Исаия 3.1-14 (6-ти час)

1Ето Господ, Господ Саваот, ще отнеме от Иерусалим и от Иуда жезъл и тръст, всяка хлебна и всяка водна подкрепа, 2храбър вожд и воин, съдия и пророк, ясновидец и старец, 3петдесетник и велможа, съветник, мъдър художник и изкусен гадател. 4И ще им дам момчета за началници, и деца ще владеят над тях. 5И в народа един ще угнетява другиго, и всякой - своя ближен; момче безсрамно ще се големее пред старец, и простак - пред велможа. 6Тогава човек ще се хване за брата си, в челядта на баща си, и ще каже: ти имаш одежда, бъди ни вожд, и тия развалини да бъдат под твоя ръка. 7А той с клетва ще каже: не мога изцели раните на обществото; и в моята къща няма ни хляб, ни одежда: не ме правете вожд на народа. 8Тъй се е рушил Иерусалим, и падна Иуда, защото езикът им и делата им са против Господа, оскърбителни за очите на Неговата слава. 9Изразът на лицето им свидетелствува против тях, и за греха си те разказват открито, както содомци, не крият: горко на душата им! защото сами на себе си навличат зло. 10Кажете на праведника: блазе му! защото ще яде плодовете на делата си; 11а на беззаконника - горко му! защото ще има отплата за делата на ръцете му. 12Притеснители на Моя народ са деца, и жени владеят над него. Народе Мой! твоите вождове те въвеждат в заблуда и са развалили пътя, по който вървиш. 13Дигна се Господ на съд, - и стои, за да съди народите. 14Господ влиза в съд със старейшините на Своя народ и с Неговите князе: вие опустошихте лозето; плячкосаното от сиромаха е във вашите къщи;

Битие 2.20-3.20 (Вечерня)

20И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове; но за човека не се намери помощник, нему подобен. 21И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът. 22И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека. 23И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си). 24Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът. 25И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.

1Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая? 2Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем, 3само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете. 4Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете; 5но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло. 6Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той. 7Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листа и си направиха препасници. 8И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, и скриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета. 9И извика Господ Бог на Адама и му рече: (Адаме,) где си? 10Той каза: чух гласа Ти в рая, и ме достраша, защото съм гол, и се скрих. 11И рече (Бог): кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш? 12Адам отговори: жената, която ми даде Ти - тя ми даде от дървото, и аз ядох. 13Тогава Господ Бог рече на жената: защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти, и аз ядох. 14И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си; 15и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата. 16На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе. 17А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, - проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си; 18тръне и бодили ще ти ражда тя; и ще се храниш с полска трева; 19с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш. 20И даде Адам на жена си име Ева *, защото тя стана майка на всички живеещи.

Притчи 3.19-34 (Вечерня)

19Господ с премъдрост основа земята, с разум утвърди небесата; 20чрез Неговата премъдрост се разтварят бездните и облаците ръсят роса. 21Синко, не изпущай тия неща отпред очите си, пази здравомислие и разсъдливост, - 22и те ще бъдат живот за душата ти и украшение за шията ти. 23Тогава ще вървиш безопасно по пътя си, и ногата ти не ще се спъне. 24Кога легнеш да спиш, не ще се боиш, и кога заспиш, сънят ти ще бъде приятен. 25Не ще се уплашиш от внезапен страх, нито от нападение, що иде от нечестивци; 26защото Господ ще бъде твое упование и ще запази ногата от примка. 27Не отказвай да сториш добро ономува, който се нуждае, кога ръка ти има сила да го стори. 28Не казвай на приятеля си: "иди си и дойди пак, и утре ще ти дам", кога имаш при себе си. (Защото не знаеш, какво ще роди утрешният ден.) 29Не крой зло против ближния си, когато с доверие живее при тебе. 30Не сваждай се с човека без причина, когато не ти е сторил зло. 31Да ти се не ревне човек, който постъпя насилствено, и не избирай ни един от пътищата му; 32защото Господ се гнуси от развратния, и с праведните има общение. 33Проклятие Господне е върху дома на нечестивия, а жилището на благочестивите Бог благославя. 34Над кощунници Той се присмива, а на смирени дава благодат.

Блаженият Николай от Псков, Христови блажен (1576)

„Редката безстрашност е характерна черта на безумците за Христа. Блаженият Николай тичаше по улиците на Псков, преструвайки се на луд, изобличаваше хората за тайните им грехове и предсказваше какво ще им се случи. Когато цар Иван Грозни влезе в Псков, целият град беше обзет от страх и ужас пред ужасния цар… Царят, научавайки за този блажен човек, кой и какъв е той, го посети в неговата малка килия. [Иван беше голям почитател на външната набожност.] Беше първата седмица на Великия пост. Като чу, че царът идва да го посети, Николай намери парче сурово месо и, когато царът влезе в килията му, Николай се поклони и предложи месото на царя. „Яж, малки Иван, яж!“ Страшният цар му отговори яростно: „Аз съм християнин и не ям месо по време на поста.“ Тогава Божият човек отвърна: „Ти правиш това и дори по-лошо; ти се храниш с човешка плът и кръв, забравяйки не само поста, но и Бога.“ Тази лекция проникна дълбоко в сърцето на цар Иван и той веднага напусна Псков, обзет от срам, след като имаше намерение да извърши голямо клане там.“ (Пролог)

Света новомученица Кирана (1751)

Тази благочестива и красива девица живеела в село близо до Солун. Един ден един еничар, дошъл да събира данъци, я видял и бил обзет от похот. Когато тя отхвърлила ухажванията му, злият чиновник я завел пред съдията в Солун и, използвайки други войници като лъжесвидетели, заявил, че тя е съгласна да се омъжи за него и да приеме исляма. На всички тези твърдения Кирана отговорила: „Аз съм християнка и нямам друг младоженец освен Христос, на когото съм посветила девствеността си като зестра. Него обичам и за Него съм готова да пролея кръвта си! Това е отговорът ми; не очаквайте друг от мен.“ Като казала това, тя „се затворила в мълчание“ (Синаксарион) и не свидетелствала повече. Тя беше хвърлена в затвора, където беше измъчвана и накрая пребита до смърт от своя надзирател. Когато умря, божествена Светлина я обгърна и озари целия затвор. Когато новината за чудото се разнесе, засрамените турски чиновници предадоха тялото ѝ на християните, които го погребаха извън града.