Исаия 28.14-22 (6-ти час)

14И тъй, слушайте словото Господне, хулители, управници на тоя народ, който е в Иерусалим. 15Понеже говорите: "сключили сме съюз със смъртта и с преизподнята сме договор направили: кога всепоражаващият бич минава, той не ще дойде до нас, защото лъжата направихме наше прибежище и с измама ще се прикрием", - 16затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз полагам на Сион в основата камък, - камък изпитан, краеъгълен, драгоценен, здраво утвърден: който вярва в него, няма да се посрами. 17И ще поставя съда за мерило и правдата за къпони; и град ще изтреби прибежището на лъжата, и води ще потопят мястото на укривателството. 18И съюзът ви със смъртта ще се унищожи, и договорът ви с преизподнята не ще устои. Кога мине всепоражаващият бич, вие ще бъдете стъпкани. 19Щом той мине, ще ви хване; а той ще ходи всяка заран, денем и нощем, и само слухът за него ще внушава ужас. 20Твърде къса ще бъде постелката, за да се протяга; твърде тясна и завивката, за да се завие с нея. 21Защото Господ ще се вдигне, както на Перацим планина; ще се разгневи, както в Гаваонската долина, за да извърши делото Си, необикновено дело, и да свърши действието Си, чудното Си действие. 22И тъй, не кощунствувайте, за да не станат оковите ви по-яки; защото аз чух от Господа, Бога Саваота, че е определено изтреба за цяла земя.

Битие 10.32-11.9 (Вечерня)

32Това са племената на синовете Ноеви според родовете им, в народите им. От тях се разпространиха народите по земята след потопа.

1По цялата земя имаше един език и един говор. 2Като се дигнаха от Изток, те намериха равнище в Сенаарската земя и се заселиха там. 3И рекоха един другиму: хайде да направим тухли и да ги изпечем на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола - вместо вар. 4И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя. 5Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки. 6И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят; 7нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго. 8И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата). 9Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя.

Притчи 13.19-14.6 (Вечерня)

19Немотия и срам за оногова, който отхвърля учение; а оня, който пази поука, ще бъде почитан. 20Изпълнено желание е приятно за душата; но за глупавите е тежко да отбягват злото. 21Който се събира с мъдри, мъдър ще бъде; а който другарува с глупави, ще се разврати. 22Грешниците зло ги преследва, а на праведниците добро ще се въздаде. 23Добрият оставя наследство и на внуци, а богатството на грешника се пази за праведния. 24Много храна бива и на нивата на бедните; но някои от тях гинат от безредица. 25Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство. 26Праведникът яде до насита, а коремът на беззаконните търпи лишение.

1Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си. 2Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него. 3В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват. 4Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба. 5Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи. 6Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко.

Нашите праведни отци са загинали мъченически в манастира „Свети Сава Осветени“ (633? 796?)

Светият манастир „Свети Сава“ все още съществува днес, по Божието провидение, въпреки че няколко пъти в STORYта си е бил ограбван и оставян празен. Веднъж е бил нападан от арабски нашественици. Монасите обмисляли да избягат, но техният игумен Тома казал: „Избягахме от света в тази пустош заради любовта към Христос; би било срамно за нас сега да бягаме от пустошта от страх от хората. Ако бъдем убити тук, ще бъдем убити заради любовта към Христос, заради когото сме дошли тук да живеем.“ Така монасите се съгласили единодушно да чакат нападателите си невъоръжени. Арабите убили някои със стрели, а други затворили в пещерата на „Свети Сава“, като запалили огън на входа, за да ги задушат с дим. Цялата група монаси получила по този начин привилегията да дадат живота си заради Христос.

Сведенията за датата се различават съществено: Великият часовник казва, че са починали по време на управлението на император Ираклий, когато Свети Модест е бил патриарх на Йерусалим (632-634); Прологът казва, че са починали през 796 г. по време на управлението на Константин и Ирина, когато Илия е бил патриарх на Йерусалим.

Света Фотина Самарянка (66)

Вижте нейното възпоменание на 26 февруари.

Свети Кътбърт Чудотворец, епископ на Линдисфарн (687)

Свети Кътбърт е роден във Великобритания около 635 г. и става монах в младостта си в манастира Мелроуз край река Туид. След много години борба като истински Христов свещеник, в служба както на своите братя, така и на пренебрегнатите християни от изолирани селски села, той става самотник на остров Фарн през 676 г. След осем години като отшелник, той е принуден да напусне тишината си, за да стане епископ на Линдисфарн, на който пост служи почти две години. Той се завръща в отшелничеството си два месеца преди да почине в мир през 687 г.

„Заради чудесата, които е извършил както през живота си, така и на гроба си след смъртта, той е наречен „Чудотворец на Британия“. Целият английски народ го е почитал, а кралете са били едновременно благодетели на неговото светилище и молители за неговите молитви. Единадесет години след смъртта му светите му мощи са разкрити като нетленни; когато тялото му е пренесено от Линдисфарн в катедралата в Дърам през август 1104 г., тялото му все още е било недокоснато от разложение, излъчвайки „миризма на най-сладък аромат“ и „от гъвкавостта на ставите му представляващо по-скоро спящ, отколкото мъртъв човек“. Накрая, когато най-нечестивият Хенри VIII осквернил светилището му, отваряйки го, за да го лиши от ценностите му, тялото му отново е намерено нетленно и е погребано през 1542 г. Смята се, че след това светите мощи на Свети Кътбърт са били скрити, за да бъдат предпазени от по-нататъшно оскверняване.“ (Великият часовник)