Исаия 9.9-10.4 (6-ти час)

9за да знае цял народ, Ефрем и жителите на Самария, които с гордост и надуто сърце казват: 10тухлите паднаха, - ще градим с дялани камъни; смоковниците са изсечени, - ще ги заменим с кедри. 11И ще подигне Господ против него враговете на Рецина, и ще въоръжи неприятелите му: 12сирийци откъм изток, а филистимци откъм запад; и ще гълтат Израиля с пълни уста. При всичко това гневът Му не ще се отвърне, и ръката Му още е простряна. 13Но народът не се обръща към Оногова, Който го бие, и не прибягва към Господа Саваота. 14И Господ ще отсече у Израиля глава и опашка, палма и тръстика, в един ден: 15старец и велможа - това е главата; а пророк-лъжеучител е опашката. 16И вождовете на тоя народ ще го въведат в заблуда, и водените от тях ще загинат. 17Затова Господ не ще се радва на момците му, и не ще се смили над сираците му и вдовиците му; защото те всички са лицемери и злодеи, и устата на всички говорят нечестиво. При всичко това гневът Му не ще се отвърне, и ръката Му е още простряна. 18Защото беззаконието като огън се е разгоряло, поглъща глог и трънак и пламти в горски гъстаци, - и се подигат стълбове дим. 19Яростта на Господа Саваота ще опали земята, и народът ще стане сякаш храна на огъня; човек не ще пожали брата си. 20И ще секат надясно - и ще си останат гладки, и ще ядат наляво - и не ще се наситят; всякой ще яде плътта на своята мишца: 21Манасия - Ефрема, и Ефрем - Манасия, двамата заедно - Иуда. При всичко това не ще се отвърне гневът Му, и ръката Му е още простряна.

1Горко на ония, които създават несправедливи закони и пишат жестоки решения, 2за да отстранят сиромасите от правосъдие и ограбят правата на слабите между Моя народ, за да направят вдовиците своя плячка и ограбят сираците. 3И какво ще правите вие в деня на посещението, кога гибелта дойде отдалеч? Към кого ще прибегнете за помощ? и де ще оставите богатството си? 4Без Мене те ще се превият между окованите и ще паднат между убитите. При всичко това не ще се отвърне гневът Му, и ръката Му е още простряна.

Битие 7.1-5 (Вечерня)

1И рече Господ (Бог) на Ноя: влез ти и цялата ти челяд в ковчега, защото тебе видях праведен пред Мене в тоя род; 2и от всеки чист добитък вземи по седем, от мъжки и женски пол, а от нечистия добитък - по две, от мъжки и женски пол; 3тъй също и от птиците небесни (чисти) по седем, от мъжки и женски пол, (и от всички нечисти птици по две, от мъжки и женски пол,) за да запазиш род за цялата земя; 4защото след седем дена Аз ще изливам дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи; и ще изтребя от земното лице всички същества, които съм създал. 5Ной направи всичко, що му Господ (Бог) заповяда.

Притчи 8.32-9.11 (Вечерня)

32И тъй, деца, послушайте ме: блажени са, които пазят моите пътища! 33Послушайте поуката, бъдете мъдри и не отстъпвайте от нея. 34Блажен оня човек, който ме слуша, като бодърствува всеки ден при портите ми и стои на стража при вратата ми! 35Защото, който ме е намерил, намерил е живот; и ще получи благодат от Господа; 36а който съгрешава против мене, нанася вреда на душата си: всички, които мене мразят, смърт обичат."

1Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба, 2закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си; 3проводи слугите си да възвестят от градските височини: 4"който е неразумен, да свърне тука!" И на малоумните тя каза: 5"дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила; 6оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума." 7Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца - петно. 8Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне, 9дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание. 10Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум; 11защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот.

Свети Софроний, патриарх на Йерусалим (638)

Роден е в Дамаск в знатно семейство и получава добро образование в младостта си. Недоволен от светската мъдрост, той постъпва в манастира „Св. Теодосий“, където става приятел и ученик на Йоан Мосхос. Заедно посещават манастирите и скитовете в Египет; по-късно записват своите открития сред светите монаси в класическото произведение „Духовна ливада“. След смъртта на своя учител Св. Софроний заминава за Йерусалим, който току-що е бил освободен от персите. Той е там, за да види Светия Кръст, върнат от Персия от император Ираклий, който го е пренесъл в Йерусалим на гърба си. Няколко години по-късно, през 634 г., Св. Софроний е избран за патриарх на Йерусалим, където служи на паството си мъдро в продължение на три години и три месеца. Той е бил ревностен в защитата на Православието срещу монотелитската ерес: свикал е Събор в Йерусалим, който я е осъдил, преди тя да бъде осъдена на Шестия Вселенски Събор. Светият патриарх дори е пътувал до Константинопол, за да изобличи патриарх Сергий и император Ираклий, които са приели монотелитската заблуда.

Годините на мир за Светите земи бяха малко; защото точно когато Персийската империя беше решително разгромена от Ираклий, последователите на исляма избухнаха от Арабия, завладявайки по-голямата част от Северна Африка и Близкия изток за няколко години. Светецът беше толкова наскърбен от превземането на Йерусалим през 637 г. от халифа Омар, че умоляваше Бога да го прибере при Себе Си, за да не доживее да види оскверняването на светите места. Молитвата му беше чута и той почина в мир по-малко от година по-късно.

Свети Софроний е автор на „Житието на Света Мария Египетска“, определено да се чете в църквите по време на всеки Велики пост. Той е написал и службата за Великото освещаване на водите. Някои приписват на него вечерния химн „Радостна светлина“, но знаем, че той датира отпреди времето на Свети Василий Велики, който го споменава в своите писания. Изглежда обаче, че Свети Софроний е допълнил химна и че сегашната му форма се дължи на него.

Св. Йоан Мосхос, автор на „Духовната поляна“ (622)

Днес се почита паметта му заедно с тази на неговия ученик и приятел Св. Софроний (виж по-горе).

Свети мъченик Пионий (250)

„Свещеник от Смирна, той пострада там по времето на гоненията на Деций. Те го осъдиха на разпъване на кръст, което за него беше голяма радост. И веднага щом войниците сглобиха кръста и го положиха на земята, Пионий се простря върху него и разпери ръце, призовавайки войниците да забият пироните в ръцете му. Кръстът беше забит в земята с главата надолу, а под главата на мъченика беше запален огън. Имало много зрители. Пионий затворил очи и се помолил на Бога в себе си. Пламъците не успели да запалят дори косата му, и когато огънят най-накрая угаснал и всички помислили, че е мъртъв, Пионий отворил очи и извикал радостно: „О, Господи, приеми духа ми!“, и издъхнал. Този светец написа житието на свети Поликарп Смирненски, с когото сега се радва в Царството Христово. Той пострада и бе прославен през 250 г.“ (Пролог)

Св. Софроний Врачански, епископ и народен будител (1813)

Свети Софроний Врачански (светско име Стойко Владиславов) е роден през 1739 г. в Котел. Той е една от най-светлите фигури на Българското възраждане: епископ, книжовник, просветител и общественик. Ръкоположен е за Врачански епископ през 1794 г.

Автор е на Неделник (1806) - първата новобългарска печатна книга, и на автобиографичното Житие и страдания грешнаго Софрония. Участва активно в политическия живот, като съдейства за основаването на българска държава под руска закрила. Почива на 22 септември 1813 г. в Букурещ. Канонизиран е от Българската православна църква.