Библейски четива (Синодален превод)
Съставно 17 - Изход 40:1-5, 9-10, 16, 34-35 (Вечерня)
1Говори още Господ на Моисея и каза:
2в първия месец, на първия ден от месеца, сглоби скинията на събранието
3и тури в нея ковчега на откровението и покрий ковчега със завеса;
4внеси трапезата и нареди на нея това, що е за нареждане, внеси светилника и постави му кандилцата;
5постави златния жертвеник за кадене пред ковчега на откровението и окачи завесата при входа на скинията (на събранието);
9И вземи помазния елей, помажи скинията и всичко, що е в нея, и освети нея и всичките й принадлежности, и ще бъде света;
10помажи жертвеника на всесъжението и всичките му принадлежности и освети жертвеника, и жертвеникът ще бъде голяма светиня;
16И Моисей стори всичко: както му бе Господ заповядал, тъй и стори.
34Тогава облакът покри скинията на събранието, и слава Господня изпълни скинията;
35и Моисей не можеше да влезе в скинията на събранието, защото облакът я осеняваше, и слава Господня изпълняше скинията.
Съставно 18 - 3 Царства 7:51-8:1, 8:4-7, 9-11 (Вечерня)
51Тъй бе свършена всичката работа, която вършеше цар Соломон за храма Господен. И принесе Соломон посветеното от баща му Давида; среброто, златото и вещите предаде в съкровищницата на храма Господен.
1Тогава Соломон свика при себе си в Иерусалим старейшините Израилеви и всички коленоначалници, родоначалници на синовете Израилеви, за да пренесат ковчега на завета Господен от Давидовия град, сиреч Сион.
4и понесоха ковчега Господен и скинията на събранието и всички свещени вещи, що бяха в скинията; и носеха ги свещеници и левити.
5А цар Соломон и с него целият израилски събор, който се бе събрал при него, вървяха пред ковчега, принасяйки жертви от дребен и едър добитък, които не беше възможно да се изброят и сметнат поради множеството им.
6Свещениците внесоха ковчега на завета Господен на мястото му, в давира на храма, в Святая-Святих, под крилете на херувимите.
7Защото херувимите простираха криле над мястото на ковчега, и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.
9В ковчега нямаше нищо, освен двете каменни скрижали, които Моисей бе положил вътре на Хорив, когато Господ сключи завет със синовете Израилеви, след като бяха излезли от Египетската земя.
10Когато свещениците излязоха из светилището, облак изпълни дома Господен.
11И свещениците не можеха да стоят на службата поради облака, понеже сиянието Господне изпълни храма Господен.
Езекиил 43.27-44.4 (Вечерня)
27След като се свършат тия дни, в осмия ден и по-нататък, свещениците ще принасят върху жертвеника вашите всесъжения и благодарствени жертви; и Аз ще бъда милостив към вас, казва Господ Бог.
1И доведе ме назад при външните врата на светилището, обърнати към изток, и те бяха затворени.
2И каза ми Господ: тия врата ще стоят затворени, не ще се отворят, и никой човек не ще влезе през тях, защото Господ, Бог Израилев, влезе през тях, и те ще стоят затворени.
3Колкото за княза, той, като княз, ще седне в тях, за да яде хляб пред Господа; ще влезе през притвора на тия врата и през там ще излезе.
4После ме поведе през северните врата пред лицето на храма, и аз видях, и ето, славата Господня изпълняше дома Господен, и паднах ничком.
Лука 1.39-49, 56
(Утринно Евангелие)
39И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин,
40и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета.
41Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго,
42извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!
43И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ?
44Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми.
45И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа.
46И рече Мариам: душата ми величае Господа,
47и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,
48задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;
49задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му;
56И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си.
Евреи 9.1-7
(Апостол, Вход)
1Тъй и в първия завет имаше наредби за богослужение и земно светилище;
2защото скинията биде стъкмена така: в първата й част беше поставен светилникът, трапезата и хлебното предложение; тая част се нарича "Святая".
3А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се нарича "Святая Святих";
4в нея се намираше златната кадилница и обкованият от всички страни със злато ковчег на завета, в който стояха златната стомна с мана, покаралият жезъл Ааронов и скрижалите на завета,
5а над него - Херувими на славата, които осеняваха очистилището; за тия неща няма нужда сега да се говори подробно.
6При такава направа, в първата част на скинията всякога влизат свещениците, да извършват богослужението;
7а във втората влиза веднъж на годината само първосвещеникът, и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание.
2 Солунци 3.6-18 (Апостол)
6Заповядваме ви също, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да страните от всеки брат, който постъпва безчинно, а не по преданието, що е получил от нас.
7Сами знаете, как трябва да подражавате нам, защото ние не безчинствувахме при вас,
8нито у някого ядохме хляб даром, а работехме с труд и мъка деня и нощя, за да не отегчим някого от вас, -
9и не за това, че нямахме власт, а за да ви дадем себе си за пример, та да ни подражавате.
10Защото и когато бяхме между вас, наръчвахме ви това: който не иска да се труди, не бива и да яде.
11Но слушаме, че някои у вас живеят безчинно, нищо не работят, а се занимават с празни работи;
12на такива заповядваме и ги молим в Господа нашего Иисуса Христа да работят безшумно и свой си хляб да ядат.
13А вие, братя, не падайте духом, кога вършите добро.
14Ако ли някой не послуша думите ни в това послание, забележете го и не се сношавайте с него, за да се засрами;
15и го не смятайте за враг, а го наставлявайте като брат.
16А Сам Господ на мира да ви дава мир винаги и всякак; Господ да бъде с всички вас!
17Саморъчен поздрав от мене, Павла; това е белег във всяко послание; аз пиша тъй:
18благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.
Лука 10.38-42, 11.27-28
(Евангелие, Вход)
38И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.
39Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.
40А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.
41Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
42а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.
27А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!
28А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.
Лука 13.31-35 (Евангелие)
31В същия ден дойдоха някои фарисеи и Му казаха: излез и замини оттук, защото Ирод иска да Те убие.
32И рече им: идете и кажете на тая лисица: ето, изгонвам бесове, и изцерявам днес и утре, и на третия ден ще свърша;
33но Аз трябва да вървя днес, утре и други ден, защото не бива пророк да загине вън от Иерусалим.
34Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!
35Ето, оставя се вам домът ви пуст. И казвам ви, че няма да Ме видите, докле не дойде време да кажете: благословен Идещият в име Господне!