Матей 21.18-43 (Евангелие, Жених)

18А на утринта, връщайки се в града, огладня; 19и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза й: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна. 20Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата? 21А Иисус им отговори и рече: истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само това, що беше извършено със смоковницата, ще извършите, но, ако и на тая планина кажете: дигни се и се хвърли в морето, - ще бъде; 22и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите. 23И когато дойде Той в храма и поучаваше, пристъпиха до Него първосвещениците и стареите народни и рекоха: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт? 24Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума; ако Ми отговорите на нея, и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това: 25кръщението Иоаново откъде беше: от небето ли, или от човеците? А те разсъждаваха помежду си и думаха: ако речем - от небето, ще ни каже: а защо му не повярвахте? 26Ако ли речем - от човеците, боим се от народа, понеже всички имат Иоана за пророк. 27И отговориха Иисусу и рекоха: не знаем. И Той им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това. 28А как ви се струва? Един човек имаше двама сина; и отиде той при първия, та каза: чедо, иди днес работи на лозето ми. 29Но тоя отговори и рече: не искам; а после се разкая и отиде. 30И като дойде при другия, каза му същото. Тоя отговори и рече: ще ида, господарю, ала не отиде. 31Кой от двамата изпълни бащината воля? Отговарят Му: първият. Иисус им рече: истина ви казвам, че митарите и блудниците преварват ви в царството Божие; 32защото дойде при вас Иоан по пътя на праведността, и вие му не повярвахте, а митарите и блудниците му повярваха; вие пък, като видяхте това, не се разкаяхте отпосле, за да му повярвате. 33Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си. 34И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете. 35А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. 36Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото. 37Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми. 38Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. 39И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха. 40И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари? 41Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете. 42Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни"? 43Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му;

Езекиил 1.1-20 (6-ти час)

1В трийсетата година, четвъртия месец, петия ден на месеца, когато бях между преселниците при река Ховар, отвориха се небесата - и аз видях Божии видения. 2В петия ден на месеца (това беше пета година, откак беше пленен цар Иоаким), 3биде слово Господне към Иезекииля, свещеник, син на Вузия, в Халдейската земя, при река Ховар; и биде там върху него ръката Господня. 4И видях: и ето, бурен вятър идеше от север, голям облак и огън на кълба, и около него сияние, - 5а из средата му излизаше като че ли светлина от пламък изсред огън; в средата му пък се виждаше подобие на четири животни, - и такъв беше видът им: приличаха на човек, 6и всяко имаше четири лица, и всяко от тях - четири крила; 7а нозете им - нозе прави, и стъпалата на нозете им - като стъпало на телешка нога, и блестяха като лъскава мед (и крилата им леки). 8И под крилата им имаше човешки ръце, на четирите им страни; 9и четирите си имаха лица и крила; крилата им се допираха едно до друго; когато ходеха, те не се обръщаха, а вървяха всяко по посока на лицето си. 10Подобието на лицето им бе: лице човешко и лице лъвско от дясна страна у всички четири; а от лява страна - лице телешко у всички четири и лице орлово у всички четири. 11И лицата им и крилата им бяха отгоре разделени, но у всяко двете крила се допираха едно до друго, а двете покриваха телата им. 12И вървяха те, всяко в посока на лицето си; накъдето духът искаше да отиде, там и отиваха; когато вървяха, не се обръщаха. 13И тия животни имаха вид на разпалени въглища, на лампади: огънят се движеше между животните, и огнено сияние и светкавица излизаше из огъня. 14И животните бързо се движеха насам-натам, както бляска светкавица. 15И гледах животните, - и ето, на земята до тия животни по едно колело пред четирите им лица. 16Колелата и направата им изглеждаха, както изглежда топаз, и всички четири си приличаха; и по изглед и по направа бяха като че колело в колело. 17Когато вървяха, вървяха в четирите си посоки; когато вървяха, не се обръщаха. 18А на'платите им - високи и страшни бяха те; на'платите им у всички четири наоколо бяха пълни с очи. 19И когато ходеха животните, вървяха и колелата до тях; а когато животните се подигаха от земята, подигаха се и колелата. 20то духът искаше да отиде, там и те отиваха; където и да тръгнеше духът, и колелата се подигаха еднакво с тях, защото духът на животните беше в колелата.

