Марк 16.1-8 (2-ро утринно Евангелие)

1След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. 2И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, 3и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? 4И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. 5Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. 6А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. 7Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. 8И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.

1 Коринтяни 8.8-9.2 (Апостол)

8Храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим. 9Пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода стане съблазън за немощните. 10Защото, ако някой види, че ти, който разбираш, седиш на трапеза в капище, то неговата съвест, като на немощен, не ще ли го насърчи да яде идолски жертви? 11И при твоето разбиране ще загине немощният брат, за когото е умрял Христос. 12А като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа. 13Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си.

1Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа? 2Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа.

Матей 25.31-46 (Евангелие)

31А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, 32и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; 33и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата. 34Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; 35защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; 36гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. 37Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? 38Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? 39Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме? 40А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили. 41Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; 42защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; 43странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте. 44Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? 45Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. 46И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен.

Мъчениците Памфилий и сподвижниците му, в Кесария в Палестина (308)

Тези дванадесет свети мъченици са претърпели мъченическа смърт по времето на царуването на Диоклетиан.

„Първият от тях, Памфилий, беше свещеник в църквата в Кесария в Палестина; учен и набожен човек, той поправяше грешките на различни преписвачи в текста на Новия Завет. Самият той преписваше тази спасителна книга и я даваше на всеки, който я желаеше. Вторият беше дяконът Валентин, възрастен и сив от мъдрост. Той беше голям познавач на Свещеното Писание, което знаеше наизуст. Третият беше Павел, уважаван и изтъкнат човек, който по-рано беше хвърлен в огъня заради Христа. С тях бяха пет египтяни, братя по кръв и душа, които се връщаха в родната си земя, след като бяха излежали присъда в мините на Киликия. Когато стигнаха до портите на град Кесария, те заявиха, че са християни, и затова бяха изправени на съд. Когато ги попитаха как се казват, те отговориха: „Ние сме отхвърлили езическите имена, дадени ни от майка ни, и се наричаме Илия, Исая, Еремия, Самуил и Даниил.“ Когато ги попитаха откъде са, те отговориха: „От Йерусалим, който е горе.“ Всички те бяха обезглавени, а млад мъж на име Порфирий, който беше търсил телата им, за да ги погребе, пострада скоро след това. Него изгориха. Офицерът Селевк, който се беше приближил до мъчениците и ги беше прегърнал, преди мечът да се спусне върху главите им, също беше изгорен, както и един старец, Теодул, слуга на римския съдия, който беше прегърнал един от мъчениците, докато те бяха под ескорт. Накрая Юлиан, който целуна труповете на мъчениците и ги почете, последва ги в смъртта. Така те размениха малкото за по-голямото, кичозното за ценното и смъртта за безсмъртието и отидоха при Господа през 308 г.“ (Пролог)

Синаксарионът завършва така: „След мъченичеството на Памфилий, водачът на славната кохорта, нечестивият управител заповяда тялото му и тези на спътниците му да бъдат оставени там, където лежаха, като храна за хищни животни. Но по Божията провидение никое животно не се приближи до светите им мощи, които християните успяха да погребат с подобаваща чест.“ Разказът за тези мъченици е написан от Евсевий Кесарийски, ученик на Памфилий.