Библейски четива (Синодален превод)
Колосяни 4.10-18 (Апостол)
10Поздравява ви Аристарх, който е затворен заедно с мене, и Марко, племенникът на Варнава (за когото получихте заповед: ако дойде при вас, приемете го),
11също и Иисус, наричан Юст; те са от обрязаните и са едничките сътрудници за царството Божие, които ми бяха утеха.
12Поздравява ви вашенецът Епафрас, Иисус Христов раб, който винаги се подвизава за вас в молитвите, за да пребъдете съвършени и изпълнени с всяка воля Божия.
13Свидетелствувам за него, че той има голяма ревност и грижа за вас и за ония, които са в Лаодикия и Иерапол.
14Поздравява ви Лука, многообичният лекар, и Димас.
15Поздравете братята в Лаодикия, също и Нимфана, и домашната му църква.
16След като се прочете това послание у вас, наредете да се прочете и в Лаодикийската църква, а онова из Лаодикия да прочетете и вие.
17Кажете на Архипа: гледай да изпълняваш службата, що си приел в Господа.
18Саморъчен поздрав от мене, Павла. Помнете оковите ми. Благодатта да бъде с всички вас. Амин.
Евреи 13.7-16
(Апостол, Св. Йоан Кочуров)
7Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им.
8Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.
9Не се увличайте от разни и чужди учения; защото добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха.
10Имаме жертвеник, от който нямат право да ядат ония, които служат на скинията.
11Понеже телата на животните, чиято кръв за очистяне греховете първосвещеникът внася в светилището, се изгарят отвън стана,
12затова и Иисус, за да освети човеците с кръвта Си, пострада вън от градските порти.
13И тъй, нека излизаме при Него отвън стана, носейки поруганието Му;
14защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим.
15Прочее, нека чрез Него непрестанно принасяме Богу хвалебна жертва, сиреч, плода на устните, които прославят името Му.
16А благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу.
Лука 10.1-15 (Евангелие)
1След това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място, където Сам щеше да отиде,
2и рече им: жетвата голяма, а работниците малко; затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.
3Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци.
4Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
5И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща!
6И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир; ако ли не, ще се върне у вас;
7и в тая къща оставайте, яжте и пийте, каквото ви дадат; защото работникът заслужава своята заплата. Не прехождайте от къща в къща.
8И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат;
9изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие.
10В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по стъгдите му и кажете:
11и праха, полепнал по нас от вашия град, ви отърсваме; обаче да знаете, че се приближи до вас царството Божие.
12Казвам ви, че в оня ден за Содом ще бъде по-леко, отколкото за тоя град.
13Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудеса, които станаха у вас, отдавна те, седнали във вретище и пепел, биха се покаяли;
14обаче, на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото вам.
15И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш.
Лука 12.32-40
(Евангелие, Св. Йоан Кочуров)
32Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството.
33Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда;
34защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
35Да бъде кръстът ви препасан, и светилниците ви запалени;
36и вие ще приличате на ония човеци, които очакват господаря си, кога ще се върне от сватба, за да му отворят веднага, щом дойде и почука.
37Блазе на ония слуги, чийто господар ги намери будни, кога си дойде; истина ви казвам, той ще се препаше, и ще ги тури да седнат, и като пристъпи, ще им служи.
38И ако дойде на втора стража, и на трета стража дойде, и ги намери тъй, блазе на тия слуги.
39Знайте и това, че, ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата.
40Бъдете, прочее, и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.
Жития на светиите
Светите апостоли Стахий, Апелес, Амплиас, Урбан, Нарцис и Аристобол.
Те са сред Седемдесетте. И шестимата са споменати от св. Павел в шестнадесета глава на Посланието му до римляните. Стахий е назначен за епископ на Византия от апостол Андрей и е почивал в мир през 54 г. Апелес става епископ на Хераклея в Мала Азия. Амплиас и Урбан са ръкоположени за епископи в Македония от св. Андрей; и двамата умират като мъченици. Нарцис става епископ на Атина и умира като мъченик. Аристобол става епископ на Британия, където почива в мир.
Новомъченик Николай от Хиос (1754)
Отгледан в благочестие, той работи като каменоделец, докато инцидент не го лиши от разсъдъка и способността да говори. Местните турски владетели се възползват от състоянието му, за да го обявят за мюсюлманин. В продължение на години след това той работи като овчар, докато не срещна монах на име Кирил, който се молеше усърдно да му бъдат възвърнати разсъдъците. Той се възстанови по чудо и почти веднага беше изпълнен с желание да се покае и да живее само за Христа, посвещавайки се на молитва, пост и бдение. Малко по-късно той беше несправедливо заподозрян в престъпление от (християнските) жители на селото си и беше изведен пред турските власти. Когато го разпитват, той заявява: „Роден съм християнин, възпитан съм като християнин, никога не съм се отрекъл от Христос заради исляма и никога няма да се отрека от Него, а ще умра като християнин.“ Заради това е жестоко измъчван. Много местни християни, включително селският свещеник, се страхували за собствената си безопасност и го призовавали да се отрече от Христос, но Николай само ги смъмрил и останал непоколебим. След много дни на изтезания той най-накрая бил убит с меч. Синаксарионът разказва как гъста тъмнина паднала над целия остров Хиос. Когато ужасените турци изгорили тялото на мъченика, за да се отърват от това чудо, те се ужасили още повече, когато от пламъците се издигнала небесна миризма, разкриваща влизането на светеца във вечната слава.