Съставно 19 - Михей 4.2-3, 5; 6.2-5, 8; 5.4, 5 (Вечерня)

1Така казва Господ: От Сион ще излезе Законът и Словото Господне от Йерусалим. И Той ще съди между многото народи и ще изобличава силни народи в далечна земя. Защото всички народи ще ходят всеки по своя път, а ние ще ходим в името на Господа нашия Бог вечно. Така казва Господ Вседържител: Слушайте, планини и долини, основи на земята, защото Господ има спор със Своя народ; Той ще влезе в съд с Израил, казвайки: „Народе Мой, какво съм ти сторил? Или с какво съм те огорчил? Или с какво съм те обременил? Отговори Ми. Защото Аз те изведох от земята Египетска и те избавих от дома на робството и изпратих Моисей и Аарон пред лицето ти. Народе Мой, какво са замислили срещу теб твоите врагове? Не ти ли беше казано, човече, какво е добро? И какво иска Господ от теб, освен да вършиш правосъдие, да обичаш милост и да бъдеш готов да ходиш с Господа твоя Бог?“ Затова Господ ще бъде възвеличен със сила и ще пасе Своя народ в мир до краищата на земята.

Съставно 20 - Исаия 55.1; 12.3-4; 55.2-13 (Вечерня)

1Така казва Господ: Вие, които сте жадни, идете към водата; и всички, които нямате пари, идете, купете и яжте, и пийте вино и мляко без пари и без цена. Защото така казва Господ Вседържител към вас: Народе Мой, черпете с радост вода от изворите на спасението. И в онзи ден ще кажете: Хвалете Господа, призовавайте името Му високо, възвестявайте славата Му сред народите, помнете, че името Му е възвисено. Народе Мой, слушайте Ме и яжте блага храна, и душата ви ще се наслаждава на блага. Приклонете ухо и следвайте пътищата Ми. Послушайте Ме и душата ви ще живее в блага. И ще сключа с вас вечен завет, и вие ще призовавате Ме. И когато се приближавате към Мене, нечестивият нека остави пътя си, и беззаконният – своите намерения; и нека се върне към Мене, и Аз ще се смиля над него и ще простя греховете ви. Защото мислите ви не са като Моите мисли, казва Господ; но както небето е далеч от земята, така пътищата Ми са далеч от вашите пътища и мислите ви от Моя ум. Защото както дъжд или сняг слиза от небето и не се връща там, докато не напои земята, и я направи да ражда и да дава семе на сеяча и хляб за храна, така ще бъде словото Ми, което излиза от устата Ми: няма да се върне при Мене празно, докато не извърши онова, което съм поискал, и не изпълни онова, за което съм го изпратил. Защото ще излезете с радост и ще бъдете водени с веселие; планините и хълмовете ще се радват пред вас, и всички дървета на полето ще ръкопляскат с клоните си; вместо трън ще израсне кипарис, вместо коприва ще израсне мирта; и Господ ще бъде за име и за вечен знак, казва Господ Бог, Светият Израилев.

Притчи 9.1-11 (Вечерня)

1Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба, 2закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си; 3проводи слугите си да възвестят от градските височини: 4"който е неразумен, да свърне тука!" И на малоумните тя каза: 5"дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила; 6оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума." 7Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца - петно. 8Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне, 9дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание. 10Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум; 11защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот.

Съставно 2 - Притчи 10, 3, 8 (Вечерня)

1Паметта на праведния човек се възхвалява, и благословението на Господа е върху неговата глава. Блажен е онзи, който е намерил мъдрост; човекът, който познава разум. Да я придобиеш е по-добро от съкровища от злато и сребро. Тя е по-ценна от скъпоценни камъни; нищо ценно не може да се сравни с нейната стойност. Правдата излиза от нейните уста; тя носи закон и милост на езика си. Затова, мои деца, слушайте ме, защото говоря тежки неща. И блажен е онзи, който пази моите пътища. Защото моите излизания са излизания на живот, и благоволение е приготвено от Господа. Затова ви увещавам и издигам гласа си към човешките чеда. Защото аз, Мъдростта, съм приготвила съвет, знание и разум. Аз съм ги призовала. Съветът и увереността са мои; благоразумието е мое, силата е моя. Обичам онези, които са мои приятели, а онези, които ме търсят, ще намерят благодат. Вие, незлобиви, разбирайте хитростта; вие, необучени, приемете това в сърцето си. Слушайте ме, защото ще говоря тежки неща и ще изрека прави думи от устата си. Защото моят език ще размишлява истина; лъжливите устни са мерзост пред мен. Всички думи на устата ми са с правда, няма нищо криво в тях, нито извито. Всички са прави за онези, които разбират, и правилни за онези, които намират знание. Защото ви уча на истината, за да бъде надеждата ви в Господа и да бъдете изпълнени с дух.

