2 Йоаново 1.1-13 (Апостол)

1Аз, старецът - до избраната госпожа и нейните чеда, които истински обичам, - и не само аз, но и всички, които са познали истината, - 2заради истината, която пребъдва в нас и ще бъде с нас вовеки: 3да бъде с вас благодат, милост, мир от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа, Сина на Отца, в истина и любов. 4Много се зарадвах, че намерих твои чеда да ходят в истината, според както получихме заповед от Отца. 5И сега те моля, госпожо, не като че ти пиша нова заповед, но оная, която имаме отначало, да любим един другиго. 6А любовта се състои в това, да постъпваме по Неговите заповеди. Тази е заповедта, която сте чули отначало, за да постъпвате по нея; 7защото в света влязоха мнозина прелъстници, които не изповядват, че Иисус Христос е дошъл в плът; такъв човек е прелъстник и антихрист. 8Пазете се, да не би да изгубите онова, за което сте се трудили, но да получите пълна награда. 9Всякой, който престъпва Христовото учение и не пребъдва в него, няма Бога; който пребъдва в Христовото учение, той има и Отца, и Сина. 10Който дохожда при вас и не донася това учение, него не приемайте у дома си и не го поздравявайте; 11защото, който го поздравява, участвува в неговите лоши дела. 12Ако и да имах много да ви пиша, ала не исках на книга и с мастило, а се надявам да дойда при вас и да говоря уста с уста, та радостта ми да бъде пълна. 13Поздравяват те чедата на избраната твоя сестра. Амин.

Марк 15.22, 25, 33-41 (Евангелие)

22Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място. 25Беше третият час, и Го разпнаха. 33А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час. 34А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои', Елои', лама' савахтани'? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? 35Някои от стоещите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия. 36А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме. 37А Иисус, като издаде висок глас, издъхна. 38И храмовата завеса се раздра на две отгоре додолу. 39А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий. 40Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия, 41които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Иерусалим.

Светият ни отец Авксентий (470)

Той е от персийски произход, роден в Сирия. Като млад мъж се е отличил като член на двора на император Теодосий Млади. Виждайки суетата на светските почести и удоволствия, той става монах в Константинопол; но когато хората започват да възхваляват неговата святост, той бяга в планината Оксея близо до Халкедон, която по-късно става известна като планината на Авксентий. Там той построил малка колиба и живял в уединение; но с времето бил открит от някои овчари и вярващите започнали да пристигат във все по-голям брой за неговото учение, благословия, молитви и изцеление. Той извършил безброй чудеса, но смирението му било такова, че винаги се стремял да избегне те да му се приписват. Когато го молели да се моли за изцеление на някого, той се опитвал да откаже, казвайки: „И аз съм грешен човек.“ Но когато хората го убеждаваха с молбите си, той призоваваше всички да се молят заедно за изцеление; или им напомняше, че Бог ще даде според вярата им; или казваше на болния: „Господ Иисус Христос те изцелява.“ Когато император Марциан свика Четвъртия вселенски събор в Халкедон, той заповяда отшелникът да се присъедини към събранието на светите отци. Авксентий отказа, като каза, че учението на доктрината е от компетенцията на епископите, а не на монасите. Пратениците на императора го заведоха насила. Той беше посрещнат с почести от императора и потвърди всички решения на Събора.

Той никога не се върна на планина Оксея, а се засели на още по-диво и отдалечено място на планина Скопа, която по-късно стана известна като планина Св. Авксентий. Учениците му построиха малка дървена колиба с един прозорец, през който той можеше да разговаря с непрекъснатия поток от посетители. Той почина в мир през 470 г. Голяма тълпа се събрала за погребението му, а светите му мощи били поверени на женски манастир, чийто духовен отец бил той.

Планината Св. Авксентий скоро се превърна в център на исихастичния живот с седем манастира.

Свети Кирил, равен на апостолите и просветител на славяните (869)

Вижте съвместното честване на светиите Кирил и Методий на 11 май.

Какво се случи с Деня на влюбените?

На 14 февруари Римокатолическата църква чества двама светци на име Валентин, и двамата мъченици в Рим в различно време (единият е бил епископ в Италия). И двамата са светци и в Православната църква, но се честват на 30 юли и 24 октомври. Що се отнася до шоколадовите бонбони, цветята, картичките и т.н., Енциклопедия Британика казва: „Денят на Свети Валентин като празник на влюбените... няма никаква връзка със светеца или с някое събитие от неговия живот. Тези обичаи изглеждат по-скоро свързани или с езическия римски празник Луперкалия, който се е провеждал в средата на февруари, или с пролетния сезон като цяло.“

Почитаемият Марон, отшелникът от Сирия (ок. 423)

Този аскет и чудотворец е бил приятел на Свети Йоан Златоуст. Прочетете за неговия живот тук.