Йоил 2.12-26 (Шести час)

12Но и сега още казва Господ: обърнете се към Мене от все сърце с пост, плач и ридание. 13Раздирайте сърцата си, а не дрехите си, и се обърнете към Господа, вашия Бог; защото Той е благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, и съжалява за злочестината. 14Кой знае, дали Той не ще се смили и не ще остави подир Себе Си благословение - хлебен принос и възлияние на Господа, вашия Бог? 15Затръбете с тръба на Сион, наредете пост и обявете тържествено събрание. 16Съберете народа, свикайте събрание, поканете старци, съберете деца и кърмачета; нека излезе младоженец от своя чертог, и невеста - от своята горница. 17Между притвора и жертвеника нека плачат свещениците, служители Господни, и да казват: "смили се, Господи, над народа Си, не предавай наследието Си на поругание, та да се не подиграват с него народите! Защо да казват между народите: де е техният Бог?" 18Тогава Господ ще възревнува за земята Си и ще се смили над народа Си. 19И ще отговори Господ и ще рече на Своя народ: ето, Аз ще ви пратя хляб, вино и дървено масло, и ще се насищате с тях, и вече няма да ви предам за поругание на народите. 20И дошлия от север ще махна от вас и ще го изгоня в безводна и пуста земя: предното му пълчище - в източното море, а задното - в западното море, и ще се понесе от него зловоние и ще се дигне от него смрад, понеже той направи голямо зло. 21Не се бой, земьо: радвай се и се весели, защото Господ е велик, за да направи това. 22Не се бойте, полски добитъци, защото пасбищата на пустинята ще се покрият с трева, дървото ще даде своя плод, смоковницата и лозата ще покажат силата си. 23И вие, чеда Сионови, радвайте се и се веселете у Господа, вашия Бог; защото Той ще ви даде дъжд умерено и ще ви праща дъжд, дъжд ранен и късен, както по-преди. 24И ще се напълнят гумна с жито и ще се препълнят чебри с гроздов сок и дървено масло. 25И ще ви отщетя за ония години, които изпоядоха скакалци, червеи, бръмбари и гъсеници - голямата Ми войска, която пратих върху вас. 26И до насита ще ядете и ще се насищате и славите името на Господа, вашия Бог, Който чудно нещо извърши с вас, и няма да се посрами Моят народ вовеки.

Йоил 3.12-21 (Вечерня)

12Нека станат народите и слязат в долината на Иосафата; защото там Аз ще седна, за да съдя народите отвред. 13Турете на работа сърпове, защото жътвата е узряла; идете, спуснете се, защото линът е пълен, и чебрите се препълват, понеже злобата им е голяма. 14Тълпи, тълпи в съдната долина! защото близо е денят Господен в съдната долина! 15Слънце и месечина ще потъмнеят, и звездите ще изгубят блясъка си. 16И ще загърми Господ от Сион и ще издаде гласа Си от Иерусалим; ще потреперят небе и земя; но Господ ще бъде защита на Своя народ и отбрана за синовете Израилеви. 17Тогава ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш, Който обитава на Сион, на светата Моя планина; и ще стане Иерусалим светиня, и няма вече другоплеменници да преминават през него. 18И ето, в оня ден от планините вино ще капе, и от ридовете мляко ще потече, и всички долища иудейски ще се напълнят с вода, а от дома Господен ще излезе извор и ще напоява долина Ситим. 19Египет ще стане пустиня, и Едом ще стане пуста степ, задето те притесняваха синовете Иудини и проливаха невинна кръв в земята им. 20А Иуда ще живее вечно, и Иерусалим - от рода в род. 21Аз ще измия кръвта им, която не съм измил още, и Господ ще обитава на Сион.

Апостолите Архип и Филемон от Седемдесетте и мъченицата Афия

Архип беше син на светиите Филемон (22 ноември) и Афия (15 февруари) и, подобно на тях, беше ученик на апостол Павел, който го нарича „наш съратник“ (Фил. 2). Той и баща му проповядвали Евангелието в Колоса, а Архип вероятно служил като свещеник в църквата, която се събирала в дома на семейството му (Колос. 4:17). Ревността на Архип в проповядването на Евангелието на Христос толкова разгневи езичниците, че те го хванаха и го заведоха пред управителя Андрокъл. Когато светецът отказа да принесе жертва на Артемида, той беше съблечен, бит, измъчван по различни начини и накрая убит с камъни.

Нашата преподобна майка Филотея от Атина (1589)

„Тази ярка звезда на милосърдието изгря в мрачните дни на турското робство, за да излее Божията милост върху потиснатия народ на Атина и да поведе много застрашени души по пътя на правдата.“ (Синаксарион)

Тя е родена през 1528 г. в знатното семейство Венизелу, като чудотворно отговор на дългогодишната молитва на майка си. Въпреки че още в детството си проявява любов към аскезата и молитвата, тя е много търсена като богата наследница и на дванадесетгодишна възраст се омъжва за груб и жесток мъж. Тя търпи неговото лошо отношение с достойнство и се моли ежедневно за неговото обръщане. След три години бруталният съпруг умира и Филотея се посвещава изцяло на живот на молитва и пост, живеейки като отшелница, макар и все още в родителския си дом. Когато родителите ѝ умрели десет години по-късно, тя използвала цялото си състояние, за да основе манастир. Проектът му ѝ бил даден във видение от апостол Андрей и той бил посветен на него. Наред с манастира тя основала болница, приют за бедните и училища, където момчетата и момичетата да получават християнско образование, нещо, което очевидно не се осигурявало от турските владетели.

Веднага след като манастирът беше започнат, тя пое монашески обет под името Филотея, и тя, нейните слугини и много млади жени от града станаха първите монахини там. Филотея продължила да проявява безгранично състрадание към бедните и болните, които посещавала и грижела. Тя била толкова щедра в даването на милостиня, че неведнъж манастирът оставал без храна или други жизнени необходимости, и сестрите започнали да се оплакват от нея. Но всеки път неочаквано се появявали големи дарения, които спасявали общността от глад.

Филотея предлагала убежище и приют на християнски робини, които бягали от господарите си, за да запазят вярата и целомъдрието си. Това разгневило турците, които обградили манастира, хванали Филотея и я завели пред съдията. Казали й да се отрече от Христос или да умре, а когато тя отказала, била осъдена на смърт; но някои влиятелни атински гърци успели да се застъпят за нея и да постигнат освобождаването й.

Веднага след освобождаването си тя удвои молитвите си, апостолските си усилия и делата си на милосърдие и скоро получи дара да върши чудеса и изцеления. Толкова много ученици дойдоха да се присъединят към нея, че тя основа втори манастир. Нарастващото й влияние предизвика омразата на някои от турците, които една нощ нахлуха в манастира и я пребиха жестоко, оставяйки я полумъртва. Тя понесе последиците от раните си търпеливо и след кратко време предаде душата си на Бога през 1589 г.

Двадесет години след нейното погребение от гроба й започна да се разпространява прекрасен аромат. Нейните скъпоценни мощи, почитани в катедралата в Атина, остават нетленни и до днес.