Римляни 9.1-5 (Апостол)

1Истина говоря в Христа, не лъжа, - свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, - 2че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце; 3молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът, 4които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания; 5техни са и отците, от тях е и Христос по плът, Който е над всички Бог, благословен вовеки, амин.

Матей 9.18-26 (Евангелие)

18Когато им говореше това, началник някой се приближи до Него, кланяше Му се и казваше: дъщеря ми тоя час умря; но дойди, възложи ръката Си върху нея, и тя ще оживее. 19И като стана Иисус, тръгна подире му с учениците Си. 20И ето, една жена, която бе страдала от кръвотечение дванайсет години, приближи се изотзад и се допря до края на дрехата Му, 21защото си думаше: ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. 22А Иисус, като се обърна и я видя, рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси? От тоя час жената оздравя. 23И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и народа смутен, 24рече им: излезте вън; защото момичето не е умряло, а спи. И те Му се смееха. 25А когато народът биде отпратен, Той влезе, хвана момичето за ръка, и то стана. 26И разчу се това по цялата оная земя.

Светите мъченици Прокъл и Хиларий (II в.)

Прокъл беше чичо на Хиларий; и двамата бяха от Калипи в Азия по времето на царуването на Траян. Когато Прокъл беше доведен на съд като християнин, съдията го попита: „От какъв народ си?“ Прокъл отговори: „Аз съм от народа на Христос и надеждата ми е в моя Бог. Когато съдията заплаши да го измъчва, той каза: „Когато вие се страхувате да нарушите заповедите на императора и рискувате да попаднете в временно наказание, колко повече ние, християните, се страхуваме да нарушим Божиите заповеди и да попаднем във вечни мъки!“ Когато Прокъл беше предаден на изтезания, племенникът му Хиларий излезе напред и обяви: „И аз съм християнин.“ След изтезанията и двамата бяха осъдени на смърт; Прокъл беше разпънат на кръст, а Хиларий – обезглавен.

Представете си колко би спечелила Православната църква, ако, когато ни попитат: „От какъв народ си?“, първият отговор, който ни идва на ум, не беше: „Аз съм грък, руснак, сърбин…“, а: „Аз съм от народа на Христос!“

Света Вероника, жената с кръвотечението, която беше изцелена от Спасителя

Вижте Матей, гл. 9, Марко, гл. 5, и Лука, гл. 8. След събитията, разказани в Евангелието, тя прекара остатъка от живота си като последователка на Христос и почина в мир.

Свети Паисий от Света Гора (1994) (29 юни по стария календар)

„Бъдещият старец Паисий е роден през 1924 г. и е кръстен от Св. Арсений Кападокийски. Прекарва младостта си като дърводелец до Втората световна война, по време на която многократно се отличава в армията със смелостта и саможертвата си. През 1950 г. отива на Атон Атон, където е постриган. След това му е било предложено да прекара известно време в родното си село в Епир, за да защити вярващите от протестантския прозелитизъм. Завръща се на Атон през 1964 г. и пребивава в няколко манастира, като накрая се установява в скита Панагуда на манастира Кутлумусиу, където остава петнадесет години. Тук репутацията му на свят старец и наставник нараства, и той неуморно приемаше онези, жадни за духовно ръководство, позволявайки си само два или три часа сън на ден. Той почива в мир през 1994 г., като един от най-известните и обичани съвременни старци. Много от неговите съвети и други писания са публикувани.“ (Календар на Св. Херман, 1994)

Старец Паисий бе прославен от Църквата през 2015 г.; той се почита на годишнината от неговото почиване.