1 Коринтяни 7.35-8.7 (Апостол)

35Говоря ви това за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянно служене Господу безпрепятствено. 36Ако някой мисли, че е неприлично девицата му да остане тъй в напреднала възраст, той нека прави каквото иска: няма да сгреши; нека такива се омъжват. 37Но който е непреклонно твърд в сърцето си, без да е в нужда и е властен над волята си, па реши в сърцето си да пази своята девица, той добре прави. 38Така щото и оня, който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който я не омъжва, по-добре прави. 39Жената е свързана чрез закона, докле е жив мъж й; ако пък умре мъж й, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне. 40Но тя е по-блажена, ако си остане тъй, според моето мнение; а мисля, че и аз имам Дух Божий.

1Що се пък отнася до идоложертвените храни, мислим, че всички имаме знание. - Добре, но знанието възгордява, а любовта назидава. 2Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае. 3Ако пък някой люби Бога, той е познат от Него. 4- Колкото за ядене идолски жертви знаем, че идолът е нищо в света и че други бог няма, освен Единаго Бога. 5Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята (както и има много богове и много господевци), - 6ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко и ние сме чрез Него. 7- Добре, но не у всички има това знание; някои с досегашните си понятия за идолите ядат идоложертвено като идолски жертви, и съвестта им, бидейки немощна, се осквернява.

Матей 15.29-31 (Евангелие)

29Като замина оттам, Иисус дойде при Галилейско море, възлезе на планината и седна там. 30И дойде при Него много народ, който имаше със себе си хроми, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете на Иисуса, и Той ги изцери, 31тъй че народът се почуди, като гледаше неми да говорят, недъгави да оздравяват, хроми да ходят и слепи да гледат, и прослави Бога Израилев.

Свети мъченик Емилиан (362)

Той е бил от град Доростолон във Фракия и по времето на Юлиан Отстъпника е станал слуга на управителя в този регион. Преди времето на своето мъченичество той е бил таен християнин. В града пристигнал императорски легат с заповед да арестува всички християни, но не успял да намери никого; за да покаже своето задоволство, той наредил голямо празненство за целия град, придружено с жертвоприношения на езическите богове. В нощта преди насроченото празненство Емилиан обиколил града и разбил всички идоли с чук. На следващия ден настъпил голям шум и един невинен селянин бил арестуван и обвинен в престъплението. Емилиан, като видял това, си казал: „ Ако скрия постъпката си, какъв смисъл ще има тя? Няма ли да застана пред Бога като убиец на невинен човек?“ Затова той се яви пред легата и призна това, което беше сторил. Когато разяреният чиновник попита Емилиан по чия заповед е действал, Емилиан отговори: „Бог и душата ми ми заповядаха да унищожа онези мъртви стълбове, които вие наричате богове.“ Като наказание Емилиан беше подложен на много мъчения и накрая изгорен жив.

Св. Памбо, отшелник от Египет (374? 386?)

Аба Памбо беше съвременник на Св. Антоний Велики и един от най-великите от пустинните отци. Той ядеше само хляб, който беше спечелил с собствения си труд, плетейки кошници и рогозки от тръстика. В последните си години той придобил вид на Божий ангел: лицето му сияло така, че монасите не можели да го погледнат. Чрез дълъг аскетичен труд той успял да овладее езика си, така че нито една ненужна дума не излизала от устата му. Той никога не давал незабавен отговор дори на най-простия въпрос, а винаги първо се молел и размишлявал върху въпроса. Веднъж, когато Теофил, патриарх на Александрия, посещавал монасите, те помолили Аба Памбо да каже нещо на патриарха. Той отговорил: „Ако мълчанието ми не му помага, нито думите ми ще му помогнат.“ Той починал в мир, според едни през 374 г., според други през 386 г.