1 Тимотей 6.11-16 (Апостол, Събота след Рождество)

11Но ти, човече Божий, бягай от тия неща и стреми се към правда, благочестие, вяра, любов, търпение и кротост. 12Подвизавай се с добрия подвиг на вярата: дръж се о вечния живот, за който ти биде и повикан и изповяда доброто изповедание пред много свидетели. 13Наръчвам ти пред Бога, Който всичко животвори, и пред Христа Иисуса, Който засвидетелствува доброто изповедание пред Понтия Пилата, 14да спазиш заповедта чиста, безукорна, дори до явяването на Господа нашего Иисуса Христа, 15което, кога му дойде време, ще открие блажения и едничък Властител, Цар на царете и Господар на господаруващите, 16Който е едничък безсмъртен и живее в непристъпна светлина, Когото никой от човеците не е видял, нито може да види. Нему чест и владичество вовеки. Амин.

Ефесяни 5.1-8 (Апостол)

1И тъй, подражавайте Богу, като чеда възлюбени, 2и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание. 3А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменуват между вас, както прилича на светии, 4нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки, да се чува благодарение. 5Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбец, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. 6Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божий върху синовете на неверието; 7и тъй, не ставайте техни съучастници. 8Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината,

Деяния 6.8-7.5, 47-60 (Апостол, Св. Стефан)

8А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа. 9Като станаха някои от синагогата, тъй наречена синагога на либертинци, и от тая на киринейци, александрийци и на тия, що бяха от Киликия и Асия, влязоха в препирня със Стефана; 10ала не можеха да противостоят на мъдростта и духа, с който той говореше. 11Тогава подучиха някои човеци да кажат: чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога. 12И подбудиха народа, стареите и книжниците и, като го нападнаха, грабнаха го и заведоха в синедриона. 13И представиха лъжливи свидетели, които казваха: тоя човек не престава да говори хулни думи против това свето място и против Закона, 14защото го чухме да казва, че Тоя Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, що ни е предал Моисей. 15И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел.

1Тогава първосвещеникът рече: това тъй ли е? 2А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан, 3и му каза: "излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа". 4Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете. 5И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо. 47А Соломон Му построи дом. 48Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът: 49"небето е Мой престол, а земята - подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? 50Нали Моята ръка направи всичко това?" 51Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие. 52Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, - 53вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте. 54Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него. 55А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога, 56и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога. 57Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него 58и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел, 59и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми! 60И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.

Матей 12.15-21 (Евангелие, Събота след Рождество)

15И тръгна подире Му множество народ, и Той ги всички изцери, 16и запрети им да разгласяват за Него, 17за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: 18"ето Моя Отрок, Когото избрах, Моя възлюбен, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него, и на народите ще възвести съд; 19няма да се кара, нито ще вика, и никой няма да чуе гласа Му по кръстопътищата; 20преломена тръст няма да дочупи и тлеещ лен няма да угаси, докле не изведе съда към победа; 21и народите ще се уповават на Неговото име."

Лука 14.1-11 (Евангелие)

1Когато един съботен ден Той дойде в къщата на едного от фарисейските началници да яде хляб, ония, които бяха там, Го наблюдаваха; 2и ето, застана пред Него един човек, болен от красник. 3Иисус продума на законниците и фарисеите и рече: позволено ли е да се лекува в събота? 4Те мълчаха. И като хвана болния, изцери го и отпрати. 5След това им рече: кой от вас, ако осел или вол му падне в кладенец, няма веднага да го извади и в съботен ден? 6И не можаха да Му отговорят на това. 7А като забелязваше, как поканените избираха първите места, каза им притча: 8кога те покани някой на сватба, не сядай на предно място, да не би някой между поканените от него да бъде по-почетен от тебе, 9и да не би тоя, който е поканил тебе и него, дойде и ти каже: отстъпи на тогова място; и тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място. 10Но, кога бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та тоя, който те е поканил, като дойде, да ти каже: друже, премести се по-горе; тогава ще ти бъде чест пред насядалите с тебе; 11защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.

Матей 21.33-42 (Евангелие, Св. Стефан)

33Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си. 34И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете. 35А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. 36Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото. 37Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми. 38Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. 39И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха. 40И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари? 41Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете. 42Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни"?

Свети първомъченик и архидякон Стефан

Роднина на апостол Павел, Свети Стефан е един от седемте дякони (заедно с Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай), първоначално назначени от Църквата да служат на народа; и на Бога му е било угодно да го приеме като първи мъченик на Църквата за Христос. Прочетете дългия, красив и поучителен разказ за неговото свидетелство в Деяния на апостолите, глави 6-8. Когато Стефан, „пълен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и знамения между народа“ (Деяния 6:8), някои членове на синагога в Йерусалим дойдоха да спорят с него и, разярени от неговото провъзгласяване на Христос, го убиха с камъни. В смъртта си Свети Стефан разкри заличаването на границата между небето и земята от Христос и новото общение между човека и Бога: лицето му сияеше от светлината на Преображението и му беше дадено видение на Христос, седнал отдясно на Отца. Последните му думи бяха: „Господи, не им считай този грях“ (Деяния 7:60).

Според светото предание, мъченическата смърт на Свети Стефан се е случила точно година след слизането на Светия Дух на Петдесетница. Тялото му е взето и тайно погребано от Гамалиил, член на Синедриона и таен християнин.

Мощите на Свети Стефан са открити от свещеник Лукиан през 415 г. след видение. Те са пренесени в църквата, построена за тях в Йерусалим от императрица Евдокия, а по-късно са отнесени в Константинопол.

Мисионерската реч на светеца преди смъртта му (подобно на тази на дякона Свети Филип към етиопския евнух) ни напомня, че онези, назначени да служат материално на Църквата, не са лишени, нито дори извинени, от това да провъзгласяват славното Евангелие на Христос.

Нашият праведни отец Теодор Жестоки, брат на Свети Теофан Химнограф

Вижте разказа за живота му на 11 октомври, когато е чествана паметта на брат му Свети Теофан.