Изход 1.1-20 (Вечерня)

1Ето имената на синовете Израилеви, които влязоха в Египет с Иакова (баща им), влязоха всеки с (цялата) своя челяд: 2Рувим, Симеон, Левий и Иуда, 3Исахар, Завулон и Вениамин, 4Дан и Нефталим, Гад и Асир. 5А всички, произлезли от чреслата Иаковови, бяха седемдесет (и пет) души; Иосиф пък беше вече в Египет. 6И умря Иосиф и всичките му братя и целият им род; 7а синовете Израилеви се разплодиха и намножиха, нараснаха и се усилиха извънредно, тъй че оная земя се напълни от тях. 8И възцари се в Египет нов цар, който не знаеше Иосифа, 9и рече на народа си: ето, родът на синове Израилеви е многоброен и по-силен от нас; 10да измъдруваме нещо против тях, за да се не размножават; инак, кога се случи война, ще се съединят и те с нашите неприятели, ще се въоръжат против нас, и ще излязат из (нашата) земя. 11И поставиха над тях надзорници на работите, за да ги изнуряват с тежки работи. И те съградиха на фараона градове за припаси: Питом и Раамсес (и Он, сиреч Илиопол). 12Но колкото повече ги изнуряваха, толкова повече те се размножаваха и толкова повече нарастваха, тъй че (египтяни) се страхуваха от Израилевите синове. 13И затова египтяни с жестокост караха Израилевите синове да работят 14и правеха живота им горчив с тежката работа над глина и тухли и с всяка полска работа, с всяка работа, на която ги караха с жестокост. 15Египетският цар заповяда на бабите, които бабуваха на еврейки и от които едната се казваше Шифра, а другата Фуа, 16и (им) рече: кога бабувате на еврейки, гледайте при раждането: ако е момче, убивайте го, ако е момиче, нека живее. 17Но бабите се бояха от Бога и не правеха тъй, както им поръчваше египетският цар, и оставяха момчетата живи. 18Тогава египетският цар повика бабите и им рече: защо тъй правите, че оставяте момчетата живи? 19Бабите отговориха на фараона: еврейските жени не са като египетските: те са здрави, и преди още да отиде бабата при тях, раждат. 20Поради това Бог даваше добро на бабите, а народът се множеше и твърде се усилваше.

Йов 1.1-12 (Вечерня)

1Имаше един човек в земята Уц, по име Иов; тоя човек беше непорочен, справедлив и богобоязлив и отбягваше злото. 2И родиха му се седем сина и три дъщери. 3Имотът му беше: седем хиляди овци, три хиляди камили, петстотин рала волове, петстотин ослици и твърде много слуги; и тоя човек беше най-прочут между всички синове на Изток. 4Синовете му се събираха и даваха гощавки всеки у дома си на своя ден, като пращаха и приканваха трите си сестри да ядат и пият с тях. 5Когато се завършваха дните на гощавките, Иов пращаше за тях, та ги освещаваше и, като ставаше заран рано, принасяше всесъжения по броя на всички тях (и един телец за грях за душите им). Защото Иов казваше: може би синовете ми са съгрешили и похулили Бога в сърцето си. Тъй правеше Иов през всички такива дни. 6Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната. 7И рече Господ на Сатаната: отде дойде! А Сатаната отговори Господу и рече: ходих по земята и я обходих. 8И Господ рече на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото. 9Отговори Сатаната Господу и рече: нима току-тъй Иов е богобоязлив? 10Не огради ли Ти отвред него и къщата му и всичко, що той има? Ти благослови делата на ръцете му, и стадата му се ширят по земята; 11но я простри ръка и се допри до всичко, що е негово, ще ли Те благослови? 12И рече Господ на Сатаната: ето, всичко, що е негово, е в твоя ръка; само върху него ръка не простирай. - И отиде си Сатаната от лицето Господне.

Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня, Св. Тихон)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня, Св. Тихон)

15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. 16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. 17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; 18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд; 19ще вземе за непобедим щит - светостта; 20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. 21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата, 22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; 23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. 24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! 2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! 3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня, Св. Тихон)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Йоан 10.1-9 (Утринно Евангелие, Св. Тихон)

1Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник; 2а който влиза през вратата, пастир е на овците: 3нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда; 4и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му; 5подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават. 6Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше. 7Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. 8Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. 9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.

Евреи 7.26-8.2 (Апостол, Св. Тихон)

26Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата, 27Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва. 28Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен.

1А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата, 2и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек.

Матей 24.3-35 (Евангелие, Преждеосвещена)

3И когато седеше на Елеонската планина, дойдоха учениците Му при Него насаме и рекоха: кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът за Твоето пришествие и за свършека на света? 4А Иисус им отговори и рече: пазете се да ви не прелъсти някой; 5защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина. 6Ще чувате боеве и вести за войни. Внимавайте, не се смущавайте, понеже всичко това трябва да стане; ала туй не е още краят. 7Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове; 8а всичко това е начало на болки. 9Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име. 10Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят; 11много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина; 12и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта; 13а който претърпи докрай, той ще бъде спасен. 14И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят. 15И тъй, кога видите да стои на свето място "мерзостта на запустението", за която е казано чрез пророк Даниила (който чете, нека разбира), 16тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; 17който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къщата си; 18и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си. 19Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни! 20Затова молете се, да се не случи бягството ви зиме или в събота; 21защото тогава ще бъде голяма скръб, каквато не е била открай свят досега, и няма да бъде. 22И ако не се скратяха ония дни, не би се спасила никоя плът; но заради избраните ще се скратят ония дни. 23Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е - не вярвайте; 24защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. 25Ето, казах ви отнапред. 26И тъй, ако ви кажат: ето, в пустинята е Той, не излизайте; ето, в скришните стаи е, не вярвайте; 27защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески; 28защото, дето бъде трупът, там ще се съберат орлите. 29И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят; 30тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма; 31и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата. 32От смоковницата вземете подобие: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; 33тъй и вие, кога видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата. 34Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне. 35Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.

Йоан 10.9-16 (Евангелие, Св. Тихон)

9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. 10Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. 11Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; 12а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. 13Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците. 14Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. 15Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. 16Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.

Свети мъченик Калиопий с майка си Теоклея (304)

Калиопий бил единствен син на сенатор от Памфилия и съпругата му Теоклея, която отдавна се молила на Бога за дете. Благочестивата Теоклея отгледала сина си в чистота на живота и любов към Бога от ранно детство. Когато при Максимиан избухнали гонения срещу християните, Теоклея качила Калиопий на кораб, пътуващ за Помпейопол, за да го спаси от гонителите. Но Калиопий, веднага щом слязъл от кораба, попаднал на езически празник, където бил арестуван, защото отказал да принесе жертва на идолите. Доведен пред управителя Максим, той открито признал, че е християнин. Заради това бил жестоко измъчван и хвърлен в затвора. Майка му, чувайки за мъките му, продала имуществото си и побързала да го утеши и насърчи в мъченическата му смърт.

Калиопий бил осъден на смърт чрез разпятие, както се случило в Велики четвъртък; но света Теоклея подкупила служителите да отложат екзекуцията с един ден, за да може синът ѝ да подражава на Разпятието Господне в деня, в който Той го претърпял; тя също така убедила мъчителите да разпнат Калиопий с главата надолу (като Свети Петър) в смирение пред Господа. Когато безжизненото тяло на сина ѝ било свалено от кръста, Теоклея се хвърлила върху него и умряла.

Свети Георги Изповедник, епископ на Митилена (ок. 820 г.)

Праведният Георги бил митрополит на Митилена. В напреднала възраст, император Лъв V (Арменецът) започнал гонение срещу Църквата. За да осъществи плановете си, императорът свикал епископски събор, от който очаквал да подкрепи иконоборството му. На събора Георги и някои други верни епископи отказали да следват волята на императора и открито застанали в защита на иконите. Заради позицията си Георги бил публично унижен, след което изпратен в изгнание в Херсон на Черно море. Там, след много години на крайни лишения, светият епископ починал. По неговите молитви мнозина били изцелени, както приживе, така и след смъртта му.

