Лука 24.12-35 (5-то утринно Евангелие)

12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. 13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, 14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. 15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. 17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? 18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? 19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; 20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; 21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; 22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, 23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; 24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. 25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! 26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? 27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. 28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; 29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. 30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; 31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. 32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? 33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, 34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.

Римляни 10.1-10 (Апостол)

1Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните е да бъдат спасени. 2Свидетелствувам им, че те имат ревност за Бога, ала не по разум. 3Защото, без да разбират Божията правда и търсейки да изтъкнат своята правда, те се не покориха на Божията правда, 4понеже завършък на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ. 5Моисей пише за оправданието от закона: "който човек го е изпълнил, ще бъде жив чрез него". 6А оправданието от вярата казва тъй: "да не речеш в сърцето си: кой ще възлезе на небето?" сиреч, да свали Христа, 7"или: кой ще слезе в бездната?" сиреч, да изведе Христа от мъртвите. 8Но какво казва Писанието? "Близо до тебе е словото, в твоите уста и в твоето сърце", сиреч, словото на вярата, което проповядваме; 9защото, ако с устата си изповядваш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш, 10понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение.

Матей 8.28-9.1 (Евангелие)

28И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път. 29И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? 30А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. 31И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. 32И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата. 33А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс. 34И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.

1Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.

Нашият Свети Отец Сисой Велики от Египет (429)

Един от най-великите отци на пустинята, той живял в аскеза в Скит в Египет. След смъртта на Свети Антоний Велики, авва Сисой станал отшелник в пещерата на Антоний, казвайки: „Така в пещерата на лъв, лисица си прави жилище.“ Още приживе той бил дарен с благодатта да лекува болни, да прогонва нечисти духове и дори да възкресява мъртви.

Когато смъртта му наближавала след дълъг живот в пустинята, братята му се събрали около него. Лицето му започнало да свети и той казал: „Вижте, авва Антоний е тук!“ После: „Вижте, хорът на пророците е тук!“ Виждайки, че сякаш говори с някого, братята му го попитали кой е. Той отговорил: „Ангелите са тук и аз ги моля за време да се покая.“ Смаяни, те го попитали за какво има да се покае, на което той отговорил: „Братя, не знам дали изобщо съм започнал да се покайвам.“ Накрая лицето му станало светло като слънцето и той казал: „Вижте, Господ е тук и казва: „Донесете ми пустинния съд.“ С това той предал душата си на Бога и цялото му жилище се изпълнило със светлина и сладък аромат.

Някои от неговите учения, както са разказани в Пролога: „Свети Сисой учеше монасите си: „Когато човек е изкушен, той трябва да се предаде на Божията воля и да признае, че изкушението го сполетява заради греховете му. Ако се случи нещо добро, той трябва да признае, че то се случва по Божието провидение.“ Един монах го попита: „Как мога да угодя на Бога и да се спася?“ Светецът отговори: „Ако желаеш да угодиш на Бога, отдръпни се от света, отдели се от земята, остави творението настрана и се приближи до Създателя, съедини се с Бога с молитви и сълзи и ще намериш покой в този свят и в следващия.“ Един монах попита Сисой: „Как мога да придобия смирение?“ Светецът отговори: „Когато човек се научи да смята всеки човек за по-добър от себе си, той по този начин придобива смирение.“ Амон се оплакал на Сисой, че не може да запомни мъдрите поговорки, които е прочел, за да може да ги цитира в разговор с другите. Светецът отговорил: „Не е необходимо. Необходимото е да се придобие чистота на ума и да се говори от тази чистота, като се уповава на Бога.“

Свети мъченици Марин и Марта и онези с тях (269)

Марин и Марта били богати перси; но те продали всичките си стоки и пътували до Рим със синовете си Аудифакс, Авакум, Валентин и Кирин, за да се поклонят пред светите мощи на апостолите и мъчениците. Когато император Клавдий ги попитал защо са дошли толкова далеч, на такава цена, за да търсят мъртвите в Рим, те отговорили: „Ние сме слуги Христови и сме дошли да се поклоним на светите апостоли, чиито безсмъртни души са живи с Бога, за да бъдат те наши ходатаи пред Христос, нашия Бог.“ Всички те били осъдени на разпит и на смърт, ако не се отрекат от Христос. Валентин, който бил свещеник, бил предаден на генерал на име Астерий. Когато Валентин излекувал дъщерята на Астерий, която била сляпа от две години, Астерий и цялото му семейство приели Христос и били кръстени от Валентин. Всички те, заедно с Марин, Марта и семейството им, претърпели мъчения и смърт в името на Христос.