помоли стареца Павел да го заведе при свети Паисий. Като го видя, Паисий каза: „Това дете ще спаси мнозина; Божията ръка е върху него.“ С времето Пимен стана монах и привлече двама от братята си към монашеството. Майка им веднъж дошла да види синовете си, но Пимен не я пуснал, като я попитал през вратата: „Кое искаш повече: да ни видиш тук и сега, или в другия свят във вечността?“ Майка им си тръгнала радостно, като казала: „Ако със сигурност ще ви видя там, нямам нужда да ви виждам тук.“ В манастира на тези трима братя, ръководен от най-големия, Аба Ануб, правилото беше следното: през нощта четири часа се прекарваха в ръчен труд, четири часа в сън и четири в четене на Псалтира. Денят преминаваше от сутринта до обяд в редуване на работа и молитва, от обяд до вечерня в четене, а след вечерня те приготвяха храната си, единствената за двадесет и четири часа, и тя обикновено се състоеше от някакъв вид зеле. Самият Пимен казваше за живота им: „Ядяхме това, което имаше под ръка. Никой никога не казваше: „Дай ми нещо друго“ или „Няма да ям това“. По този начин прекарвахме целия си живот в мълчание и мир.“ Той е живял през V век и е починал мирно в дълбока старост.“ (Пролог)

Името му означава „пастир“. Много от думите му могат да бъдат намерени в „Изреченията на пустинните отци“.

Великомъченик Фанарий Новоявен от Родос

„Малко се знае за светия мъченик Фанурий, освен това, което е изобразено относно неговото мъченичество на неговата свята икона, която беше открита през 1500 г. сред руините на древна църква на Родос, когато там властваха мюсюлманите. Затова той се нарича „Новопоявилият се“. ” Вярващите се молят на Свети Фанурий особено за да им помогне да възвърнат изгубени вещи, и тъй като той е отговарял на молитвите им толкова често, е възникнал обичаят да се пече Фанеропита („Фанурийска пита“) като благодарствен дар.” (Велики Хорологион)

Има предание, че майка му е била голяма грешница и че той не е успял да я обърне към вярата, докато е била жива. След нейната смърт той се молел повече за нейното спасение, отколкото за своето собствено. Докато го убивали с камъни, той се молел: „Заради тези мои страдания, Господи, помогни на всички онези, които ще се молят на Теб за спасението на грешната майка на Фанурий.“ Така че в Египет, където той е много почитан, много християни се молят: „О, Господи, спаси майката на Фанурий и помогни на мен, грешника.“