1 Йоаново 3.21-4.6 (Апостол)

21Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога, 22и, каквото просим, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим което е благоугодно пред Него. 23А заповедта Му е тая, да вярваме в името на Неговия Син Иисуса Христа и да любим един други, както ни е дал заповед. 24И който пази заповедите Му, пребъдва в Него, и Той - в него. А че Той пребъдва в нас, узнаваме по духа, който ни е дал.

1Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света. 2По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога. 3А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света. 4Вие сте от Бога, чеда, и сте ги победили; защото Тоя, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света. 5Те са от света, затова и по светски говорят, и светът ги слуша. 6Ние сме от Бога: който знае Бога, слуша ни; който не е от Бога, не ни слуша. По това и познаваме духа на истината и духа на заблудата.

Марк 14.43-15.1 (Евангелие)

43И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите. 44А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко. 45И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Рави', Рави'! и Го целуна. 46А те сложиха ръцете си върху Му и Го хванаха. 47А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото. 48Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете. 49Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но - да се сбъднат Писанията. 50Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха. 51Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха. 52Но той, като остави платнището, избяга гол от тях. 53И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници. 54Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня. 55А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха. 56Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви. 57И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха: 58чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен. 59Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво. 60Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе? 61Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения? 62Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци. 63Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели? 64Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт. 65И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: проречи! И слугите му удряха плесници. 66Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника 67и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисуса Назарееца. 68Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя. 69Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях. 70А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския. 71И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите. 72Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче.

1Веднага заранта първосвещениците със стареите и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата.

Свети Мелетий, архиепископ на Антиохия (381)

Нашият свят отец Мелетий, арменец по рождение, стана архиепископ на Антиохия в разгара на арианската полемика. Въпреки че беше назначен от влиятелни ариани, които смятаха, че споделя техните възгледи, веднага след като се възкачи на престола, той започна да проповядва единосъщността на Сина с Отца. „При това архидяконът, арианин, сложи ръка върху устата на епископа; Мелетий тогава протегна три пръста към народа, затвори ги и протегна само един, показвайки чрез знаци равенството и единството на Светата Троица. Изплашеният архидякон тогава хвана ръката му, но освободи устата му, и Мелетий заговори още по-решително в защита на Никейския събор“ (Великият Хорологион). Свети Мелетий е този, който е ръкоположил свети Йоан Златоуст за четец и дякон в Антиохия. Той е председателствал Втория вселенски събор през 381 г. При неговото погребение свети Григорий Нисийски е произнесъл погребална реч, оплаквайки: „Нашият Илия е възнесен, а на негово място не е останал никакъв Елисей.“

Свети Алексий, митрополит на Москва и чудотворец на цяла Русия (1378)

Роден е в началото на XIV век в семейство на придворни сановници в Москва. Въпреки доброто си образование, той не е бил привлечен от светския успех и на двадесетгодишна възраст става монах. С времето Алексий е ръкоположен за епископ на Владимир, а след това за митрополит на Москва, което по онова време е било най-високата длъжност в руската църква (която все още е била под патриархата на Константинопол). Русия тогава е под жестокото владичество на татарите. Свети Алексий пътува два пъти до Златната орда, където татарският хан държи двора си. При първото си посещение (1359 г.) той изцелява съпругата на хана от слепота, която я е измъчвала в продължение на три години – чудо, което допринася значително за смекчаване на отношението на татарите към руските им васали и за запазване на свободата на Църквата.

Непрестанните му усилия в света не лишили светеца от любовта му към монашеството: той се съвещаваше със светите монаси при всяка възможност и основаваше много нови манастири. Като наближаваше края на живота си, той се опита без успех да убеди своя приятел Свети Сергий Радонежки (25 септември) да го наследи. Той почина в мир през 1378 г. Непотънващите му мощи се почитат в катедралата „Богоявление“ в Москва.