Римляни 9.6-19 (Апостол)

6Ала това не ще рече, че словото Божие не се е сбъднало: понеже не всички, които са от Израиля, са израилтяни, 7нито са всички чеда на Авраама, затова че са негово семе; но казано е: "от Исаака потомство ще се назове с твое име". 8Сиреч, не чедата на плътта са чеда Божии, а чедата на обещанието, те се признават за потомство. 9Защото думите на обещанието са тия: "по това време ще дойда, и Сарра ще има син". 10И не само със Сарра, но тъй беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаака, нашия баща; 11защото, докле не бяха се още родили и не бяха направили нищо добро или лошо (за да се знае, че Божието решение в избора зависи не от дела, а от Призоваващия), 12беше й казано: "по-големият ще робува на по-малкия", 13както е и писано: "Иакова възлюбих, а Исава намразих". 14Какво, прочее, ще кажем? Нима неправда има у Бога? Съвсем не. 15Защото Той казва на Моисея: "който е за помилуване, ще го помилувам, и който е за съжаляване, ще го съжаля". 16И тъй, това зависи не от оногова, който желае, нито от оногова, който тича, а от Бога, Който милува. 17Защото Писанието казва на фараона: "тъкмо за това те издигнах, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде името Ми проповядвано по цяла земя". 18И тъй, когото иска, милува, а когото иска, ожесточава. 19Но ще ми кажеш: а защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?

Матей 10.32-36, 11.1 (Евангелие)

32И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен; 33а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. 34Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; 35защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й. 36И врагове на човека са неговите домашни.

1И когато свърши Иисус тия заповеди към дванайсетте Си ученици, замина оттам, за да поучава и проповядва в градовете им.

свещеномъченик Методий, епископ на Патара/Олимпия (312 г.)

Известен по своето време с мъдростта и добродетелта си, той е бил наричан Евболос, което означава „с добри съвети“. Той е сред първите, които се противопоставят на еретичните писания на Ориген. Той е бил епископ в Патара (според някои източници) или Олимпия (според други), след това на Тир във Финикия. При император Максимин е нападнат от езичниците и получава мъченическия венец в Халкида в Гърция.

Свети Калист I, патриарх на Константинопол (1363)

В продължение на двадесет и осем години той живял аскетичен живот на Атон като ученик на Свети Григорий Синайски. По-късно основал манастира „Свети Маман“, също на Атон. През 1350 г. е избран за патриарх на Константинопол. След четири години се отказва от патриаршеския престол, за да се върне в Света гора, но е повикан обратно на трона, където остава до смъртта си през 1363 г. Той написал окончателните жития на Свети Григорий Синаит и Свети Теодосий Търновски. Той бил познат на Свети Максим Капсокаливия (Пожарника на колибите), който предсказал смъртта му: По време на последното си пътуване до Сърбия, където починал, патриархът спрял на Атон, където Свети Максим го видял и казал: „Този старец няма да види повече паството си, защото чувам зад него химна над гроба: „Блажени са онези, които са непорочни по пътя…“

Благословени студия (V в.)

Той е бил виден благородник и консул в Константинопол. В града основава църквата „Свети Йоан Предтеча“ през 463 г. и манастира, наречен в негова чест Студион. Манастирът Студион е отгледал дълга редица от аскети, учители и мъченици; може би най-известният е Свети Теодор Студит (11 ноември), великият защитник на светите икони. Манастирът е разрушен от кръстоносците през 1204 г., възстановен през 1293 г. от император Андроник II.