Филипяни 1.8-14 (Апостол)

8Бог ми е свидетел, колко много обичам всинца ви с любовта Иисус Христова. 9И моля се, щото вашата любов все повече и повече да изобилва чрез познание и разбиране на всичко, 10за да различавате, що е по-добро, та да бъдете чисти и без препънка в деня Христов, 11изпълнени с плодове на правда, дарувани чрез Иисуса Христа, за слава и похвала Божия. 12Желая, братя, да знаете, че тия неща, които ми се случиха, спомогнаха за по-голям успех на благовестието, 13тъй че моите в Христа окови станаха известни на цялата претория и на всички други, 14и повечето от братята на Господа, насърчени от моите окови, почнаха по-смело, без страх да проповядват словото Божие.

Лука 5.12-16 (Евангелие)

12Когато Иисус беше в един град, дойде един човек, цял в проказа, и, като видя Иисуса, падна ничком, па Го молеше и казваше: Господи, ако искаш, можеш ме очисти. 13Иисус протегна ръка, докосна се до него и рече: искам, очисти се! И веднага проказата се махна от него. 14И заповяда му да не обажда никому, а иди, каза, и се покажи на свещеника и принеси за очистването си, както е заповядал Моисей, тям за свидетелство. 15Но още повече се разнасяше мълвата за Него, и голямо множество народ се стичаше да Го слуша и да се цери при Него от болестите си. 16А Той отиваше в самотни места и се молеше.

Светите мъченици Сергий и Вакх (296/303)

„Тези свети и чудесни мъченици и герои на християнската вяра първоначално са били благородници при двора на император Максимиан. Самият император ги цени много за тяхната смелост, мъдрост и ревност, но когато чул, че тези негови велики благородници са християни, любовта му към тях се превърнала в ярост. И веднъж, когато имало голямо принасяне на жертви на идолите, императорът повикал Сергий и Вакх да принесат жертва заедно с него, а те открито отказали да му се подчинят в това. Извън себе си от гняв, императорът заповядал да им бъдат отнети одеждите, пръстените и знаците на престиж и да бъдат облечени в женски дрехи. След това сложи железни ярема на вратовете им и ги поведе така по улиците на Рим, за да бъдат осмивани от всички. След това императорът ги изпрати в Азия, при управителя Антиох, за да бъдат измъчвани. Антиох беше постигнал високата си длъжност с помощта на Сергий и Вакх, които някога го бяха препоръчали на императора. Когато Антиох започна да ги принуждава да се отрекат от Христос и да се спасят от позорното страдание и смъртта, двамата светии отговориха: „И честта, и позорът, и животът, и смъртта – всичко е едно за този, който търси Небесното Царство.“ Антиох хвърли Сергий в затвора и заповяда първо да измъчват Вакх. Слугите се редуваха да бият светия Вакх, докато цялото му тяло не се раздроби на парчета. Светият му дух излезе от раздробеното и окървавено тяло и бе отнесен при Господа от ангелите. Свети Вакх пострада в град Варвалис. След това изведоха светия Сергий. На краката му бяха обути железни обувки, обковани с пирони, и той бе изведен в сирийския град Ресафа, където бе обезглавен с меч. Душата му отиде в Рая, където заедно с приятеля си Вакх получи венеца на безсмъртната слава от Христос, своя Цар и Господ. Тези двама славни рицари пострадаха за християнската вяра около 303 г.” (Пролог) „Великият Хорологион” посочва 296 г. като дата на тяхното почиване. Една от най-красивите църкви в Константинопол, която все още стои, е посветена на светиите Сергий и Вакх.

Свети йеромартир Полихроний (IV в.)

Син на селяни, той се отличавал още от детството си с благочестие и аскетизъм. Веднъж, благодарение на молитвите му, близо до селото му извира извор, който е бил необходим за оцеляването на селото. Когато пораснал, Полихроний отишъл да работи в някои лозя близо до Константинопол. Въпреки че работел цял ден, той ядял само на всеки два или три дни. Стопанинът на лозята, виждайки строгия му и молитвен начин на живот, му дал голяма сума пари и казал: „Божий човек, върви си у дома и се моли за мен. “ С парите Полихроний построил църква, заселил се близо до нея и няколко години по-късно бил ръкоположен за свещеник в църквата, която сам построил. Полихроний се яви на Първия Вселенски събор през 325 г. като ревностен защитник на православието. Поради това някои ариански еретици решиха да отмъстят. Един ден, след смъртта на император Константин, арианите нападнаха Полихроний пред олтара, докато той служеше Божествената литургия, смесвайки по този начин кръвта му със самата кръв на Спасителя.

Деветдесет и деветте отци от Крит (дата неизвестна)

Свети Йоан Отшелникът и тридесет и пет негови спътници живеели в Египет, но се качили на кораб като група за Кипър, за да практикуват аскеза в изгнание. На Кипър се срещнали с група от тридесет и девет други, които също търсели да живеят по-пълноценно аскетичен живот, и двете групи се обединили. „За да могат и тези аскети да вкусят от благодатта на доброволното изгнание“ (Синаксарион), те пътували до Аталия в Памфилия. Там към тях се присъединиха още двадесет и четири монаси, така че групата им вече наброяваше деветдесет и девет души. (Този брой беше предопределен от Бога, за да може Самият Христос, техният Глава, да допълни броя им до сто.) След известно време те отново се качиха на кораб за Крит, където живееха в две пещери в отдалечена, пуста местност, хранейки се само с растенията, които растяха диво там.

Свети Йоан потърси благословията на братята си, за да живее като отшелник. В деня на заминаването му те се молиха всички да починат в деня на смъртта на Йоан и заедно да влязат в Царството Божие. Аскетизмът на Йоан беше толкова строг, че след известно време той вече не можеше да ходи, а пълзеше от пещерата си, за да събере малките количества храна, които си позволяваше. Един овчар, като го видял от далеч, помислил, че е някакво животно, и го прострелял със стрела. Когато намерил умиращия Йоан, овчарят бил обзет от ужас и скръб и се хвърлил в краката на отшельника, молейки за прошка. Светецът живял само толкова, колкото да даде на младежа прошка и благословия, преди да предаде душата си на Бога. Молитвата на неговите деветдесет и осем братя била тайнствено чута: между третия и седмия час на този ден всички те, един след друг, заспали в мир.