Съставно 4 - Притчи 10; Премъдрост Соломонова 6, 7, 8, 9 (Вечерня)

1Устата на праведния човек излива мъдрост; устните на хората познават благодат. Устата на мъдрия размишлява мъдрост; правдата ги избавя от смърт. Когато праведен човек умре, надеждата не се губи; защото праведен син се ражда за живот и сред неговите блага той ще пожъне плода на правдата. Светлина има винаги за праведните и те ще намерят благодат и слава от Господа. Езикът на мъдрите познава това, което е добро, и мъдростта ще почива в техните сърца. Господ обича свети сърца; а всички, които са непорочни в пътя, са Му угодни. Мъдростта на Господа ще просветли лицето на разума; защото тя изпреварва онези, които я желаят, преди да я познаят, и е лесно съзерцавана от онези, които я обичат. Онзи, който става за нея от зори, няма да се труди напразно, и онзи, който бди заради нея, ще бъде без грижа. Защото тя обикаля и търси онези, които са достойни за нея, и се явява благосклонно на онези по нейните пътища. Злото никога няма да надделее над мъдростта. Заради това и аз станах любител на нейната красота и неин приятел, и я търсих от младостта си, и пожелах да я взема за своя невеста, защото Владетелят на всичко я възлюби, понеже тя е посветена в познанието на Бога и избира Неговите дела. Нейните трудове са добродетели; тя учи на целомъдрие и благоразумие, на правда и мъжество, от които нищо не е по-полезно в човешкия живот. Ако някой копнее за много опит, тя знае да съпоставя древното и това, което предстои. Тя познава завоите на думите и обясненията на загадките. Тя предвижда знамения и чудеса и изхода на времена и сезони. И на всички тя е добър съветник. Защото безсмъртие има в нея и слава в общението с нейните слова. Затова се обърнах към Господа и Го молих и казах с цялото си сърце: „Боже на моите отци и Господи на милостта, Който си създал всичко чрез Твоето Слово и си установил човека чрез Твоята Мъдрост да владее над създанията, които са били създадени от Теб, и да управлява света в святост и правда, дай ми Мъдростта, която седи при Твоя престол, и не ме отхвърляй измежду Твоите чеда, защото аз съм Твой слуга и син на Твоята слугиня. Изпрати я от Твоето свято жилище и от престола на Твоята слава, за да бъде с мен и да ме научи на това, което е угодно пред Теб. И тя ще ме води с познание и ще ме пази със своята слава. Защото всички мисли на човеците са окаяни и техните замисли са непостоянни.“

Съставно 5 - Премъдрост Соломонова 4, 6, 7, 2 (Вечерня)

1Когато праведният човек бъде възхвален, народите ще се радват; защото паметта му е безсмъртна, тъй като е позната и на Бога, и на хората, и душата му е угодна на Господа. Затова, о, човеци, желайте мъдростта, копнейте за нея и бъдете наставлявани. Защото нейното начало е любовта и пазенето на законите. Почитайте Мъдростта, за да царувате вечно. Аз ще ви открия Божиите тайни и няма да ги скрия от вас. Защото Той е и водач на Мъдростта, и Този, Който изправя мъдрите. В Неговата ръка са всяка разумност и познание на делата. Мъдростта, художникът на всички неща, ме научи, защото в нея има дух на разум, светост, сияние на вечната светлина и образ на Божията благост. Тя прави Божии приятели и пророци. Тя е по-красива от слънцето и надхвърля всеки ред на звездите. Ако се сравни със светлината, тя се намира преди нея. Тя избавя своите почитатели от трудове и ги води по прави пътища. Тя им дава свято знание и ги пази от онези, които им устройват засада. Тя им дарява велико съревнование, за да се знае от всички, че истинското благочестие е по-силно от всичко и че нечестието никога не може да надделее над Мъдростта, нито правосъдието при съдене ще пренебрегне злите хора. Защото те си казаха в себе си, без да разсъждават правилно: „Да надвием праведния, да не пощадим неговата святост, нито да се отнесем с почит към побелелите коси на старец. Нека силата ни бъде закон. Да устроим засада на праведния, защото той ни пречи и се противопоставя на делата ни и изобличава греховете на възпитанието ни. Той твърди, че има познание за Бога и се нарича Божие дете. Той стана укор за нашите мисли. Тежък ни е дори да го гледаме, защото животът му не е като на другите и пътищата му са напълно различни. Ние сме смятани от него за измамни и той се отдръпва от нашите пътища като от нечистота. Той нарича края на праведните блажен. Нека видим дали думите му са истинни и да го изпитаме какво ще стане с него в края. Нека го подложим на обида и мъчение, за да познаем неговото търпение и да изпитаме неговото дълготърпение. Нека го осъдим на позорна смърт, защото, според думите му, той ще има закрила.“ Така разсъждаваха те, и бяха измамени, защото тяхното нечестие ги беше ослепило. И не познаха Божиите тайни, нито разбраха, че Ти единствен си Бог, Който имаш власт над живота и смъртта, Който спасяваш във време на скръб и избавяш от всяко зло; милостив и състрадателен, даващ благодат на Своите светии, и със Своето дясно ръка противостоящ на горделивите.

