Деяния 2.38-43 (Апостол)

38А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа. 39Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш. 40И с много други думи свидетелствуваше и ги приканваше, думайки: спасявайте се от тоя опак род. 41И тъй, които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около три хиляди души. 42И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите. 43Страх обзе всяка душа, защото много чудеса и личби ставаха чрез апостолите в Иерусалим.

Йоан 3.1-15 (Евангелие)

1Измежду фарисеите имаше един човек, на име Никодим, началник иудейски. 2Той дойде при Иисуса нощем и Му рече: Рави, знаем, че си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог. 3Иисус му отговори и рече: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие. 4Никодим Му казва: как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? 5Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие; 6роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. 7Недей се чуди, задето ти казах: вие трябва да се родите свише. 8Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива; тъй бива с всекиго, роден от Духа. 9Никодим Му отговори и рече: как може да бъде това? 10Иисус му отговори и рече: ти си учител Израилев, та това ли не знаеш? 11Истина, истина ти казвам: ние говорим за това, що знаем, и свидетелствуваме за онова, що сме видели; а нашето свидетелство вие не приемате. 12Ако за земни работа ви говорих, и не вярвате, - как ще повярвате, ако бих ви говорил за небесни? 13Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето. 14И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, 15та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.

Свещеномъченик Симеон, епископ в Персия, и онези, които бяха с него (343)

Свети Симеон бил епископ на царските градове Селевкия и Ктесифон в Персия по време на голямо гонение при цар Сапор II. Царят бил подстрекаван от (зороастрийски) влъхви, ревнуващи от разпространението на вярата на тяхна територия, и от някои евреи, живеещи в Персия. Царят вече бил недоволен от светия епископ: неговият евнух Устазан, таен християнин, се отрекъл от Христос, но когато бил порицан от Симеон, изповядал вярата пред царя, за което бил екзекутиран. В Велики петък на 343 г. Симеон, заедно с поне сто други служители на Църквата, бил изпратен да бъде убит. Симеон увещавал всеки да бъде смел и самият той бил убит последен. Година по-късно, отново в Велики петък, царският евнух Азат бил екзекутиран за Христос, заедно с голям брой верни. Говори се, че повече от 1000 християни загинали като мъченици по време на това гонение.

Зороастрийците все още живеят в части от Иран като малко, донякъде преследвано малцинство под ислямското правителство.