Деяния 8.26-39 (Апостол)

26А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст. 27Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките й съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение, 28връщаше се и, седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия. 29А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница. 30Филип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш? 31Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него. 32А мястото от Писанието, което четеше, беше това: "като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си. 33При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята". 34Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого? 35Филип отвори устата си и, като начена от това Писание, благовести му за Иисуса. 36И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя? 37А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, - може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий. 38И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го. 39Когато пък излязоха из водата, Дух Светий слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си.

Йоан 6.40-44 (Евангелие)

40Тази е волята на Оногова, Който Ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден. 41Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето. 42И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето? 43Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си. 44Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден.

Свети пророк Йеремия (583 г. пр.н.е.)

Той е автор на старозаветната книга, която носи неговото име, и на Книгата на Плача; а Варух, неговият писар и ученик, е съставил старозаветната книга, която носи неговото собствено име. Йеремия е син на Хелкия, от племето на Леви, от град Анатот в земята на Вениамин. Той пророкува в продължение на тридесет години, от 613 до 583 г. пр.н.е. Когато еврейският народ е отведен в плен по време на управлението на Седекия, пророкът остава и оплаква падането на Йерусалим: това е произходът на книгата на Плача. Евреите, които са останали, бягат в Египет, като насилствено вземат със себе си Йеремия и неговия писар Варух. В Египет неговите пророчества продължават да смущават собствения му народ, който го убива с камъни през 583 г.

Името му означава „Господ е възвишен“. Той е вторият най-велики пророци след Исая.

Светите пророци и праотци, които са живели преди Христовото идване в плът, се считат за светци на Църквата, защото са предвидили Неговото идване, говорили са за него в своите пророчества, очаквали са го с радост и са поздравили Иисус като свой Спасител, когато той е слязъл в ада преди възкресението си.

Света Тамара (Тамар), царица на Грузия (1212)

„Света Тамара е единственото дете на крал Джордж III. След смъртта му през 1184 г. тя става кралица на двадесет и четири години. Въпреки младостта си, тя управлява страната с такава мъдрост и благочестие – водейки я до безпрецедентни военни триумфи над съседните мюсюлмански страни в защита на кралството си, насърчавайки изкуствата и литературата и ревностно укрепвайки православието – че царуването ѝ е известно като Златния век на Грузия. След коронацията си тя свиква местен събор, за да поправи безредиците в църковния живот. Когато епископите се събират от всички краища на кралството ѝ, тя, подобно на Свети Константин на Първия Вселенски събор, ги почита, сякаш е простолюдка, а те – Божии ангели; увещавайки ги да установят правда и да поправят злоупотребите, тя казва със смирение: „Премахнете всяко зло, започвайки от мен, защото прерогативът на трона по никакъв начин не е да воювате срещу Бога.“ Света Тамара нарича себе си „баща на сираците и съдия на вдовиците“, а съвременниците ѝ я наричат „цар“ вместо „кралица“. Тя самата повела армията си срещу мюсюлманите и безстрашно ги победила; поради почитта, която дори враговете на Грузия изпитвали към нея, цели планински племена се отрекли от исляма и били кръстени. Тя построила безброй църкви и манастири в цялото си царство и била благодетелка и на Светата земя, Атон и светите места в Гърция и Кипър. Винаги е била много обичана от своя народ, който е увековечил нейната кротост, мъдрост, благочестие, послушание и миролюбив характер в безброй легенди, балади и песни; поемата, написана в нейна чест от Шота Руставели, „Рицарят на пантеровата кожа“, е шедьовър на грузинската литература. Великата царица Тамара напуснала земното царство за небесното през 1212 г. (Великият часовник)

Събор на тримата нови праведни мъченици от Света гора, Евтимий, Игнатий и Акакий (1814-1815)

И тримата били монаси на Атон. И тримата се били отрекли от Христос в младостта си и приели исляма, но се покаяли и с плам продължили християнския живот. И тримата, по различно време, се завърнали в Константинопол и се обявили за християни, обричайки се на смърт според ислямския закон. Бедната и благочестива майка на Акакий му казала: „Както доброволно се отрекъл от Господа, така сега трябва доброволно и смело да приемеш мъченичество за нашия сладък Иисус.“ И тримата били обезглавени в Константинопол. Светите мощи и на тримата се съхраняват в скита на Преподобни Предтеча на Света гора, където са били монаси.