1 Йоаново 1.8-2.6 (Апостол)

8Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас. 9Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда. 10Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец, и словото Му не е в нас.

1Чеда мои! Това ви пиша, за да не съгрешавате; и ако някой съгреши, то пред Отца имаме ходатай Иисуса Христа Праведника: 2и Той е омилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на цял свят. 3По това узнаваме, че сме Го познали, ако пазим Неговите заповеди. 4Който казва: "познах Го", а заповедите Му не пази, той е лъжец, и истината не е в него; 5а който пази словото Му, в него наистина Божията любов е съвършена: по това узнаваме, че сме в Него. 6Който казва, че пребъдва в Него, длъжен е да постъпва тъй, както Той е постъпвал.

Марк 13.31-14.2 (Евангелие)

31Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат. 32А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец. 33Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето. 34То прилича, както кога някой човек, отивайки на чужбина и оставяйки къщата си, даде на слугите си власт и всекиму своя работа, и заповяда на вратаря да бъде буден. 35И тъй, бъдете будни; понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата, привечер ли, или среднощ, или кога петли пропеят, или на съмване, 36та, като дойде ненадейно, да ви не намери, че спите. 37А каквото вам говоря, говоря го на всички: бъдете будни!

1След два дни идеше Пасха и празник Безквасници; и първосвещениците и книжниците гледаха, как да Го уловят с измама и убият; 2но казваха: само не на празника, за да не бъде смут у народа.

Свети Фотий, патриарх на Константинопол (891)

Свети Фотий, заедно със Свети Марк Ефески и Свети Григорий Палама, се счита за един от трите стълба на православието, които се противопоставиха на латинизиращите влияния върху Православната църква.

Роден е в Константинопол през 810 г. като син на благочестиви родители, принадлежащи към едно от видните семейства на града. И двамата му родители са били мъченици по време на иконоборческите гонения, оставяйки на сина си пример за привързаност към Истинската вяра дори до смърт. Той получава отлично образование и е широко считан за най-учения човек на своето време. Той е възведен на патриаршеския престол през 858 г., след като за шест дни преминава през всички степени на свещеничеството.

През цялото си патриаршеско управление той е бил тормозен от обичайните политически борби и интриги и, което е по-важно, от различни заплахи за вярата под формата на манихейци и иконоборци.

Фотий проявява особена загриженост за разпространението на Евангелието на Иисус Христос по целия свят: именно той възлага на светите Кирил и Методий да се впуснат в мисията си сред славяните.

Най-запомнящо се е, че на патриарха се падна да се противопостави на арогантните, неканонични и еретически претенции на папа Николай I от Рим, който за първи път открито заяви претенциите на папата за всеобща юрисдикция над Църквата. Когато патриархът се противопостави на тези претенции, папа Николай свика събор на западните епископи, който „свали“ Фотий и отлъчи от църквата всички духовници, които той беше ръкоположил. През 867 г. император Михаил III е убит, а неговият приемник Василий I сваля Фотий, хвърля го в затвора и възстановява на трона предшественика му Игнатий. За да придаде легитимност на този широко оспорван ход, той го представя на папата за одобрение. Радостен, папата ратифицира решението на императора и го използва, за да прокара претенциите на папството. Когато източните епископи осъзнаха какво се случва, те убедиха императора да освободи Фотий от тригодишния му затвор; а когато Игнатий умря, Църквата единодушно върна Фотий на патриаршеския престол. Събор в Константинопол през 879-880 г., на който председателства Фотий, възстанови общението между Източната и Западната църква, но в същото време анатемоса еретичното добавяне на filioque към Символа на вярата, което папството беше прокарвало.

Когато Лъв VI наследи Василий I като император, патриархът отново беше свален от трона и беше затворен в Манастира на арменците за пет години. През това време той написа „Мистагогия на Светия Дух“, учено и красноречиво опровержение на ереста „филиокве“. Светият, все още в затвора, почина в мир през 893 г.

Светиите Барсануфий и Йоан Пророк, монаси от Палестина (VI в.)

„Свети Барсануфий Велики, който беше от Египет, и неговият ученик, Свети Йоан Пророкът, се бореха в строга уединеност през VI век в манастира на Аба Серидус в Газа, Палестина, и бяха надарени с удивителни дарби на пророчество и духовно прозрение. Те са споменати от Свети Доротей от Газа, техен ученик, в неговите писания. Много от съветите, които са изпращали на християни, които са им писали, са запазени в книгата, която носи техните имена. Веднъж някои от Отците помолили Свети Барсануфий да се моли Бог да укроти гнева Си и да пощади света. Свети Барсануфий отговорил, че имало „трима мъже, съвършени пред Бога“, чиито молитви се срещали пред Божия престол и пазели целия свят; на тях било разкрито, че Божият гняв няма да продължи дълго. Тези трима, казал той, били „Йоан от Рим, Илия от Коринт и още един от епархията на Йерусалим“, като скрил името на последния, тъй като това бил самият той. (Великият Хорологион)

Свети Барсануфий живееше в такава уединеност, че само игуменът Серидус го беше виждал някога: веднъж седмично игуменът му носеше три хляба и малко вода и записваше съветите на светеца. Някои от братята започнаха да подозират, че Барсануфий е измислица на игумена, и за да успокои умовете им, той излезе от килията си за единствения път, поздрави ги, изми им краката и се оттегли отново.

Не е известно кога е починал Свети Барсануфий. Когато се заподозряло, че е умрял в килията си, патриархът на Йерусалим наредил тя да бъде отворена, но от вратата изригнал огън, който попречил на всеки да влезе.