Евреи 7.1-6 (Апостол)

1Защото тоя Мелхиседек, - цар на Салим, свещеник на Всевишния Бог, който посрещна Авраама, когато този се връщаше от разбиването на царете, и го благослови, 2комуто Авраам отдели и десятък от всичко и който по значение на името си първом е цар на правда, а после и цар на Салим, сиреч, цар на мир, 3без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот и, по такъв начин, е уподобен на Сина Божий, - пребъдва завинаги свещеник. 4Виждате, колко е велик оня, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата си плячка. 5Ония от Левиевите синове, които приемат свещенство, имат заповед, да взимат по закона десятък от народа, сиреч от братята си, макар и тия да са произлезли от Авраамовите чресла. 6Но той, без да произлиза от техния род, взе десятък от Авраама и благослови оногова, който имаше обещанията.

Лука 21.28-33 (Евангелие)

28А когато почне това да се сбъдва, изправете се тогава и подигнете главите си, защото се приближава избавлението ви. 29И каза им притча: погледнете смоковницата и всички дървета: 30кога вече покарат, и вие виждате това, сами знаете, че е вече близо лято. 31Тъй, и кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо царството Божие. 32Истина ви казвам, няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне. 33Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.

Свети мъченик Себастиан и онези с него (287)

Той израства в Милано и става армейски офицер, където се отличава толкова добре, че император Диоклециан го назначава капитан на преторианската гвардия, без да подозира, че Себастиан е християнин. В Рим, изпълнявайки задълженията на придворен, той използва положението си, за да утешава и насърчава затворените си събратя християни. Чрез труда и примера си той довежда мнозина до вяра в Христос, включително Хроматий, префектът, отговарящ за преследването на римските християни.

Себастиан беше подкрепил двама братя, Марк и Марцелин, които очакваха екзекуция заради вярата си. Когато дошъл денят на екзекуцията, баща им Транквилин, който бил езичник, но чрез примера на Себастиан се обърнал във вярата, се явил на Хроматий и обявил, че и той е християнин. Свидетелството му било толкова силно, че коравосърдечието на префекта се стопило и той самият решил да стане християнин.

Гай, епископ на Рим, събрал новите братя (както мъже, така и жени — не всички новопокръстени от Себастиан са споменати тук), за да ги прегърне и кръсти, но също така и да ги предупреди за предстоящата им мъченическа смърт. Той заповядал на някои да избягат от града, а на други, водени от Себастиан, да останат в Рим, посвещавайки дните си на пост, молитва и благодарност, докато очакват смъртта си. Докато „групата мъченици“ правела това, мнозина идвали при тях и били изцелени от болести, а мнозина се присъединявали към тях в изповядване на Христос.

Когато дошло времето за мъченичеството, всеки член на групата бил подложен на въображаемо жестоки мъчения преди екзекуцията си. Самият Себастиан бил накаран да стане свидетел на смъртта на всички свои другари, а след това да изтърпи собственото си изпитание. Той спокойно изповядал непоклатимата си вяра пред самия Диоклециан, преди да бъде отведен на мястото на екзекуцията. Там бил вързан за стълб и станал мишена на група стрелци с лък, докато тялото му не се настръхнало от стрели като бодлите на таралеж. Той бил оставен да умре, но когато Ирина, вдовица на Свети Кастул, дошла да го погребе, тя го намерила жив и превързала раните му. Удивително, той се възстановил и отново се явил на императора. Смаян и възмутен, тиранинът заповядал Себастиан да бъде пребит до смърт с тояги и хвърлен в градската канализация. Същата вечер на една благочестива християнка било казано във видение да вземе тялото му и да го погребе в катакомбите. След като Свети Константин донесъл мир в Църквата, папа Дамас построил църква на мястото в чест на светеца. В продължение на стотици години там са се случвали много чудеса по застъпничеството на Свети Себастиан.

Свети свещеномъченик Модест I, архиепископ Йерусалимски (634 г.)

Родителите му били благочестиви християни от Себастия в Мала Азия, които починали в затвора, докато Модест бил още бебе. Детето било отгледано от езичници, но когато научило, че родителите му са умрели за Христос, то тайно също станало християнин. Когато осиновителите му починали, той пътувал до Атина, където бил приютен от християнски златар и съпругата му и станал християнин на тринадесетгодишна възраст. Милостинята и любовта на Модест към бедните скоро му спечелили слава, но предизвикали завистта на синовете на златаря, които продали Модест в робство по време на пътуване до Египет. Но Модест успял да доведе новия си господар до вярата в Христос и да си възвърне свободата.

Малко по-късно той предприел поклонение в Йерусалим. Вратите на църквата „Гроб Господен“ се отворили по неговите молитви и хората, приемайки това като знак от Бога, избрали Модест за архиепископ на Йерусалим. (Разказите за живота му не споменават, че преди това е бил нещо повече от мирянин.) Той служил на паството си нежно и ревностно, насърчавайки всички да изобилстват с духовни дарове и вършейки много чудеса. Молитвите му били ефективни не само за изцелението на верните, но дори и за изцелението на добитъка и другите животни. Поради тази причина все още е обичайно на този ден да се поръсват кошарите и обоните за животни, а дори и къщите, в които живеят домашни любимци, със светена вода, молейки за закрилата на светеца.

Свети Модест служил вярно на паството си до дълбока старост. Според някои сведения той починал в мир. Според други, в напреднала възраст бил предаден на езичниците от враговете си и обезглавен от тях след много мъки.