Свети Нил (Нил Сорски), абат на Сора (1508)

Свети Нил основава монашеския скит (общност от монаси, живеещи отделно като отшелници, но споделящи известен общ живот) в Русия. Той заема едната страна на религиозен спор, който смущава живота на Руската църква в продължение на много години. Свети Нил и неговите ученици твърдят, че молитвата и аскетическата борба са цялата цел на монашеския живот и се противопоставят на монашеската собственост върху собственост или на участието в дейности като милостиня, болници и сиропиталища. Йосиф, игумен на Волокаламск, поема аргумента от другата страна, настоявайки, че Църквата и нейните монаси трябва да участват в добри дела (и да имат средствата да вършат тези дела), както и в молитва. Двете групи стават известни като „Притежателите“ (страната на Йосиф) и „Непритежателите“ (страната на Нил). Всяка група има основание да се тревожи от крайностите на другата: манастирите притежават огромни количества земя, държат крепостни селяни и са обект на корупция чрез участие във финанси; В същото време Църквата формира по-голямата част от системата за „социално осигуряване“ на Русия, а не-притежателите не са предлагали как да се грижат за бедните или за сираците без благотворителността на манастирите. Много от не-притежателите са се насочвали към неруски и почти неправославен пуританизъм, осъждайки красивите църкви и икони като отклонения от истинската духовност.

„Притежателите“ (което не е изненадващо) бяха облагодетелствани от царското правителство и в крайна сметка спечелиха. Изкуственото разделение на Църквата на мистични и практически „партии“ и победата на едната от партиите доведоха до период на застой в руската църква, който беше коригиран едва двеста години по-късно, когато голямо обновление на религиозния живот, характеризиращо се от свети отци като св. Паисий Величковски и св. Серафим Саровски, възстанови пълнотата и баланса на православния живот в руската църква.

Показание за пълнотата на Православието: Църквата е прославила не само Свети Нил, но и неговия опонент Свети Йосиф Волокаламски, чиято памет се чества на 9 септември.

Свети Сава Нови от Калимнос (1948) (25 март ст. ст.)

Той е роден в Тракия в бедно семейство. В ранна възраст той желае да стане монах и, тъй като не успява да получи съгласието на родителите си, тайно заминава за Света гора Атон. След няколко години там той пътува до Палестина, където постъпва в манастира „Свети Георги Хозевит“. През 1903 г. е ръкоположен за свещеник. От 1907 до 1916 г. живее в строг аскетизъм като отшелник на брега на река Йордан. След като живее в няколко манастира в Гърция, служи със Свети Нектарий Егински през последната година от живота на светеца (почива през 1920 г.). След още шест години на Егина, отец Сава се премества на остров Калимнос, където прекарва остатъка от живота си. Живее в тишина и аскетизъм, придобивайки репутация на изповедник и духовен баща по целия остров. Спи само по няколко часа всяка нощ и раздава всички пари, които му идват в същия ден, тъй като вярва, че е грешно монахът да държи пари в килията си след падането на нощта.

Свети Сава починал на старостилния празник Благовещение през 1948 г. Чрез неговото застъпничество са извършени безброй чудеса и изцеления. Поразителен пример се случил през 1957 г.: Група млади островитяни говорили за светеца и един от тях, който се съмнявал в неговата святост, казал: „Ако тази лампа се счупи, ще повярвам.“ В този момент лампата се счупила спонтанно.

