Деяния 15.35-41 (Апостол)

35Павел и Варнава пък живееха в Антиохия, като поучаваха и благовестяха заедно с мнозина други словото Господне. 36След няколко дни Павел каза на Варнава: да идем пак по всички градове, дето проповядвахме словото Господне, да навидим нашите братя, как са. 37Варнава изказа мнение да вземат със себе си Иоана, наричан Марко. 38Но Павел не считаше за достойно да вземат със себе си оногова, който се бе отделил от тях в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха пратени. 39От това се породи разпра, тъй че те се разделиха един от други; и Варнава, като взе Марка, отплува за Кипър; 40а Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята, 41и минаваше през Сирия и Киликия, та утвърдяваше църквите.

Йоан 10.27-38 (Евангелие)

27Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми, 28и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми. 29Моят Отец, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може ги грабна от ръката на Отца Ми. 30Аз и Отец едно сме. 31Тогава иудеите пак грабнаха камъни, за да Го убият. 32Иисус им отговори: много добри дела ви показах от Моя Отец; за кое от тия дела с камъни Ме замеряте? 33Иудеите Му отговориха и рекоха: не за добро дело с камъни Те замеряме, а за богохулство и за това, дето Ти, бидейки човек, правиш се Бог. 34Иисус им отговори: не е ли писано в Закона ви: "Аз рекох: богове сте"? 35Ако Той нарече богове ония, към които бе отправено словото Божие (и не може да се наруши Писанието), 36на Тогова ли, Когото Отец освети и прати в света, вие казвате: богохулствуваш, защото рекох: Аз съм Син Божий? 37Ако не върша делата на Моя Отец, не Ми вярвайте; 38ако пък върша, макар на Мене и да не вярвате, на делата повярвайте, за да разберете и повярвате, че Отец е в Мене, и Аз съм в Него.

Апостоли Андроник от седемдесетте и неговият сътрудник Юния

Андроник е един от Седемдесетте. Той и неговата сътрудничка Юния са споменати от Свети Павел в Посланието му до Римляните: „Поздравете Андроника и Юния, моите сродници и съзатворници, които са забележителни между апостолите, които и преди мен бяха в Христа“ (Римляни 16:7). Някои, обезпокоени, че жена е спомената като апостол, са се опитали да преведат „Юния“ като „Юния“, мъжко име; но отците са единодушни в това да я третират като „Юния“. Възможно е те да са били съпруг и съпруга, като Акила и Прискила (Деяния 18), но древните свидетели не ни казват това.

Андроник станал епископ на Панония, но не останал на едно място, а пътувал по целия свят, за да проповядва Евангелието. И Андроник, и Юния били удостоени с дара на чудотворството. И двамата страдали за Христос и накрая били мъченически убити.

Свети мъченик Солохон (298)

Той бил римски войник, египтянин по рождение, по време на управлението на император Максимиан. Когато Солохон отказал императорска заповед всички войници да принасят жертви на идолите, той бил арестуван заедно с двама негови приятели и събратя християни, Памфамир и Памфилон. И тримата били подложени на жестоки мъчения, при които двамата приятели на Солохон починали. Командирът заповядал да разкъсат устата на Солохон с меч, за да може да бъде нахранен насила с храна, принесена в жертва на идоли; но светецът счупил острието със зъби. След по-нататъшни мъчения той бил оставен да умре. Християните го отвели в дома на една вдовица, където той се възстановил донякъде и съветвал вярващите да се придържат към вярата си под мъчения и преследване. Скоро след това той починал, благодарейки на Бога.