Йоан 10.9-16 (Утринно Евангелие)

9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. 10Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. 11Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; 12а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. 13Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците. 14Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. 15Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. 16Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.

Деяния 14.6-18 (Апостол)

6те, като узнаха, прибягнаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в техните околности, 7и там благовестяха. 8В Листра имаше един човек, немощен в нозете си, който, бидейки хром от майчина утроба, седеше; той никога не беше ходил. 9Той слушаше, когато Павел говореше; а Павел, като се вгледа в него и забележи, че има вяра, за да получи изцеление, 10каза му с висок глас: тебе казвам в името на Господа Иисуса Христа: изправи се на нозете си! И той веднага взе да скача и ходи. 11А тълпите народ, като видяха, какво стори Павел, издигнаха глас и казваха по ликаонски: боговете в образ човешки са слезли при нас. 12И наричаха Варнава Зевс, а Павла Ермес, понеже той първенствуваше в говоренето. 13А жрецът на Зевса, чийто идол се намираше пред техния град, като доведе при вратата юнци и донесе венци, искаше да извърши жертвоприношение заедно с народа. 14Но апостолите Варнава и Павел, като чуха за това, раздраха си дрехите и се хвърлиха между народа, виком казвайки: 15мъже, защо това правите? И ние сме подобострастни вам човеци и ви благовестим, да се обърнете от тия лъжливи богове към Бога Живий, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, що е в тях, 16Който в миналите поколения остави всички народи да вървят по своите пътища, 17макар че не преставаше да свидетелствува за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълняше сърцата ни с храна и веселост. 18И като говореха това, едвам убедиха народа да им не принася жертва, а всякой да иде у дома си. Докато те оставаха там, и поучаваха,

Галатяни 1.11-19 (Апостол, Св. Алексий)

11Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко, 12защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово. 13Слушали сте за някогашното мое поведание в иудейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах, 14и преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания. 15А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си, благоволи 16да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, - аз веднага се не съветвах с плът и кръв, 17нито възлязох в Иерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск. 18Отпосле, подир три години, възлязох в Иерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена. 19Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен.

Йоан 7.14-30 (Евангелие)

14Когато пък празникът се беше вече преполовил, възлезе Иисус в храма и поучаваше. 15И чудеха се иудеите, казвайки: как Тоя знае книга, когато не се е учил? 16Иисус им отговори и рече: учението Ми не е Мое, а на Оногова, Който Ме е пратил; 17който иска да върши волята Му, ще разбере, дали учението Ми е от Бога, или Аз от Себе Си говоря. 18Който говори от себе си, търси своята си слава; а който търси славата на Оногова, Който Го е пратил, Той е истинен, и в Него няма неправда. 19Не даде ли ви Моисей Закона? Но никой от вас не изпълнява Закона. Защо искате да Ме убиете? 20Народът отговори и рече: бяс Те е хванал. Кой иска да Те убие? 21Отговори Иисус и им рече: едно дело извърших, и всички се чудите. 22Моисей ви даде обрязанието (макар то да не е от Моисея, а от отците), и вие в съботен ден обрязвате човека. 23Ако в събота човек приема обрязание, за да не бъде нарушен Моисеевият закон, - на Мене ли се гневите, задето цял човек здрав направих в събота? 24Не съдете по външност, а съдете с праведен съд. 25Тогава някои иерусалимци думаха: не е ли Тоя, Когото търсят да убият? 26Ето, явно говори, и нищо Му не казват: да не са се уверили началниците, че Той е наистина Христос? 27Но Тогова знаем, откъде е; а Христос, кога дойде, никой няма да знае, откъде е. 28Тогава Иисус, като поучаваше в храма, издигна глас и рече: и Мене познавате, и откъде съм знаете; и не дойдох от Себе Си, но има един Истински, Който Ме е пратил, и Когото вие не познавате. 29Аз пък Го зная, защото съм от Него, и Той ме е пратил. 30Искаха, прочее, да Го хванат, ала никой не тури на Него ръка, защото часът Му още не бе дошъл.

