Лука 24.12-35 (5-то утринно Евангелие)

12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. 13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, 14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. 15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. 17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? 18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? 19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; 20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; 21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; 22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, 23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; 24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. 25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! 26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? 27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. 28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; 29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. 30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; 31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. 32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? 33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, 34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.

Ефесяни 6.10-17 (Апостол)

10Прочее, братя мои, усилвайте се в Господа и в мощта на силата Му; 11облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, 12защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. 13Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите. 14И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, 15и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира; 16а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; 17вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово;

Лука 13.10-17 (Евангелие)

10В една от синагогите Той поучаваше в събота; 11и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи. 12Като я видя Иисус, повика я и рече й: жено, освобождаваш се от недъга си! 13И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога. 14При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден. 15Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои? 16А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден? 17И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Отче наш сред светиите Амвросий, епископ на Милано (397)

Този прочут светилник на Православието в Западната църква е роден в Галия през 349 г., но овдовялата му майка отвежда семейството в Рим, докато той е още малко дете. Блестящ и добре образован, той е назначен за провинциален управител през 375 г. и се установява в Милано. По онова време арианската ерес все още разделя Църквата, въпреки отхвърлянето ѝ на Никейския събор през 325 г. Когато идва време да се избере нов епископ в Милано, православната и арианската партии са толкова разделени, че не могат да постигнат съгласие за нов епископ. Когато Амвросий идва като управител, за да се опита да възстанови мира и реда, едно малко дете, божествено вдъхновено, извиква: „Амвросий, епископе!“. За учудване на Амвросий, хората подемат виковете и самият Амвросий е избран, въпреки че се опитва да откаже, протестирайки, че е само катехумен (в онези дни все още е било обичайно да се отлага Светото Кръщение от страх да не се оскверни с грях). Той дори се опитва да избяга, но конят му го връща в града. Предавайки се на Божията воля, той бил кръстен и само седмица по-късно бил въздигнат за епископ. Веднага се отказал от всички притежания, раздал всичките си пари на бедните и дал именията си на Църквата. Веднага започнал пламенна защита на Православието в своите проповеди и писания, за ужас на арианите, които подкрепили избора му. Скоро той убедил Грациан, император на Запада, да свика Аквилейския събор, който сложил край на арианството в Западната църква. (Арианството обаче продължило да процъфтява сред варварските народи в продължение на много години; вижте Африканските мъченици, които също се отбелязват днес).

Няколко пъти светият епископ е бил призоваван да защитава Църквата от господството на светските власти. Веднъж, потушавайки въстание в Солун, император Теодосий наказва града, като нарежда избиването на хиляди негови жители. Когато по-късно императорът посещава Милано и идва в катедралата, за да присъства на литургията, свети Амвросий го спира на вратата, осъжда престъплението му пред целия народ, забранява му да влиза в църквата и го отлъчва от църквата за осем месеца. Императорът си тръгва плачейки и се подчинява смирено на църковната дисциплина. Когато се завръща след дълго покаяние, за да бъде възстановен в Причастие, той влиза в светилището заедно с духовенството, както е било обичайно за императорите от времето на Константин Велики. Но отново свети Амвросий го смирява пред очите на целия народ, казвайки: „Излез и заеми мястото си сред миряните; багряница не прави свещеници, а само императори.“ Теодосий си тръгва без възражения, заема мястото си сред каещите се и никога повече не се опитва да влезе в светилището на църква. (Когато императорът почина, епископ Амвросий проведе надгробна реч).

Чрез учение, проповядване и писане свети Амвросий довел безброй езичници до вярата. Най-известният му новопокръстен е свети Августин (15 юни), който става негов ученик и в крайна сметка епископ. Многобройните богословски и катехизически произведения на Амвросий спомагат значително за разпространението на учението на гръцките отци в латинския свят. Той е написал много славни антифонни химни, които някога са били едни от бисерите на латинските служби.

Свети Амвросий починал в мир през 397 г.; мощите му все още почиват в базиликата в Милано.

Африканските мъченици, пострадали по време на преследването на вандалите (429 г. и след това)

През 429 г. осемдесет хиляди вандали прекосили Испания в Африка и в течение на десет години кланета и грабежи завладели по-голямата част от римските територии в Северна Африка. Много хора си представят тези варвари като езичници, но всъщност те били ариански еретици, които под ръководството на своя водач Гензерих започнали ожесточено преследване на Църквата, където и да я срещнали. Мъченията, които хиляди претърпели в изповядването на вярата си, са твърде ужасни, за да бъдат описани тук; духовенството било откроено заради особена жестокост.

Днес почитаме особено православните верни, които вандалите изгориха до смърт в църквата им и които продължиха да пеят химни и да хвалят Бога до момента на смъртта си. Също така почитаме тристата мъченици в Картаген, които загинаха от меч, вместо да приемат арианското кръщение.

Смъртта на Гензерих през 454 г. донесла малко облекчение, тъй като след кратка пауза неговите наследници Хунерих (477-484) и Гонтамунд (484-497) продължили преследването също толкова жестоко, както преди. Християнска Африка живяла под вандалско иго почти 100 години: свободата от преследване не била сигурна, докато силите на Юстиниан не победили и не прогонили вандалите през 523-525 г. Африканската църква, някога фар на християнството, никога не възвърнала предишната си жизненост.

Нашият достопочтен отец Антоний от Сия (1556)

Свети Антоний е един от светите закрилници на иконографите.

Той е роден през 1477 г. в руско село близо до Архангел. От ранна възраст се посвещава на четене на свещени книги и изработване на икони. Когато родителите му умират, той постъпва на служба при богат господар в Новгород и по-късно се жени за дъщерята на господаря. Но по-малко от година след женитбата си овдовява. Отчаял се от земните утехи, той раздава богатството си на бедните и, притежавайки само дрехите, които носи, отива да стане монах в манастира „Свети Пахомий“. Там той се отличава в молитва, бдение и аскеза, молейки се през по-голямата част от нощта, поемайки най-тежката работа през деня и хранейки се само през ден. След кратко време е ръкоположен за свещеник.

Няколко години по-късно той и двама негови спътници, търсейки по-уединен живот за молитва, пътуват до студените брегове на Бяло море и основават малко монашеско братство, където река Сия се влива в езерото Михайлов. Те живеят в пълна бедност, препитавайки се от събиране на гъби и диви плодове. Много пъти чуват звука на камбани, въпреки че наблизо няма църква или жилище. С течение на времето други братя са привлечени към мястото и с помощта на великия московски княз е основан манастир. Когато манастирската църква изгаря, икона на Света Троица, нарисувана от Свети Антоний, по чудо оцелява невредима и по-късно извършва много чудеса. Самият светец се оттегля в горите, живеейки сам в продължение на много години, докато не е призован обратно от духовните си деца, за да служи като игумен на манастира. Предвидил собствения си край, той почина в мир през 1556 г. Той моли тялото му да бъде хвърлено в езерото, но учениците му, послушни във всяко друго отношение, не изпълняват молбата му. Гробницата му е източник на много чудеса през следващите години.