Следният разказ е от „Евлогите! Пътеводител за поклонници в Гърция“ на майка Нектария Маклийс: „Последните му съвети към монахините му бяха: „...любовта... е връзката на съвършенството“, а на игуменката каза: „Любов, любов, любов (Агапа, агапа, агапа).“ След това той плесна с ръце шест пъти, казвайки „Господ, Господ, Господ...“

„През 1957 г. мощите му са открити в присъствието на митрополит Исидор Калимноски, който ги описва като „костите са перфектно съединени, а одеждите са непокътнати“. Когато гробницата е отворена, божествен и неземен аромат покрива района, дори до покрайнините на града далеч под нея. През 1961 г. иконограф от скита Капсокаливия на Света гора рисува икона на Свети Сава по молба на игуменка Филотей. Иконата пристига с ферибот и докато е пренасяна от пощата до митницата, където монахините щяха да я вземат, манастирската камбана започва да бие сама и продължава, докато иконата не е донесена в манастира.“

Свети Юстин (Попович) от Хелие в Сърбия (1979 г.) (25 март ст. ст.)

Той е роден на празника Благовещение през 1894 г. във Враня, Южна Сърбия, в семейство, чиито седем предишни поколения са били водени от свещеници (Попович означава „семейство или син на свещеник“ на сръбски). Започва да чете писанията от ранна възраст и като възрастен носи със себе си Нов завет, четейки по три глави всеки ден. Учи в семинарията „Свети Сава“ в Белград, докато Свети Николай Велимирович (18 март) е преподавател. През 1914 г. Благое (както е наричан преди пострига си) завършва деветгодишната семинария. Той желае да стане монах, но отлага постъпването в монашеските редици поради избухването на войната и лошото здраве на родителите си. Прекарва войната, грижейки се за родителите си и служейки като студент-медицинска сестра.

През 1915 г. е постриган за монах под името Юстин, на името на Свети Юстин Философ. Скоро след това пътува до Петроград, за да учи в семинарията; там придобива дълбоки познания от първа ръка за руската аскетическа традиция и цял живот обича руската духовност, особено тази на обикновените хора. След това посещава Оксфордския университет от 1916 до 1919 г., където пише докторска дисертация, която е отхвърлена. След кратко завръщане в Белград, той постъпва в Гръцкото православно богословско училище в Атина. Както и в Русия, той използва времето си там не само за да учи, но и за да се попива от православната духовност на гръцкия народ. Ръкоположен е за дякон, докато е в Гърция, след това за свещеник, след като се завръща в Белград през 1922 г. Той плаче „като новородено бебе“ по време на службата си на свещеник. Един от първите му подвизи като свещеник е да преведе Божествената литургия на съвременен сръбски език. През този период той се запознава с митрополит Антоний Храповицки (по-късно първи йерарх на Руската православна църква в чужбина) и св. Йоан Максимович, и двамата живеещи в Сърбия като изгнаници по време на Руската революция.

Проповедите, писанията и духовните съвети на отец Юстин стават известни в цялата му страна. През 1931 г. той е изпратен в Чехословакия, за да помогне за реорганизирането на Църквата там (тогава под юрисдикцията на Сръбската църква), която е силно изпитана и отслабена от униатството. Осъзнавайки, че хората се нуждаят от ясно изложение на Вярата на техния език, той започва през 1932 г. тритомния си „Догмати на Православната църква“. Първият том е толкова добре приет, че отец Юстин е назначен за професор по догматика в семинарията „Свети Сава“, където остава, завършвайки „Догмати“ и няколко други книги, до края на Втората световна война. Новият атеистичен комунистически режим след това го забранява да бъде част от университетската система и оттогава отец Юстин живее в различни сръбски манастири.

През 1948 г. постъпва в манастира Челие, където остава до смъртта си през 1979 г. Става архимандрит и духовен глава на манастира. Именно през този период той се очертава като голям светилник на Православието: благочестиви вярващи от всички краища на Югославия, от Гърция и от цял свят пътуват до Челие, за да чуят проповедите на свети Юстин и да потърсят неговия съвет.

Свети Юстин починал в мир през 1979 г. на 85-годишна възраст, на празника Благовещение - датата на неговото раждане. След смъртта му на гроба му са станали много чудеса: изцеления, проблясъци на неземна светлина от гроба му и обръщане на невярващи чрез неговите молитви. Многобройните му писания все повече се признават за извор на чисто православно учение в нашето мрачно време.

Забележка: Свети Юстин се чества в деня на годишнината от смъртта му, така че честването му съвпада само с празника Благовещение по стария календар.