Йоан 10.1-9 (Евангелие, Св. Алексий)

1Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник; 2а който влиза през вратата, пастир е на овците: 3нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда; 4и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му; 5подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават. 6Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше. 7Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. 8Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. 9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.

Евреи 2.11-18 (Апостол, Благославяне на водите)

11Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки: 12"ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея". 13И пак: "Аз ще се уповавам Нему". И пак: "ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде". 14А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, 15и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство. 16Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема; 17затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа. 18Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.

Йоан 5.1-4 (Евангелие, Благославяне на водите)

1Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Иерусалим. 2А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда *, която има пет притвора; 3в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, 4защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.

Възпоменание на явлението на знака на Честния кръст над Йерусалим през 351 г. сл. Хр.

На този ден през 351 г., по време на управлението на Констанций, син на Константин Велики, знакът на кръста се появи над Йерусалим. Кирил, патриарх на Йерусалим, пише: „Около третия час на деня [среднощ] огромен кръст, образуван от светлина, се появи на небето над светата Голгота и стигащ до светата Елеонска планина, видян не само от един или двама, но и явен с пълна яснота за цялото множество на града; не, както може да се предположи, препускащ бързо покрай нас във въображението, а виждан открито над земята в продължение на много часове, ясно видим, и преодоляващ лъчите на слънцето с неговите ослепителни лъчи.“

Свети отци на Грузия (VI в.)

„През шести век, двеста години след като Света Нина проповядва Евангелието в Грузия, Пресвета Богородица се явява на Йоан, аскет от Антиохия, и му заповядва да избере дванадесет от своите ученици и да отиде в Грузия, за да укрепи православната вяра там. Йоан прави това. Пристигайки в Грузия, тези дванадесет мисионери са официално посрещнати от княза на тази страна и католикоса Евлалий и веднага започват работата си с голямо усърдие. Хората се събират около тях на тълпи и ги укрепват във вярата с голяма мъдрост и много чудеса. Главен от тези христолюбиви мисионери е Свети Йоан Зедански, а имената на останалите са: Авид, Антоний, Давид, Зенон, Тадей, Йесей, Исдерий, Йосиф, Михаил, Пир, Стефан и Шио. С апостолско усърдие всички те укрепват християнската вяра в Грузия, основават много манастири и оставят много ученици да ги следват. Така те стават достойни за слава на небето и власт на земята.“ (Пролог)

Мъченик Акакий Стотникът във Византион (303)

Той бил офицер в римската армия по време на управлението на император Максимиан и християнин от детството си. Призован пред съдиите, той казал, че е наследил непоколебима вяра от родителите си и че няма да се поколебае в нея, след като е видял вярата си потвърдена многократно в чудесата, извършени от мощите на светците. Той смело издържал мъчения в Пиринт Тракийски, след което бил отведен във Византион, където след нови жестоки мъчения бил обезглавен.

Свети Алексис Тот от Уилкс-Баре, Пенсилвания (1909 г.) (24 април OC)

Тази светлина на Православието в Северна Америка е родена в Австро-Унгария през 1854 г. в семейство на бедни карпато-руски родители. Баща му е бил свещеник в римокатолическата църква от източен обред и, следвайки стъпките на баща си, е ръкоположен през 1878 г. През 1889 г. е назначен за пастор на униатска енория в Минеаполис, Минесота. Подтикнат отчасти от силната враждебност на американската римокатолическа йерархия по това време към практиките от източен обред, той свиква среща на около десет свещеници от източен обред в Уилкс-Баре, Пенсилвания, където е взето божествено водено решение да се потърси завръщане към православната вяра. Отец Алексий се свързва с епископ Владимир от Руската църква в Сан Франциско, който през 1891 г. приема отец Алексий и 361 от неговите енориаши обратно във вярата на техните предци.

Оттогава нататък отец Алексий работи неуморно, с големи лични жертви, за да провъзгласява истините на православната вяра, особено на онези, които все още са привързани към нейния имитатор - византийския католицизъм. В продължение на дълги периоди от време той получава малко или никакво заплащане и (въпреки твърденията, че е приел православието, за да се обогати) работи в пекарна, за да се издържа. Чрез неговата работа хиляди християни в Северна Америка са били водени към пълнотата на православната вяра през живота му.

Свети Алексий починал през 1909 г. Официално е прославен през 1994 г. Неговите свети мощи могат да бъдат почитани в манастира „Свети Тихон“ в Южен Ханаан, Пенсилвания.

Света Лидия Филипска (I в.)

Тя е спомената в глава 16 от Деянията на апостолите. Продавачка на пурпурни платове и вярваща в Бога, тя е кръстена заедно с дома си от Свети Павел, който е отсядал в дома ѝ по време на мисионерските си пътувания. Тя е първият документиран човек, приел християнството в Европа.